Книгата на Костов – свидетелства или оправдания?

*Препечатваме коментара на в. „Стандарт“

Автор: Светлана Владимирова

Костов наля допълнително масло в нагорещения тиган на обществените страсти с книгата си „Свидетелствата на прехода”. В деня на премиерата, той първо  се появи в телевизионния ефир, за да припомни успехите на собственото си управление. Но не пропусна случая, за да намигне на президента с „демокрацията е в упадък”, да спаси Нинова за „Техноимпекс” с „не я познавам” и „питайте Валентин Василев”, да клъвне Борисов с „ние сме в регрес” и да посочи основния си враг - Доган.

Призна дори 3 свои грешки - неуспешната декомунизация, въвеждането на валутния борд и предателството срещу братския сръбски народ. По-късно пък събра овации в препълнената зала на Военния клуб с призива: „Демокрацията има нужда от защитници, направете го заради децата и внуците ни”. А след  това, часове наред даваше автографи на екзалтираните си фенове, които го гледаха като новия стар месия. Може би и защото луксозното издание от над 400 страници се раздаваше безплатно на премиерата – подарък от фондация...

Трогателната сбирка върна усмивката на  Командира, но  в същото време даде емоционален старт на предизборната кампания на градската десница.

Представянето на книгата на Иван Костов

Радан Кънев и ко. имат спешна спешна нужда от рамото  на покровителя си

Защото последните прогнози са доста отчайващи. 2,9 процента са далеч от изборната летва и по-надолу дори от очаквания резултат на Веселин Марешки. Макар Костов с драматичен тон да се оплака, че е уморен от творческия път към тъмното минало и няма сили да се върне в настоящето, внушенията, които остави бяха ясни: подкрепете моите хора: Радан Кънев и Стефан Тафров.

Особено втория. Защото за разлика от Радан, който от любим ученик бързо се превърна в разочароващ експеримент, бившият посланик в Лондон  винаги е бил верен и послушен за командите на благодетеля си. Неслучайно именно дипломата бе сред първите, които зададоха въпрос на Командира.

Наивно е да се мисли, че Костов излезе от драгалевската сянка, само за да помогне на приятелите си. Все пак това е най-самотният и обидчив експремиер на прехода. Затова и появата му има друг смисъл. Нека да поразсъждаваме.

Иска да се върне в политиката? Не пожела да отговори на въпроса от залата. Но вместо него се произнесе конферансието Захари Карабашлиев с театрален глас: „Да не го питаме, приятели, защото никой от нас не иска да чува отрицанието му...”.

Но ако мераците му за политическо бъдеще са неизвестни, то вече е ясно,  че претенциите му към  миналото на прехода са огромни. С какво от вашето управление искате да ви запомнят,  попита Антон Хекимян. Със свидетелствата на прехода, скромно отговори Командира. Като опитен политик Костов знае отлично, че преходът свършва и идва времето за разплата.

След кумгейт и апартаментгейт се задава и преходгейт.

И то още тази година, когато  еуфорията за 30-годишния юбилей ще се примеси с гнева от гигантските кражби - приватизация, пирамиди, данъчни измами, еврофондове, които ограбиха народа и позлатиха новобогаташите.  В опита си да изпревари събитията Костов бърза с своя прочит на историята. В който несправедливата приватизация е само масовата, на червените. А той е възкресителят на същинската демокрация, впоследствие, изродила се в полуконсолидирана.

Истината му звучи фалшиво. Защо?

Един от големите грехове на Костов е точно СДС, създаден като съюз на различни гледни точки за демокрацията.  Десетките организации, които формираха синята идея, направиха възможно Костов да е премиер. Той обаче зачеркна идеологията на СДС като съюз на многообразието и пресичането на разнопосочни мнения в общо решение. Приватизира коалицията и я превърна в ЕООД, в което място за инакомислещи няма.

Това сложи началото  на най-голямото разочарование на демокрацията. А  компрометирането ѝ започна точно от Костов и неговия модел на  командирска партия с тесен кръг съмишленици и огромен брой врагове. Която с раждането си започна да контролира цялата държава. Финалът го знаем - подмяната на синята идея с едноличното управление предизвика втората голяма вълна емигранти.

Омерзението от самовлюбения Костов пък докара в България месията Симеон

Днес Командира хвърля върху червените цялата вина за масовата  приватизация.  Има право да я нарече бандитска. Но няма да право да сваля отговорността си за касовото раздържавяване. Още по-малко да напада авторите на фразата „продадоха 30 милиарда  активи за 3 милиарда”. Защото  оправданието му, че предприятията били затънали в дългове и декапитализирани, звучи убедително само за новите им собственици. И не е аргумент нито защо продаде  „Нефтохим” за 101 милиона долара, нито защо хариза  „Техноимпекс” за под 1 милион.

Издиша и тезата му, че валутният борд е грешка на прехода. Освен ако изказването му няма за цел да затрудни финансовия министър Владислав Горанов да завърши преговорите за влизане в еврозоната. Иначе, думите  му, че фиксираният курс ограничава БНБ в паричната ѝ политика, звучат от неговата уста като смешен плач. Защото именно той лиши държавата от кръвоносната ѝ система като продаде всички големи банки на чужденци

Апропо, валутният борд го въведе кабинетът на Софиянски.

Равносметката за прехода може да се окаже по-болезнена дори от най-трудните моменти, които сме преживели в него. Кой ще плати цената е рано да се каже, но  има нещо, което отсега е ясно - че  истината няма как да се приватизира. И да не забравяме, че независимо от нивото на демокрацията в обществото, единственият съдник, който открай време раздава присъдите и индулгенциите, е историята. И само тя ще  реши  дали мемоарите на Костов са свидетелства за прехода или ще е необходимо да пише и показания.