Кеворкян: Кирчовщината е заразна, веднъж прихванеш ли я, няма отърване, потъваш във веселието на глупащината

От Фейсбук профила на журналиста Кеворк Кеворкян

Кеворк Кеворкян

www.kevorkkevorkian.com

    КУРНИК

    Тия си вярват, че „сглобката“ е нещо като Хеопсовата пирамида - а тя си е един курник, нищо повече.

    „Тия“ са кирчовци – но трябва да уточня, че това вече не е само компанията на самия ПростоКирчо, ами и ония, които неусетно се присъединиха към нея. Кирчовщината е заразна, веднъж прихванеш ли я, няма отърване, потъваш във веселието на глупащината.

    Те вярват безусловно в себе си. Ние пък се оставихме глупостта да ни управлява и да ни назидава. Зимел казваше: „Хората са само два вида – глупави и лоши. Предпочитам лошите“. Трябва да се съгласим с него.

    Не се стреснахме дори тогава, когато случайниците, които ни натрапваха,  сякаш идваха от пансион за деца със забавено умствено развитие.  Продължаваме да си мислим, че идиотите са ни по-удобни. Но и те си мислят същото за нас. Накрая се примиряваме и си казваме, че сме обречени вечно да ни залъгват. И дори не питаме, каква цена плащаме за  това. Дресираните нямат право на въпроси.

    Има в нас някаква страст да бъдем използвани – и сме дяволски последователни в това отношение. Емерсън казва: „Глупавата последователност е кумирът на малките умове“. Знаем го -  и въпреки това, нямаме намерение да се променяме. 

    Особено е обидно, че тъкмо такива като кирчовци ни използват.   

    Заради оцеляването на курника посегнаха дори на Конституцията - и то с такова диво невежество, че тя вече е сериозно поругана. Скоро няма да успее да отмие от себе си позора. То си беше ясно още преди четири години, че някои хора се готвят да я опозорят. Накараха ни да повярваме, че аферата с двойното гражданство на ПростоКирчо е дребно провинение. Предпочетохме, както винаги, да пренебрегнем ясния знак.

    Колкото повече се  поамериканчваме, толкова повече се отдалечаваме от наистина ценното, което можем да научим от наследството на тази велика страна – такава ценност са думите, които приписват на Томас Джеферсън: „Да се предпазим от прегрешения чрез веригите на Конституцията“. Веригите на Конституцията!

    А тук обикалят като чакали около мърша – това е за тях Конституцията. Целта им е да отмъкнат нещо от нея, да преиначат друго, в крайна сметка - да я направят удобна за себе си.

    Но и това не могат да го направят, както трябва: едно, защото са неуки, и най-вече заради това, че кирчовщината свикна да  вършее без истинска съпротива. Спокойно могат да се имат за арендатори на Омфалос – олтарът в Делфи, смятан за пъпа на света.

    За жалост, те са достатъчно убедителни за немалко хора. Внушенията им безконтролно стигат до простолюдието - няма кой вече да им се опъне. Ония, които могат все още да го направят, предпочитат да убеждават „оракулите“ в собствената им ценност, за да им се харесат.

    В книгата си „Огън и ярост“, Майкъл Улф разказва следната забавна история. Изпратили Сам Нънбърг да обяснява на Тръмп Конституцията. „Стигнах едва до Четвъртата поправка, когато той взе да дърпа с пръст долната си устна и да прави отегчени гримаси“ – разказва Нънбърг. Нашите властници няма да издържат и до четвъртия член на Конституцията ни.

    Какво е святост, ако става дума за Конституцията на САЩ, разбираме от друг автор, който припомня Дело №12-2367, САЩ срещу Анан Уейн Хауъл. Хауъл не е подавал данъчна декларация близо две десетилетия - основната му защитна теза е, че 16-а поправка не е част от Конституцията,  понеже не е била надлежно ратифицирана от нужния брой щатски законодатели, а държавният секретар /към 1913 година/ Филандър С. Нокс е фалшифицирал протоколите за ратификацията. Хауъл печели делото.

    Ако кирчовщината доминира още известно време, тя ще опарцаливи Основният ни закон, това е сигурно. Промените около устройството на служебния кабинет, са доказателство за това – направиха ги и само след няколко дни трябваше да ги променят. Скоро ще лишат Конституцията от всякаква тежест. 

    Всяка отстъпка пред капризите на кирчовци фатално ни отдалечава от нормалността. Компромисите с тях изобщо не могат да бъдат контролирани. Те са ненаситни в създаването на боклук. Слепотата им е удивителна, дори, когато са добронамерени. И това не може да се промени. Трябва да си обсебен от удивителна наглост, за да разбуташ самата Конституция с очевидно несъстоятелни промени. Сигурно им се иска, изобщо да я няма, да я заличат някак. Инфантилните им напъни трябва да минават за „съдебна реформа“ – макар че те не могат да заблудят никого. Но пък ще бъдат поощрени от ония, които очакват да ни видят в състояние на пълна разруха – колкото по-неопределена е тукашната картина, толкова по-добре за тях.

    Кончаловски споменаваше за фузата - това са боите, които са останали по палитрата на художника, забъркани в някакъв неопределен цвят. Нещо като „смес от сметана и кал“. При тази неопределеност, на такива като нас не ни се полага нищо свястно – освен кал и спомени за нещо изкусително, и сметаната може да свърши работа. Когато невръстният Кончаловски питал майка си, има ли някакъв десерт, тя отговаряла: „Само кръстене и поклони“. Нас и кръстенето, и поклоните вече няма да ни спасят. Но друго не ни се полага.

    Най-вулгарно се гаврят с Конституцията – и все едно, че нищо. Народът кротко оскотява в равнодушието си. Утре, за да оцелее сглобката, кирчовци могат да вкарат каквото си щат в Основния закон, могат да напишат и специална глава „Репресии“, примерно – и дори и това няма да ни събуди.

    Иначе 1 април вече е Ден на шегата. А си беше Ден на лъжата. По този повод от телевизиите пак измъчваха децата да кажат нещо забавно, да се пошегуват някак, макар и насилено и неестествено. Щяха да имат по-голям успех, ако им бяха задавали простичкия въпрос „Лъжат ли политиците?“ Щеше да стане интересно, децата все са дочували нещо от родителите си. А и тях можеха да поразпитат – но телевизиите вече се плашат от всичко. „Лъжата на годината?“ – или „Лъжецът на годината?“ – тези въпроси щяха да раздвижат кръвта на телевизиите, дори „Шегаджията на годината?“ щеше да свърши работа. Ако продължават така усърдно да обгрижват политиците ни, само ще ги направят още по-обидчиви. И отмъстителни.

    Народа няма защо да го пазят – той отдавна е доказал, че може да поема огромни количества оскърбления. Лъган е до умопомрачение. Дори животът на голяма част от него вече е една мерзка лъжа. Трудно е да се каже, какво може да го разсмее или разведри. И, все пак, някак се справя с Живота – загърбва най-важните му страни и с останалото някак оцелява.

    И често тихичко се подсмихва: казват му, например, че за първи път от много време насам през миналата година/2023 раждаемостта у нас била „скочила“ – и то благодарение именно на далновидните усилия на кирчовци. А истината е, че тъкмо тогава отбелязваме поредния черен рекорд: новородените са по-малко от която и да е година преди това в най-новата история на страната – под 50 хиляди! Точно 49 хиляди 610 новородени.  

    Друго е по-важно: каква ще бъде съдбата на тия петдесетина хиляди деца?

    Как ще изглеждат те след 18 години?

    В какво ще вярват?

    За какво ще се молят?

    Къде ще ги завари пълнолетието им?

    Как ще оцелеят – с кирчовци или без тях?

    По-честно ли ще проумяват себе си? А България? 

    Колко Дни на Лъжата ще честват?

    ***