Кеворкян: След балотажа - ползваш и хвърляш. Радев не получи пропуск за Рая

Първият си мандат Радев спечели сам – той беше „Внезапният герой“, както го нарекох, нямаше нищо общо с Политическата Секта, а и изобщо с политиката. Сега е овъртолен изцяло в нея, понеже реши да се превърне в неин лидер. Това се заплаща. Това пише в коментар за „Епицентър“  журналистът Кеворк Кеворкян.

Балотажът бе обречен да е скучен – както, впрочем, и изобщо президентските избори. От ГЕРБ се държаха зле с Герджиков – сякаш не знаеха какво да правят с него. Поставиха го в положението на „Мата Хари“ – всички знаят коя е, но никой не произнася името й.

Иначе, Герджиков се представи добре, щеше да бъде силен съперник на Радев през 2016-а година: бърза мисъл, чудесен език, умее да полемизира – елегантно поставя капани. Сега обаче нямаше никакви шансове срещу днешния Радев. Беше нелепо да твърди, че е „независим“ – сякаш само той вярваше в това. ГЕРБ трябваше по-здраво да се ангажира с него, по-ясно, по-отчетливо – и щяха да му осигурят още малко гласове. Но нищо повече. Скука. Интересното тепърва предстои.

Радев не получи пропуск за Рая.

По-скоро билет за някакъв политически Джурасик парк, в който отвсякъде ще изскачат твари, които ще се държат като изоглавени – и той ще си има работа с полит-клонинги от може би най-откачената сесия на тукашната политика.

През последните десетина години всичко минаваше през Бойко, от десетина месеца всичко минава през Радев – и вероятно той скоро ще разбере, че това не е някакво особено предимство.

Тепърва Радев ще трябва да отговаря на много въпроси – досега имаше лукса той да ги задава. Други ще лудуват – главно за своя сметка, а той ще трябва да адвокатства за тях. Това е неизбежно, той ги изстреля в ловните им полета, те са си негови избраници.

Скоро може да се окажат и неблагодарни синковци, които са се приютили под неговия юмрук, за да извършат преразпределение в позициите на местните олигарси.

Изобщо не ги е грижа за някакво „единение“ – тази мътна дума, абсолютно и окончателно изпразнена от всякакво съдържание. Не може да има „единение“, след като Прехода отдавна постигна една от основните си цели – да наложи диктата на Забравата, на Заличаването.

И някакъв кирчо ли ще промени това – човек, който бърка „почтен“ с „почЕтен“ и който принуди Радев да наруши Конституцията, за да се навре във Властта.

Как ще обясни/оправдае това президентът – сега, когато има целия лукс на втория си мандат? Или ще остави отговора си в мазето, където е скрил тайните на първия си мандат?

Има опасност, независимо от категоричната си победа, внезапно да се окаже в ролята на заложник на кирчовци - и дори да се примири с това, за да преглътне недалновидния си избор.

Но самите те няма да го оставят на мира – докато не го зарежат в удобния момент. В изборната нощ те го поздравиха с половин уста – и то с включване от Фейсбук, а се очакваше да бъдат по-щедри, да тропнат поне едно хорце заедно с хората от Инициативния комитет, издигнал Радев.

Най-тягостният извод от балотажа: България вече просто не гласува. Това не е само заради предизвестената победа на Радев.

Има по-дълбоки причини: хората напълно се отвратиха от нашенската политика, загубиха окончателно доверието си в институциите и в първенците ни.

Нямат доверие в никого - замениха го с повърхностното, вятърничаво любопитство към публични лица, предимно от шоубизнеса. Всичко, което е по-сложно от тъпия хумор, произвеждан от телевизиите, незабавно ги отегчава и отблъсква.

Първият си мандат Радев спечели сам – той беше „Внезапният герой“, както го нарекох, нямаше нищо общо с Политическата Секта, а и изобщо с политиката. Сега е овъртолен изцяло в нея, понеже реши да се превърне в неин лидер. Това се заплаща.

Някои вече упорито се опитват да внушат съмнението, че е едноличен победител – заради лекотата, с която прие празната фраза на кирчовци „Продължаваме промяната“ и дори се нареди под опърпания им байрак.

В изборната нощ често се говореше за „смяна на поколенията“, която предпоставила успеха на „Промяната“. Ако е така, това, за жалост, е комбинирано с една нетърпима толерантност към новите лица в политиката, които арогантно нарушават законите, а и са изкусни лъжци и за това има предостатъчно факти.

Но това не трогва новите поколения - омразата към ББ им е напълно достатъчна, целият им хоризонт се побира в тази омраза.

От своя страна, кирчовци нахално обещаха една „Нова България“. На всяка цена запомнете това.

Някои наизвадиха баданарките и обявиха, че „революцията“ на Радев е завършила. Надявам се, че президента е наясно с една особеност на тукашните социолози – някои от тях се държат като социопати с Истината.

Има и друго: ако Радев успее да бабува на редовно правителство, ще стане ясно, че той разполага с някакви скрити възможности, извън скромните правомощия, които Конституцията му предоставя – какви ли са те?

Самият Радев се показа в една нова, романтична светлина, когато заяви, че „България излиза на нов път“.

По начало Пътят – Онзи, Истинският - е свързан с дереджето на Народа, обаче никой не говори за него. Всичко друго е фалш.

А и „нов път“ с кирчовци е много опасно заплесване - съвсем друг е техният път, той няма нищо общо с разкаляното друмище, по което се тътрузи народеца, без да се усети, че са го подкарали по един кьор-сокак. Слепи/ослепени хора – по слепи пътища.

Не е по-прозорливо и „новото поколение“, което излизало на сцената.

И колко лесно бяха размътени главите на баламите – дори крахът на Слави не им отвори очите, набързо го забравиха, защото той опроверга възторжените им очаквания.

„Има такъв народ“ се оказа мода за три месеца. Изоставянето/загърбването на Слави подсказва нещо важно за нагласите на „новото поколение“, и то съвсем не е приятно: инфантилност, склонност към мимолетни брожения, сякаш не са и чували думата „революция“, какво остава да я извършат.

„Протести 2020“, освен, че бяха силно надценени, но останаха и неразгадани, да не говорим, че тъй и не стана ясно, кой осигуряваше началната им енергия.

Ако продължават да ги митологизират, ще им осигурят място в тягостната Книга на Прехода, в раздела „Фалшименто“.

В изборната нощ Нинова изреди приоритети, които наистина са ценни, дори разкошни - и от които кирчовци ще хванат морска болест, само докато ги слушат.

Те вече пробутаха идеята за лява политика с десни средства – ако кажем обратното, пак няма да има смисъл.

А в случая трябва просто да се проследи движението от левия в десния джоб – все на един и същи панталони - на техните опекуни.

Нинова представи дългосрочни стратегии за един четиригодишен мандат – вместо да се запита, дали кирчовци планират по този начин собствения си живот. Впрочем, за четири месеца те осъществиха доста от мераците си, докато бяха служебни министри.

Не изглеждат като хора, които могат да дадат толкова много от собственото си време на една държава/кауза, техният типаж предполага бързи решения, ебеш и хвърляш…

Един от любимите вицове на знаменития футболен коментатор Мичмана/Николай Колев беше, как някакъв сърбин се разхождал из Ню Йорк и току пред него паднала една гола жена.

Погледнал той към висините на небостъргача, откъдето се приземила жената, и рекъл: „Ово е стандарт – ебеш и хвърляш!“

Не гледайте прекалено сериозно на следизборните лакърдии и закани.

Любопитно е, как ще забравят в БСП – обикновената, честната й маса – факта, че Радев преразпредели любовта си към някакви хибриди.

Това е големият разлом и той не може да бъде неглижиран.

За това изобщо не стана дума в изборната нощ, сякаш коментаторите се притесняваха от темата – във всеки случай, поне повече от самия Радев. Той обяви едно въстание и се измъкна като Димитров и Коларов от Септемврийското въстание – те в Москва, а той – в прегръдките на някакви хамстери.

Не мога да си представя подобна наивност у един военен човек, превъзходен летец – той сякаш гледаше към БСП от кабината на бомбардировач – ако повторя един знаменит лаф на Бродски.

Твърдеше се, че партиите не са в кондиция, това е факт, обаче, в същото време, се кади тамян на нещо, което дори не е партия в традиционния смисъл на думата – а някакъв кръжок по интереси.

Фокусници предлагат на баламите номера, изветрели от употреба.

Има няколко неща, на които българинът задължително се връзва – едното от тях е некрофилското му желание да се доверява на трупове/временни месии.

Разпад на планираното безпринципно съешване, избори и изчезване на новите фокусници – това е напълно възможен сценарий, обаче лицемерният ентусиазъм опушва всичко. Засега.

Дали това е началото на края на ГЕРБ? Равносметката на 2021 година подсказва съвсем друго – една изборна победа и две загуби с незначителна, пренебрежима преднина за временни фаворити. Не изглежда зле.

Не бива да се пропуска и фона, на който ще протичат новите врътни.

Радев ще излезе от временната си роля на Отмъстител, трябва да прибере юмрука в някой килер на президентството – и да започне отново да раздава ордени.

Това не предвещава особени главоболия за ББ – пък и синковците на Радев са достатъчно обиграни. Все някак ББ ще се разбере с тях – ебеш и хвърляш, хайде – вземайте и изчезвайте.

Ами „мафията“, която, според Радев, уж била победена? Човек трябва да внимава, какви думи използва – особено такива като „мафия“.

Имаме склонност да преувеличаваме и в това отношение – далавери има навсякъде, и доста по-сочни – Саркози и пр.

Не трябва да бъдем провинциално наивни – спомням си, как се потресох, когато съобщиха, че един от най-паметните ми събеседници – Бърнард Керик, полицай номер едно на Америка - е уличен в далавери, когато стана министър във временното правителство на Ирак. А аз се заплесвах по него, виждаше ми се като един Хари Бош, прочутият детектив на Майкъл Конъли, и мисля, че той дори беше един от неговите прототипи. Изводът: да не преувеличаваме таланта на нашите дребосъци, просто тук има по-големи балами, които по-яко да издоиш.

Радев ще се прибере в състоянието си на фон на следизборните надлъгвания.

Вече има и пукнатини в този фон – никой/отвън пет пари не дава за Юмрука на Радев, обаче репликата му за Крим веднага ги впечатли – тя бе премислено точна и честна. Ненужната разправия с Турция също предвещава главоболия, обаче без излишна врява – такива пукнатини ще има още много, Кирчо ще ги осигурява, без дори да се усеща.

Впрочем, той вече настъпи лопатата с едно непремерено изявление за Македония – не трябвало толкова да се вглеждаме в Историята.

Правилно – така трябва да мисли един човек, който идва от въздуха.

Ами, Радев – той как ще преглътне дивотията на любимеца си?

Между другото, той не бива да допуска да се направи равносметка на Служебния кабинет – станалото-станало – понеже там имаше хора, които действаха като мелези, събрани от чарковете на Франкенщайн и барон Мюнхаузен.

А евентуалният редовен кабинет на кирчовци ще бъде единственият в човешката история, за която е написана Бяла книга, преди още той да бъде създаден.

Все по-дръзко се чува зловещото ръмжене на многоликата Криза: пандемия, инфлация, цените на стоките, цената на ел. енергията – как ще реагира Радев, когато/ако се окаже, че синковците му гледат в съвсем друга посока?

Ще се възползва ли от умението си да прави лупинги – да, де, обаче те се извайват в небето, не в Блатото на политиката.

Радев не бива да ламти и за повече власт - някаква власт би трябвало да имат следващите служебни кабинети, неизвестно колко на брой – а президентът да бъде в ролята на регулировчик, който да наблюдава те да не излизат от корсета на Конституцията, както се случваше напоследък. Така е най-честно.

Най-тъпото пък, което се чу в изборната нощ, беше сравняването на кирчовците с Макрон и Ципрас.

Кога станаха калайджии, кога им почерня дирника.

Споменатите политици никога не са били пришълци, които объркват още повече разбиранията за законно и незаконно - и най-вече подменят представата за истински успех.

Още две думи за „поколенческия преврат“.

Убедихме се – във вечерта на балотажа – от шоуто на Рачков, че той върви с пълна сила.

Публиката беснееше и беше истински щастлива от едно „ретро чалга парти“– а уж е готова да прави революции и да изхвърли на бунището предишните поколения.

Хубаво ли е, да си президент и на такива революционери?

Прокапа и един любопитен въпрос: „Ще видим ли един нов Радев? Някои отсега го опаковат във фантазни очаквания.

Е, той си направи една тиха революция, сглоби си втора партия, затисна в ъгъла социалистите – които след първата му победа го заплашиха с отлъчване, ако им изневери, размаха метлата по главите на опонентите си – с една дума, самоизтегли се в една роля, която не му е предоставена от Конституцията. Но той успя, което не е малко.

Дали ще му позволят да повтори това? Малко вероятно.

Обобщението на БНТ беше: „За втори път в демократичната история на България е избран президент за втори мандат“.

Да, така е - и двамата бяха социалисти, издигнати от социалисти , „левичари“, но от това нищо добро не последва за беднотията.

Радев трябва да престане да говори за чекмеджета - гледайте към по-едрите далавери – а те са неизбежни, заради лекотата, с която се хващаме за поясите на кирчовци.

И заради онова „ебеш и хвърляш“.