Когато германската индустрия е в криза, българският аутрсорс е вече скъп

От Фейсбук профила на Стоян Панчев, председател на Българско либертарианско общество

Напускането на Бош е предупрежение за изчерпването на стопанския и политическия модел на Прехода. Сигнал за новата реалност.

Ние сме в "капана на средните доходи" и отгоре на всичко в бурята на изчерпващия се финансово-търговски и геополитически модел на света. Мисленето на върхушката е застинало в първия кабинет на Царя и ще преживява още "изненади"  - точно като липсата на златен дъжд след влизането в еврозоната.

1. Набива се на очи времевият елемент в отварянето и затварянето на инжинеринговия център - открит 2007 г. и закрит 2027 г.

 Идеално следваме кривата от пика на евро-оптимизма надолу. Пълното интегриране в "клуба на богатите" съвпада с неговата все по-видима криза и (поне засега) безпътица. Изплатихме последна вноска за апартамента - той се оказа в новата мигрантска фавела.

2. Работата като инженер в Бош беше сбъднатата на мечта на икономическия модел на Прехода - голямата германска индустрия плаща щедри заплати на новата образована средна класа.

Работещите в Бош София - новите пан-европейски бюргери. Това е моето поколение, което живя 20 години в дезориентирано и глупаво охолство, хващайки на чист късмет финалното плодородие на увяхваща и пренаситена система на поне 45 години.

3. Напускането на Бош показва колко бързо всичко може да се обърне, когато германската индустрия е в криза, българският аутрсорс е вече скъп, а капиталовият национализъм започва да подава своята глава на Стария континент.

Изморените "анализи" от дежурния коментариат са като извадени от 2002 година - трябва да сме конкурентоспособни, да привлечем чуждестранните инвеститори, да се състезаваме по цена - преходници останали в своите златни години въртят счупената си плоча. Премина периодът на забогатяване от аутсорс, идват времената на индустриалната политика, търговските войни и ескалиращ протекционизъм.

4. Трябва ясно да се каже - аутсорсът не е моделът на бъдещото за България. Милиони са индийците и други третосветници, които ще работят повече и по-евтино от оялия се БГ "айти специалист". Трилиони са доларите, изсипвани в изкутвен интелект, които целят премахване на човешки работни места в сектора. Нулеви са интересите на новия световен индустриален лидер - Китай - да наема европейски работници за нещо различно от рисунки на авто-екстериори и производство на шабли.

5. И наистина  - това не е от еврото. Или всъщност е, дотолкова доколкото инфлацията от еврото е поредният натиск нагоре в заплатите на българските работници, правещи ги все по-нерентабилни за корпорациите, изнесли своите центрове тук. Бош щеше да си тръгне, дори и да бяхме останали с лев и борд.

Голямото НО в случая е, че (обратно на заклинанията) никой друг няма да дойде, защото ще "спести от превалутирането". Закриването на инжинеринговия център е поредното осветяване на плиткоумието на полит-икономическата мисъл на преходника, на градския либерал и доказателство, че то в сглобска с традиционния нашенски бандитизъм води до замечателни стопански малоумия.

6. Страната ни има нужда от собствени бизнеси, но не бетонени перачници, схеми за грабеж на публични пари и ишлеме с полу-роби. Това не пречеше много, докато моделът след 97-ма даваше плодове - точно защото такива като Бош искаха да отварят тук центрове, можеше да се вихри и останалото.

Сглобката беше ясна - умните и красивите ще си работят в международните корпорации, мутрите ще си бандитстват с публична власт и няколко "техни" сектора в икономиката. Всичко работеше докато (а) не стана скъп трудът (б) Пеевски реши да поглъне всичко и (в) светът започна да се променя рязко.

7. Докато всичко това не се разбере най-горе, всеки на власт просто ще навигира упадък.

П.П. Още по темата - утре в 19:00 - Панчевкаст при Консервите - с мен и Iliya Tenev

П.П.П. За да е пределно ясно - фактът, че напускането е свързано с проблемите на германската автомобилна индустрия, не е в противоречие с написаното в поста. Даже е част от аргумента.

П^4. Неслучайно не давам -"10 политики за подобряване на конкуренцията" или еквивалентна дъвка.

Нужните промени са поне от калибъра на реформаторите, започнати от Костов, ако не и по-големи. Няма да се оправят в един бюджет или човъркане по детайлите.