Кеворкян: Смрад, която трябваше да минава за политика

СМРАД

ПростоКирчо – Вестителят на всевъзможни безвкусни измишльотини – най-сетне съобщил и нещо, наистина любопитно: „Независими анализатори и политолози“ му казали, че ще му правят вятър по телевизиите, обаче срещу 20 хиляди лева месечно. Но не споменал нищо повече.

Доста известни имена се обадиха възмутени, дори отпуснаха на  Кирчо 72 часа, за да се извини, иначе щели да го съдят. Срокът изтече, но нищо не последва. Сигурно са се сетили, че сами ще се злепоставят, ако се обидят за някакви си 20 хилядарки.

Мъничък пейзански скандал, като всичко останало у нас: мислят си, че хвърлят гръмотевици, а, всъщност, само тихичко се изпускат.

Чухте ли: Дания планира специални мерки, за да ограничи тази дейност на кравите, понеже замърсявали с метан атмосферата.

Трябва да очакваме всеки момент Европейският парламент да лимитира и човешкото метаноотделяне: на нормалния европеец това да е позволено веднъж дневно, а на нашите хора – засега до три пъти в денонощие, докато усвоят трайно европейските ценности.

Велика Европа прави всичко възможно, за да не се превърне в една измислица.

Ние пък успяваме единствено да оскотим допълнително и без друго тягостния ни живот на несретници, изоставени да се оправят, както могат. Нещо повече: сякаш сме не само изоставени, ами и забравени.

На неверниците им стига един пресен факт, само един.

Ето го:

Общо 2616 лв. струва издръжката на живот за тричленно семейство – двама работещи възрастни и едно дете до 14 години, към март 2024 година, според Конфедерацията на независимите синдикати в България.

65,3% от работещите българи не достигат заплатите за издръжка.

„Не достигат заплатите“ означава, че не им стигат заплатите. За да живеят някак. За да изкрънкат някакво подобие на приличие от Живота, който пет пари не дава за тях.

Но няма защо да го винят – причината е другаде и това е добре известно. Обикновените хорица обаче изобщо не могат да разчитат на Милостта на управниците си - и дори те да се сетят за тях, ще им сервират поредната порция жалко подаяние, нищо повече.

На друго не са способни - няма как да залъжат Живота, той не се хваща на евтините им номера.

Девет месеца Кирчовци се мотаха във Властта, загризаха дори Конституцията, ослюнчиха докрай Шенген, също и Еврозоната.

Но нямаше кой да ги пита, най-вече от омърлушените до крайна степен телевизии, за тия 65% клетници.

Да им подхвърля на телевизиите една идея, имам тази слабост да го правя от време на време. Не им трябва

„Биг Брадър“ с измислените звезди и обикновени лекета. Да вървят при едно тричленно семейство, което не може да „достигне“ нужната му заплата - и да го снимат как оцелява. Какво си говорят, докато оцеляват. Какво правят, докато оцеляват. От какво се лишават, докато оцеляват. В какво се превръщат, докато оцеляват. От какво опазват детето си, докато оцеляват. Как и в какво ще избие всичко това някой ден, ако изобщо са оцелели дотогава. Каква е представата им за нормален живот, за нормална власт, за нормални медии.

Телевизиите ще оставят безценен документ, който ще става все по-нужен с времето. Няма защо да се охарчват с „БИГ/ВИП Брадър“. Кастингът/отбирането на семейството ще е лесна работа. Ще трябва да похарчат малко пари за охранителна фирма, която да го пази от набезите на сценаристи, свикнали да нагласяват нужната им истина. Статични камери, непрекъснато включени, никакъв монтаж, никакви подсказвания, които освиниха дори природата на уж най-достоверния формат.

Няма да бъде скучно, това е сигурно – да наблюдавате как едно семейство брои като жълти стотинки шансовете си да оцелее достойно

„БигБрадър: Семейството“ ще свърши работа, въпреки че няма да има силата на онзи чудодеен пробиотик, който щял да ви помогне да „фитнете“ всичките си беди – това се случва само в измамния свят на рекламите. Но поне ще проумеете голяма част от заблудите, с които ви подхранват. Ще „отсвирите“ най-долните лъжи, с които подменят истините за живота ви.

Тазгодишният „Доклад за щастието“, изготвян от ООН, озадачи някои наблюдатели, понеже недвусмислено потвърждава една трайна тенденция: възрастните поколения са по-щастливи от младите. И това особено отчетливо се забелязвало в страни като Великобритания, Германия, Испания, Швеция, Норвегия, Франция. От друга страна, младите били по-щастливи от възрастните в Португалия, Гърция, Молдова, Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина, Черна гора – шампион в това отношение била Хърватия. В България младите били значително по-щастливи от възрастните, изпреварвали ги с около 50 места в класирането.

И това са същите тези млади, 30 процента от които все още живеят при родителите си и до голяма степен зависят от тях.

Дали тази аномалия не се дължи на присъщата на днешния млад българин наивност/неукост - колкото по-мрачен става животът наоколо, толкова повече той е подвластен на една фатална доверчивост.    Имаме си работа с хора, които са лишени от привилегиите на Паметта. Те нямат достъп до Общата Памет, а след повече от три десетилетия, официално наложена политика на обезпаметяване, не се и нуждаят от нея. Едва ли разбират ролята й и предимствата, които получава онзи, който общува с нея. Те не искат да бъдат нейни поданици – а на Тик-Ток. Карнавализацията на Паметта, унижаването й с нечувано дръзки лъжи, сякаш е удобна за тях. Това ги освобождава от терзанията на незнанието. Те си „играят“ с Миналото, сякаш е ненужна вещ, бреме, което трябва да избягваш на всяка цена. И охотно се натоварват с ролята на приносители на неистини, безразсъдни хамали на лъжи.

Напоследък, от време на време, се сещам за изследването на Сю Прюдо -“Аз съм динамит. Животът на Ницше“ - и за покушението, което родната сестра на Ницше извършва над идеите му, преправяйки архивите му. Родната му сестра! Тукашните Пазители на Паметта намаляват с всеки изминал ден – и скоро ще останем и без тях. А няма и кой да ги замени. Вече е ясно, какво ще се случи: всеки нов отрязък от Общото време усърдно ще се фалшифицира, кандидати за това лесно ще се намират, негодници дебнат зад всеки ъгъл. Дори няма да има нужда да им плащат. Подозирам, че за тях удоволствието от фалшифицирането не може да се сравни с нищо друго. 

Измина доста време, откакто Простий се изплези с нелепия си плакат „Аз съм Кирил Петков и не ме е страх“.

Това си беше едно метаноотделяне, нищо повече – но вижте какво последва, каква смрад. Смрад, която трябваше да минава за политика. И тъкмо това се случи.