Кеворкян: Сгодена ли е БиТиВи за кирчовци?

И да е имал някакви съмнения непредубеденият зрител, те са се изпарили през последните дни и той вече е сигурен: взели са се.

И централната новинарска емисия на Би Ти Ви на

28 октомври го доказа за пореден път. В нея само дето не бяха облепили студиото с плакати: „Ние сме кирчовци! Не ни е страх!“

Няма защо да ги е страх, разбира се – особено, ако са убедени, че в една специална държава като нашата всеки пенкилер може да се лигави с Конституционния съд.

В нормалните държави този съд е Върховният Арбитър/Пазител на

Основния закон, на фундамента на държавността.

Тук обаче всеки случайник, който се сънува за нещо, може да подритва решенията му - а встрастената му телевизионна годеница може системно да подрива доверието на зрителите в него.

На въпросната дата на кахърите на кирчовци със закона бяха отделени около три минутки. Но човек оставаше с усещането, че и три секунди да траеше репортажът, телевизията трудно щеше да прикрие пристрастията си. Дори спокойно може да се каже, че вече наблюдаваме една обсесия.

А когато една медия изпадне в подобно състояние, трудно ще защити логото си – в случая то гласи „Всички гледни точки“.

Не е пояснено, но се предполага, че става дума за гледни точки/гледища, които не са скарани със здравия разум.

Едното гледище бе осигурено от проф. Близнашки, специалист по конституционно право, според когото двойното гражданство на Кирил Петков създава сериозен проблем и за Радев.

Така е, едва ли може да има спор по това твърдение - очевидно е, че президента ще понесе морални загуби.

Другата „гледна точка“ беше фабрикувана на крак от Асен Василев/от вече помръкналото съзвездие на кирчовци.

Той беше направо прелестен в своята наивност: опулен, дори опуйчен в камерата, той важно отсъди, че Петков не е подписал фалшива, измамлива декларация за гражданството си – понеже и той самият бил подписал подобна декларация, а нямал двойно гражданство.

Човек с по-слаби нерви може да припадне от този нелогичен до идиотизъм извод.

И важно допълни, без да придаде дори минимална доза естественост на погледа си: а и мненията по казуса били фифти-фифти.

Дори и в най-мрачните ни дни ще се намери някакъв – какъв? – който да внесе весела нотка, макар и на ръба на налудното. 

Кирчовци, както вече стана ясно от достатъчно примери, изнесени в медиите, са си системни лъжльовци – но, все пак, и панаирът, който ни натрапват, трябва да има някакви граници.

Казва ви го човечецът, без да му мигне окото: мненията по казуса били фифти-фифти - разделени по равно.

Ей заради такива засрани „гледища“, журналистиката кротко ще си отмре – и вероятно ще бъде погребана на тайно място, там, където приютяват самоубийците.

Фифти-фифти - ако така ще дели с вас фифтиджията, когато/ако прилапа властта, жална ви майка.

Решението на Конституционния съд беше взето с 11 на 1 гласа – 11:1 – това е фифти-фифтито на Асенчо.

Не остана безразличен нито един известен конституционалист от научните среди, който да не подкрепи решението, повечето от тях дори го предвидиха предварително.

Фифтито обаче спокойно си пльосва тази лъжа, колкото да подлъже някои зрители.

Както и да ни подсети, колко истина има в логото на телевизията.

Да не ставаме прекалено мнителни, но поведението й е повече от странно. Там работят немалко талантливи хора, които оцеляват независимо от диктата на слушалките в ушите им.

Не им е лесно, но, все пак, малко твърдост в гръбнаците им няма да е излишна. Губят идентичност, заради някакви фифтита.

Остава да аранжират непрестанните им участия и с ръкопляскания – от онези фалшиви аплауси, които използват второкласните шоупрограми, за да залъжат някак публиката, а пътьом и себе си.

Някой читател може да прецени, че отделяме прекалено внимание на един келяв репортаж.

Че кой не лъже – ще си каже той, нали лъжите са основното градиво на политиката ни, нейният девиз пък е „С лъжи – към светли бъднини!“

Така е и затова обитаваме тази паянтова постройка, която приемаме за своя „държава“, и дори я обичаме, отгоре на всичко.

Но кирчовци са нещо специално – те са хуните на лъжата, безцеремонни и витални, нищо не е в състояние да ги спре в Похода към Кокала.

Всичко сме виждали през последните три десетилетия, но тия двамата…

Оказа се, че българското общество, шашардисано от странностите и дори налудностите на Прехода, е станало още по-податливо на банални измишльотини, произвеждани от банални типове, ясни още от пръв поглед.

В случая с кирчовците роля изигра и крехкият им флирт с Харвард – впрочем, като на десетки хиляди други курсанти – връзка, която досега с нищо не ги отличава; но българинът си е такъв, има респект към „ученото“. Доста, ако не и почти всички анализатори всъщност иронизираха „харвардската“ мая на кирчовци, обаче значителна част от простолюдието прие това като някакъв плюс.

А в Служебния кабинет има хора с несравнимо по-сериозен авторитет – например, просветният министър професор – а отскоро и академик – Денков има репутацията на световно познат учен.

Проф. Янаки Стоилов също има своите качества, отскоро вече е конституционен съдия. 

Преди време, когато се заговори, че Радев ще го предложи за този пост, си позволих да се усъмня в неговата обективност - но той подкара с гьостерицата Кирчо, още докато беше правосъден министър в кабинета. Това му прави чест.

Единственият по-известен юрист, който оправда измамата на Кирчо, бе Огнян Герджиков – служебен премиер, излъчен преди време от Радев – и мнението му изобщо не направи впечатление.

Да се надяваме, че поне не е подкокоросал Кирчо да подпише фалшивата си декларация, с някой типично адвокатски съвет.

Впрочем, трябва да се изследва ролята на адвокатите в годините на Прехода, особено на тия от „дясното“ котило – ще бъде доста тягостно четиво.

Аферата на Кирчо отдавна щеше да е отпаднала от дневния ред на българското общество – и без друго до крайност омрачнен от кризи, които връхлитат една след друга; и държавата се усеща беззащитна като заседналата гемия край Камен бряг, не може дори да приеме помощ заради бурното море.

Но заседналият в лъжите си Кирчо охотно е обгрижван от телевизионната си годеница.

Тя не се умори да повтаря искането му да бъде изслушан от Конституционния съд и по този начин да съучаства в едно несъмнено инфантилно поведение, прикриващо вероятно тежки комплекси.

Човекът се изживява като Димитров пред Лайпцигския съд, нищо по-малко.

Тиражираната тия дни снимка, на която той позира с плаката „Аз съм Кирил Петков! И не ме е страх!“ подсказва за сериозно разстройство в себепознанието му, някои хора трудно понасят внезапния си възход.

Всичко това може да се приема като маловажен епизод от Великата Българска Бъркотия – всички полудяваме един ден, но го правим по различен начин, какво толкова.

Но няма да сме толкова спокойни, когато се сетим, че тази клоунада сериозно уврежда част от публиката, подхранва недоверието й във важни институции, настройва я срещу тях.

Подобно лекомислие сякаш е неуместно при наличието на онова фамозно лого, което предполага уважение към „Всички гледни точки“ – стига, разбира се, да са достатъчно смислени.

А в случая трудно може да се съзре някакъв дори крехък смисъл.

Между другото, „безстрашието“ на Кирчо навява по-скоро споменът за Ван дер Любе – реалният подпалвач на Райхстага.

Какво ли ще подпали той, ако случайно се докопа до някаква власт…

С натрапчивата си защита телевизионната годеница подценява зрителите си и, в крайна сметка, ги унижава.

През годините на Прехода много одиозни фигури преминаха пред очите ни – в един безкраен парад на некадърниците или на фантазните типове – докато накрая бяха заличени всички стандарти/правила във власто-упражняването.

Но се оказа, че още може да се постигне в доизчегъртването им.

Не е за вярване, че един семпъл човечец с никакви правни познания настоява да полемизира с Конституционния съд – и това безумие щедро се представя по телевизията.

Това е повик да свикнем с безумието, да го приемем за нещо нормално.

Трябва ли да свикваме с фантазьори като Кирчо, за да остане доволна телевизията?

Или да преглътнем безподобната глупост, че заради изискването единствено на българско гражданство, „стотици хиляди българи от чужбина“ не можели да участват в управлението на страната.

Накрая се оказа, че правилото за „всички гледни точки“ изисквало и изслушването на Кирчовия татко… Така кичът окончателно взе превес.

А самият К. вече закачи на пояса си скалповете на поне две претенциозни журналистки, те дори не се усетиха как ги лиши от част от реномето им.

На едно място в книгата на Боб Удуърд за Тръмп се споменава, че медиите страдат от „синдрома на предизвикателното разстройство“ - термин от клиничната психология, който се използвал за бунтуващи се деца. Синдромът се характеризирал с изразен гняв към авторитетите, отмъстителност и истерия.

Въпросните дами често са се изявявали като бунтуващи се деца.

Но с Кирчо се представиха съвсем различно: опаковаха го в целофан и дори му вързаха фльонга – като специален подарък. Специален – за кого?

Преди време един от „харвардското“ дуо произведе смешка, която развесели доста хора – съобщи ни, че двамата имали „много топки“.

От това признание стана ясно, че, всъщност, имаме работа фактически с несръчни хора, не само в политиката – несръчност, която се опитват да прикрият със заучени фрази и агресивно поведение.

„Не ме е страх!“ – така се хвалеха селските ергени, преди да ги натупат на градското стъргало.

Двамата са от котилото на Плевнелиев, от същата порода са, той посочи навремето Асен Василев за финансов министър в един от служебните кабинети - и така започна заплитането на свинските черва.

И той като тях, и те като него – той, бизнесмен-сръчко, астролог от Гоце Делчев, сетне износител на работна ръка за Германия, и досега го кълнат помашките жени.

 Сетне Падишаха го посочи за президент, а още по-сетне стана собственик на фонтан - като онзи на Козма Прудков, няма сила, която да го запуши.

Кой е посочил тия двамата на Радев си остана тайна. Но няма да е тайна, че всичко, което изговорят и направят, ще си остане за сметка пак на Радев.

Друго е по-важно: защо подобни хора са нужни на телевизиите, след като така те репродуцират не само нелепости или смешки, но и направо опасни внушения.

Не е нормално в студиото ти да попадне някой кандидат-властник и да не го разчовъркаш за престъплението с фалшивата му декларация.

И до го гледаш тъпо, когато той се хвали, че го заплашва само глоба - сякаш е откраднал каруца дърва, а не част от достойнството на държавата.

Така се амнистират греховете на случайници и се поощрява лъжесловието им.

Тия хора просто се лигавят - олигавиха правосъдието, Конституционния съд, ще олигавят и властта, ако се докопат до нея, това е сигурно.

Защо телевизията търпи тази лигоч, защо я поощрява?

Сто пъти е по-приемливо, когато представят някой кандидат-президент, който с по-голямо основание може да се кандидатира за пациент на психиатрия. Но в тия случаи поне наблюдаваме една естествена лудост. Тия са много по-опасни.

При тази вълна от кризи, която навява усещането за безнадеждност, телевизиите трябва много внимателно/разсъдливо да представят новите си герои, особено пришълците.

Тукашните играчи ги познаваме, знаем и меда, и жилото им. Те, все пак, имат и някакви остатъци от свян - да не се злепоставят извън мярката.

Пришълецът е нещо друго: готов е да приема непомерни рискове – и глупаво да ги устоява.

Днес телевизиите имат роля, която не е ясно дали са в състояние да изпълняват.

Поне да разпознават Мангъровщината в политиката.

Опасни хора изплуват по време на изпитания.

Между тях има дори и скотоложци със самите себе си - готови са на всичко, за да постигнат целите си.

Един беше Брад Пит, друг е Джон Траволта - а пицата става все по-постна. Това, че тукашните несретници са ти омръзнали не означава, че трябва да полегнеш пред първия срещнат идиот. 

„Вижте го, ма, вижте го момчето! Не го било страх!“ - ще гракнат някои баби, вампирясали от недоимък.

И ще се помъкнат да гласуват. 

И така ще вампирясат и политиката.