Казанлъчанин прекара рождения си ден под отломките в Турция, търсейки оцелели

Казанлъчанинът Тодор Иванов прекара почти седмица сред и под отломките от трагичните земетресения в Турция, за да търси оцелели. Той бе там от 9 до 14 февруари, като част от екипа на Пещерно спасяване България, с чиято помощ бе извадена оцеляла жена, прекарала повече от 168 часа затрупана, съобщава Kazanlak.Com.

 

Тодор е на 36 години, които навърши преди броени дни, на терен, по време на доброволческата акция. Семеен, баща на момченце, работи в сферата на строителството. В интеврю за медията той посочва, че видяното там е било страшно и няма с какво да го сравни.

 

Какво е да рискуваш живота си и да влезеш в напълно срутена сграда, за да търсиш оцелели попитахме самия Тодор, който късно снощи се прибра от Турция, вижте в интервюто му :

 

Здравей, Тодор! Радваме се, че вече си вкъщи при семейството си. От кога си пещерняк и как се запали по този опасен спорт?

Аз съм от такова семейство, родителите ми са пещерняци и те самите са се запознали в клуба, в който и аз съм член в град Дряново. Просто стана естествено. Аз съм родом от Дряново, но по стечение на обстоятелствата дойдох да живея в Казанлък.

 

Как реши да се включиш като доброволец в Турция?

Видях, че екипа на Пещерно спасяване България организира група за Турция и просто се записах. Общо бяхме около 15 човека, като от Казанлък бях само аз. Искам само да добавя, че нашата организация е изцяло доброволна и всички сме с лична екипировка. Нямаме абсолютно никакво спонсориране от никой, дори и от държавата. Тръгнахме кой с каквото има общо взето. Благодарение на съдействието на Националната асоциация на доброволците в Република България и на нейния председател, която ни помогна много с транспорта, успяхме да стигнем до едно от най-разрушените места - Град Атакия в област Хатай

 

Как би описал видяното там?

Просто нямам думи, беше ужасно, всичко е сринато, блокове, къщи – буквално нищо не е останало. Няма как да го опиша, не съм виждал нищо подобно с което да го сравня. Просто все едно е паднала бомба, страшно е! Иначе от друга страна в пострадалите градове има много хуманитарна помощ. Организацията е доста сериозна, постоянно се разнася вода, храна, всичко необходимо. Както на спасените, така и на доброволците и спасителите.

 

Всъщност вашият екип е влизал под отломките, буквално, за да търси живи хора. Успяхте ли да извадите оцелял?

Нашата група успя да спаси една жена, за която и другите медии обявиха, че след 168 часа под отломките бе извадена жива от българския екип.

Изпитваше ли страх, когато влизаше под отломките или адреналина бе това, което те възпираше да мислиш за страха?

 

Няма как да не се страхуваш, особено когато влезеш и видиш как четвъртия етаж на сградата се намира на нивото на гърдите ти. Все пак доста голяма част от нас имаме деца, жени, близки… Нямаш време да мислиш много, но ти си отишъл за това. Всички бяхме наясно, че нещо може да се случи.

Имаше един момент, бяхме на поредния обект и докато имахме колеги вътре в сградата, която бе килната на една страна и подпряна с 4 огромни крана и багер, удари земетресение с магнитут 2.7, а епицентъра му бе на 1 км. от нас. Усетихме го доста сериозно. Подадохме специфичния за пещерняците сигнал, за да чуем нашия колега, а отвътре тишина. В този момент всички без да се замислим тръгнахме навътре, когато в същия момент той се появи. Беше излязъл от друго място. За късмет нямаше пострадали, направо ни олекна.

 

Това първата спасителна акция ли е за теб, участвал ли си в нещо подобно до момента?

За щастие или нещастие съм участвал. Преди години помагахме на водолази да извадят тялото на удавен "иманяр" от една водна пещера. За късмет или не, имам някакъв опит в подобни ситуации.