Кеворкян: Пот и сълзи?! Киселова използва думи на Чърчил – неоправдани и неприложими за нашия балкански батак

От Фейсбук профила на журналиста Кеворк Кеворкян

www.kevorkkevorkian.com          

ПОТ И СЪЛЗИ

    След срамни пазарлъци, избраха Киселова за председател на Парламента - и тя веднага реши да се изложи на едро, както  се полага на такъв пост.

    Обеща „пот и сълзи“ - нямало да бъде лесно, „но усилията трябвало да си струват, защото българските граждани искали една държава, която да мисли за тях“.

    Пот и сълзи?!

    Киселова използва думи на Чърчил – впрочем, съвсем ненужни,  неоправдани и неприложими за нашия балкански батак.

    И дори не си направи труда да съобщи с половин уста, кой е техният автор.

    В първата си реч като министър-председател пред Камарата на общините - 13 май 1940 г., Чърчил казва: „Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот.“ Това е една от най-прочутите фрази в световната история.

    Киселова безцеремонно ни напомня за нея – може би в някакъв необуздан стремеж да я провидим като нашия Чърчил.

   И на кого,  всъщност, обещава тя „пот и сълзи“ - на Народа или на себеподобните си?

    И дали изобщо й минава през ума, че „пот и сълзи“ трябва да се пролеят най-напред в битката срещу глупостта в Парламента.

    В нейният случай, това светкавично отъркване в истинските първенци на политиката издава една особена нагласа.

    Но когато самата държава е в състояние на невменяемост, няма как това да не се отрази и на онези, които с една провинциална самонадеяност се сбутват да правят политиката й.

    Впрочем, „потта и сълзите“ на Киселова не направиха впечатление на никого в парламентарната зала – и това за сетен път доказва, че думите не струват нищо там.

    Киселова стигна и по-далеч: обяви, че не бяга от отговорност и била готова да приеме премиерския пост.

    Виж се, бе, жена, откъде толкова  кураж да поемеш в ръчичките си държавата.

    За какво я мислите тази държава - за някаква гюдерия ли или за нещо, с което може да се упражнява всеки безцеремонен натрапник.

    И как не се намери поне един да откаже държавен пост, да признае, че не е подходящ за него - един Мунчо, който по този начин да протестира срещу случайниците в политиката, срещу позорната й несмисленост.  

    Трябва да се учреди най-после награда за онзи, който откаже пост – и това трябва да е най-високата награда у нас.

    Историкът Пол Джонсън, автор на може би най-добрата биография на Чърчил, цитира следните негови думи: „Всички сме насекоми. Но, според мен, аз съм светулка…“ 

    Имаме късмет, че Киселова веднага не си призна, че също е светулка.