Калина Андролова за новата визия на Кирил Петков: Финалите в живота са тъжни, за разлика от началата
Зад всяка драстична промяна на външния вид стои дълбок психологически проблем, с който човек опитва да се справи към конкретен момент. Най-често някакъв неуспех, внезапна загуба, остра неудовлетвореност, някаква невъзможност, която води до депресивни състояния и др. Скъсваш рязко с миналото, търсиш емоционална промяна. Кирил Петков си пусна брада точно когато напусна ръководството на ПП, заради корупционните скандали, затова ми става много тъжно за него. Като че ли при Кики има някаква промяна, не само фасадна, нещо е много унил, не е толкова превъзбуден и самоуверен, както винаги е звучал и изглеждал. Финалите в живота са тъжни, за разлика от началата. Имаше едно книгле с любовна лирика на Стефан Цанев преди години, „Сезонът на илюзиите“, толкова обичах да чета поезия като ученичка! Сетих се за онова негово ясно, кратко, съвършено леко, полуфилософско стихотворение:
Всяко начало е хубаво
Хубаво е началото на деня.
И залезът е хубав,
защото е начало на нощта.
Хубаво е началото на любовта.
И раздялата е хубава,
ако е начало на нова любов.
Хубаво е началото на живота.
И смъртта е хубава,
ако е начало на нещо...
Чудя се какво ли му е на Кики. Да загубиш толкова много, не е никак приятно – партията, любовта, значението си, илюзиите, възможностите за правене на пари от въздуха, магическите предимства на властта, ускорението! Когато загубиш ускорението, все едно че пропадаш. Разбира се, това е нищо на фона на величествения поток на човешкия живот, в който
всяка загуба е хубава, ако е начало на нещо.
Брадата не знам дали ще му помогне на Кики. Но волята да се събереш, след като си се строшил на хиляди парчета, би могла. На първо време трябва да се обръсне, за да покаже, че е напуснал ъгъла, в който се е забил, и вече има нови планове. След това трябва да се фокусира върху дълбок анализ на грешките, които ПП направиха, откакто съществуват. И накрая, да се опита да измисли интелигентна политическа драматургия за преодоляване на кризата. Последното ми изглежда сложно за осъществяване. Защото както казва Кисинджър, коментирайки Френската революция, колкото по-опустошителна е промяната, толкова по-насилствена става и нуждата от възстановяване на властта, без която обществото би се разпаднало. Опустошението никога не е победа. То е увод към загуба. Победа е, когато има НАЧАЛО НА НЕЩО. А при ПП непрекъснато валят финални надписи...
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/mrezhata/kalina-androlova-za-novata-viz/
