Кичашки: Дронове потопяват кораби. Ние ги посрещаме с хляб и сол

От Фейсбук профила на Петър Кичашки е юрист, доктор по конституционно право  

Значи, да обобщим позицията на придворните анализатори и бившите анализатори, които сега са властови фактори:

1. Русия не можела да изгуби войната;

2. Войната трябва веднага да спре;

3. Понеже по аргумент от точка 1 и точка 2, следователно Русия ще победи;

4. Русия като победи това “най-вероятно” (дори по собствените им думи!) ще отвори нови войни, които Русия ще води и срещу нас. Но ние няма какво да направим - щом Русия води война, вижте точка 1 и 2;

5. Ако Европа се въоръжава, за да се пази от Русия, значи Европа се готвила за война с Русия. Защо? Ами, защото ако Европа е въоръжена, значи Русия е “заплашена” и следователно - война. И после точка 1 и 2, нали.

От всичко това, ако ги слушате тия публични говорители, изводът е само един. Направо да викаме руснаците да идват и да завземат всичко до Париж. Щото то им се полага, един вид. То си е тяхно, бе. Целият свят е техен. И ние трябва да пазим мира, като не се опъваме на Русия. Щото, ако не сме съгласни, че светът е техен, значи сме войнолюбци. Те руснаците, милите, не искат война. Искат съвсем мирно всички да капитулираме пред тях, да признаем величието им и да им благодарим за честа да им служим. Кое не е ясно?! И какво пък толкоз ни пречи?! Все се намира някой да не е готов да коленичи пред Москва и заради този някой войната е оправдана, щото той я предизвиква.

Дронове потопяват кораби в български води. Ние ги посрещаме с хляб и сол и викаме Митрофанова на кафе да ѝ благодарим, че освободително ни напада. За българският управленец днес и за неговите клакьори руският интерес е преди всичко. И това ще завърши катастрофално. Това води войната на границата - колаборационизма с агресора. Тогава агресорът решава, че е негово право и задължение да вземе и твоето, което той си разглежда като негово. Ако си силен опонент, всеки ще се замисли дали да те нападне. Ако си мекотело в стил асамблея “Знаме на мира” и викаш “бий ме, обичам те”, тогава си плячка.

Е, доживяхме да ни облъчват в телевизора хора, за които да си плячка е повод за гордост.