Каролев: Не е лошо да си ляв, но минимална заплата, по-висока от средната, е пълен абсурд

Няма нито една година у нас след 1999-а без ръст на доходите, и то реален, казва икономистът Владимир Каролев

Интервю на "24 часа"

- Господин Каролев, БСП започна кампанията си за евроизборите с призива на лидера си Корнелия Нинова за европейски заплати и пенсии. Не е ясно за какво точно иде реч – за гарантиран базов минимален доход, за общоевропейска минимална заплата и пенсия или за нещо друго. Но как смятате, какви са възможностите за европейски доходи в днешна България?

- Аз лично по-късно чух Елена Йончева в един дебат да разяснява какво се има предвид –

минималната заплата в България да е 60% от средната европейска минимална заплата

По принцип това е невъзможно просто защото 60% от европейската средна работна заплата е повече от 100% от средната работна заплата в България. Пълен абсурд е да искаме минималната работна заплата да надминава средната. Даже математически няма как минимална величина да надвишава средна.

Чувал съм вицепрезидента на Европейската комисия Франс Тимерманс да казва, че се предлага във всяка държава да има минимална работна заплата, определяна от държавата. Защото сега не навсякъде има като у нас. Например в Швеция, Италия, Австрия няма такова понятие, а не съм чувал в тези страни това да е проблем.

- В Швейцария дори имаше референдум за гарантиран минимален базов доход, но не успя – 80% от хората гласуваха против такова нещо.

- Така е, защото хората там осъзнават, че стандарт на живот не се постига с определяни от държавата доходи. Аз, разбира се, нямам нищо против хората да имат високи доходи и висок стандарт на живот. Но високите доходи са свръзани с производителността на труда.

Чух Елена Йончева също да казва, че доходите в България непрекъснато спадали, което изобщо не е вярно. В “24 часа” публикувахте преди няколко дни материал на икономиста Георги Ангелов, който цитирайки данните на Евростат, заключи, че България има един от най-високите в ЕС ръстове на икономиката за последните две десетилетия. Над 80 процента ръст за две десетилетия.

С доходите положението е същото -

в България няма нито една година от 1999 г. насам, в която да няма ръст на доходите, и то реален.

С изключение на 2009 г., когато започна кризата.

Преди 20 години нашият среден доход е бил едва 24% от средния европейски доход, през 2018 г. вече е бил малко над 50% от него.

Не мога да разбера защо БСП говорят такива глупости. Във всяка икономика по всяко време е имало и ще има хора, чиито реални доходи намаляват. Ако моята фирма фалира, и моите доходи ще намалеят. Но аз ще съм малцинство. За мнозинството работещи хора в България има осезаем ръст на доходите в последните години и това се забелязва през много други индикатори – ръст на покупката на стоки с дълготрайна употреба, коли, жилища и т.н., през ръста на ипотечните и потребителските кредити също.

- Добре, но леви икономисти твърдят, опирайки се на едно скорошно изследване на БАН, че за да има осезаем ръст на доходите у нас, трябва устойчив ръст от 5% на БВП за дълъг период от време. Това поне не е ли вярно?

- Да, вярно е, но какво ми казват с това? Аз бих могъл да опонирам, че

ако има 10% ръст на икономиката всяка година, ще има още по-осезаем ръст на доходите,

а представяте ли си, ако е 15%? Това са цифри, извадени извън контекста.

От БАН твърдят, че след 44 г. ще стигнем Европа, но Георги Ангелов изчисли, че методиката им е грешна и всъщност годините, необходими за това, са около 20.

Но за да се постигне всичко това, трябва да се направят реформи,

най-вече в енергетиката, в топлофикационния сектор, във водния сектор, а също и в някои обществени системи като образователната, пенсионната и здравната.

Задайте си например въпроса за какво ще ни послужат парите от първата вноска на концесионера на столичното летище – ще отидат в БДЖ. Това ще подобри ли БДЖ? Категорично не. Тези пари ще послужат, за да си платят железниците заемите и след десетина години ще натрупат нови, ако не се направи най-после и там необходимата реформа.

- Гледам, че във фейсбук громите често изказващите се по въпроса за концесионния търг за летището. Наистина ли процедурата е толкова честна и добра и офертите са толкова примамливи?

- Ще ви издам нещо - моята компания в консорциум с голяма глобална инвестиционна банка, технически и правни международни консултанти участвахме в процеса на анализа на летище София като част от екипа на потенциален инвеститор – един от 5-те най-големи оператори на летища в света. Но тъй като този кандидат не подаде оферта, мога да говоря, нямам финансов интерес от процедурата.

Смея да твърдя, че толкова прозрачен процес аз не съм виждал у нас. Цялата информация за конкурса беше онлайн, във всеки момент

всеки можеше да види всичко, да зададе всякакви въпроси и да види онлайн отговорите им

Махаха само името на задалия въпроса, което е логично. Над 3000 въпроси и отговори бяха постнати онлайн.

В много държави от ЕС няма минимална работна заплата, но не се оплакват

да си ляв, но минимална заплата, по-висока от средната, е пълен абсурд

Когато бяха подадени офертите, те бяха сложени в охраняема стая с видео и всеки можеше да гледа записите и да види влизал ли е някой в тази стая, или не.

- Добре, но съмненията са, че много евтино си даваме летището в чужди ръце.

- Мога да кажа, че са надминати всички очаквания

– и на правителството, и на консултанта – Световната банка. Минималните изисквания, определени от международните консултанти, бяха за 7,7 млн. евро годишни плащания, а най-слабата оферта е за 19 млн. евро. В сравнение с летището в Белград финансовото предложение за софийското летище е почти два и половина пъти по-високо. А двете летища са съизмерими и там също имаше прозрачна процедура.

По отношение на инвестиционната програма всичките 5 предложения, чиито параметри всеки може да види през сайта на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, надминават очакванията. При това получените оферти са от компании, които са публично известни като едни от най-добрите оператори на летища по света. Всеки, който е кацал на летище, управлявано от тях, е видял с очите си за какво става въпрос.

Пък и всеки, който е кацал във Варна и Бургас последните години, може с очите си да види разликата между тези летища и софийското, което се управлява от държавата.

И тъй като атаките срещу процедурата са отляво, мога да кажа, че БСП имат само едно основание да говорят против процедурата. То е много простичко – нека кажат: “Ние сме социалисти и сме против частното, поради което не искаме концесия”. Такова тяхно основание е разбираемо.

- Да, няма лошо да си ляв, лявото изглежда винаги красиво и добро.

- Точно така, има нужда да има и леви хора. Но не е хубаво да лъжат и да говорят как концесионерът щял да заплаши националната сигурност, когато започне да управлява летището. Защото по условие концесионерът трябва да предостави на граничните, митническите, здравните и всички други държавни служби същите условия за работа, каквито има и сега.

По цял свят повечето големи летища се управляват от концесионер

– нима там има заплаха за националната сигурност? И каква е “логиката” концесиите на летищата в Бургас и Варна да не са заплаха за националната сигурност, а Софийското да е?

- Да ви питам накрая как ще коментирате взривното увеличение на болничните в случаи, когато няколко почивни дни се събират поради празници?

- Хитринката да си вземеш болнични с цел да си направиш т.нар. дълъг уикенд не е типично българска - тя се прави навсякъде по света, но особено в държавите, в които

законодателството позволява такова нещо

Също така най-много болнични в такива държави се вземат в петък и понеделник, което също позволява планирането на по-дълга почивка.

Имаше едно работещо според мен предложение на работодателите, което обаче не се възприе от правителството заради отпора, който направиха синдикатите - първите два дни от болничния отпуск не само да не се плащат от работодателя, а и

изобщо да не се плащат, т.е. да се оформят като неплатен отпуск.

В друг вариант същото това предложение гласеше преоформянето като неплатен отпуск да се отнася поне за първия ден от болничния отпуск.

Разбира се, ако болният влезе за операция в болница или изобщо за нещо, което изисква по-дълъг престой и лечение, това правило няма да се прилага.

Но поне щеше да пресече опитите на хора да си организират отпуски, съчетавайки почивните дни с “болежки” като обикновена настинка или бъбречна криза, или внезапно появили се болки не знам къде си. Така проблемът с решаването на дългите отпуски, постигнати с помощта на болнични, е в ръцете на правителството.