Когато мълчанието им убиваше

От Фейсбук профила на евродепутата от ГЕРБ/СДС Александър Йорданов Александров

       Днес, когато всички говорят от ранна утрин за щяло и нещяло, а в медийното пространство жужат оси, много е възможно да не си спомним за едно престъпно мълчание.  А трябва да помним!

         В нощта на 25 срещу 26 април 1986 г. в съветската атомна електроцентрала „В. И. Ленин“ край украинския град Чернобил, разположен до река Припят в Киевска област, става най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. В резултат на зловещо съчетание на съветска техника и професионална некадърност се стига до трагедия, чиито последици понасяме и до днес. Решили “умниците” съветски да проведат точно посред нощ обучение на персонала на 4-ти реактор. Тествали спирането му при затруднени условия, както и самозахранващата система. Но така провели „обучението”, че резултатът е страхотен взрив, който изхвърля в атмосферата огромно количество радиоактивни отпадъци. Понесени от въздушните потоци след няколко дни те достигат и до небето на България. Но у нас управляващата Българска комунистическа партия скрива от народа истината за задаващата се смъртоносна опасност. Затова и дълги години след чернобилската нощ у нас се откриват ежедневно по 100 случая на болни от рак. Добре известно е, че ядреният разпад продължава дълго, а това означава, че продължават пораженията върху здравето на българите. Близо 1 милион българи страдат от ракови заболявания. По стара статистика, с която разполагам, годишно около 35 000 нашенци се разболяват от рак. Над 300 000  се борят с болестта в момента. Смъртните случаи са достигали до 17 000 годишно. Увеличен тревожно е и броят имащите проблеми с репродуктивната система и страдащи от стерилитет. Това е поколението родено непосредствено преди или след аварията в Чернобил. Има случаи, когато ученици се налага да се оперират от тумори на щитовидната жлеза или изпитват нарушения в дейността на хипофизата. България продължава да бъде страната с най-висока смъртност в Европа, като смъртността от ракови заболявания е 20 процента от общата смъртност. Основната причина за тази жестока българска реалност е в престъпния отказ на комунистическо ръководство на държавата през 1986 г. да предупреди населението за истинските размери на катастрофата в Чернобил, за да могат хората да вземат поне елементарни предпазни мерки. Вината е еднозначно на членовете на Политбюро и на Централния комитет на Българската комунистическа партия, които формират тогава и държавното ръководство на страната и действат като един колективен д-р Мангъров. Скриват от българския народ истината за смъртоносната опасност, успокояват, че проблем няма, а самите те вземат всички предпазни мерки.  И под предлог, че спират „паниката” оставят без защита гражданите. 

       Ето кои са престъпните мълчаливци:

Тодор Живков, Георги Атанасов, Гриша Филипов, Добри Джуров, Йордан Йотов, Милко Балев, Огнян Дойнов, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Станко Тодоров, Чудомир Александров, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Петър Дюлгеров, Димитър Стоянов, Стоян Марков, Васил Цанов, Димитър Станишев, Емил Христов, Кирил Зарев, Стоян Михайлов.

       Заповедта на мълчанието издава лично Тодор Живков и нормалният човешки разум отказва да го разбере. Стотици хиляди, а може би и милион българи щяха да бъдат спасени, ако не бе престъпното комунистическо мълчание. Затова и никога не трябва да забравяме, че КОМУНИСТИТЕ УБИВАТ И КОГАТО ГОВОРЯТ, И КОГАТО МЪЛЧАТ.

           Националната телевизия и радио, както и партийният орган в."Работническо дело" успокояваха и лъжеха нагло: "В храната и водата няма радиационно замърсяване". А времето бе, помня това добре, по-хубаво и от днес. Истински пролетно. На село хората бяха с мотиките по дворовете си, гражданите участваха в първомайската манифестация. Децата играеха по детските площадки и в парковете. И тогава, в това прекрасно пролетно време, ни порази радиацията. Никога няма да забравя как на балкона на нашата гарсониера в квартал "Люлин",  много буйно започнаха да цъфтят пролетните цветя. А пред очите ми и днес е едно страшно преживяване. Пътувайки със семейството ми по околовръстното шосе на София две птици като камъни сякаш паднаха от небето и се удариха в предното стъкло на старата ми "Жигула". Радиацията ги бе убила. Децата изпищяха. Успях само да им кажа: "Затворете очи!".

          Изследване на научен колектив от Института по радиобиология и нуклеарна медицина, засекретено от Държавна сигурност, разкрива следната картина: „Има групи хора, като децата между 7 и 16 години, при които максималното регистрирано облъчване спрямо годишните граници е 380 на сто… Вероятността от увреждания на плода даже при ниски дози радиация е много голяма и може да доведе до тежки социални последици…“. Учените прогнозират, че последствията от аварията ще се проявят след десетки години, в следващите поколения. Те всъщност визират днешния ден.

          Радиацията в млякото у нас след аварията е  била 18 пъти над допустимите норми. Но нима децата могат без мляко? Поразени са били животните, защото са поглъщали цезий при паша, а той има полуразпад 27-28 години. Нивото на радиоактивност, което се отлага у нас през май 1986 г,. е превишавало стотици пъти нормите. В Северна България - от 90 до 1400 пъти, а за Южна България данните показват повишение от 340 до 1700 пъти. Особено високо е било радиационното ниво в планинските райони: от 1300 до 31 000 пъти. По ефективна доза на облъчване на населението страната ни е на първо място в Европа.

      Но комунистическото безумие не знае почивен ден. На 30 септември 1987 г. в софийските книжарници се появи поемата "Чернобил" на Венко Марковски. В 13 елегии този комунистически поет се опитва да оправдае престъплението.„Смелият“ чернобилски реактор, според него, е „умрял“ в полза на „съветската наука“.

В Чернобил белее саркофаг

на реактор с мирна цел.

Смел реактор под съветски флаг

за наука е умрел…

         Поетът жали за реактора, а не за загиналите хора.

        Десет години по късно украинската и белоруска писателка Светлана Алексиевич в книгата си "Чернобилска молитва (хроника на бъдещето)" ни среща с  трагедията на оцелелите след аварията. Това са потресаващи изповеди:

"Моето момиченце...То не е като другите... Ето, ще порасне и ще ме попита: "Защо не съм като тях?" Когато се роди не беше бебе, а живо чувалче, защото от всички страни нито един процеп, само очичките й бяха отворени....Тя не умря, защото я обичам. За четири години - четири операции. Тя още не разбира, но някой ден ще ни попита защо не е като другите.Защо никой мъж няма да може да я люби? Защо няма да може да роди? Защо на нея никога няма да й се случи това, което се случва на пеперудите, на птиците, на всички, но не и на нея....Едва след четири години ми издадоха медицинска справка: "Инвалид по рождение". Какъв инвалид по рождение? Тя е инвалид от Чернобил".

          Алексиевич пита: кое е по-добре: да помним или да забравим?  Съветската власт нарежда да се изземат от библиотеките всички книги на тема радиация. Включително и тези за бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. "Арестувани" са дори научни книги описващи действието на рентгеновите апарати в медицината. Обяснението е: "да не се всява паника". Изправени дори пред такова огромно човешко страдание, каквото причинява Чернобилската катастрофа, комунистите не се променят. И това е нещото, което потриса Алексиевич.

            Първите чуждестранни журналисти пристигат в Чернобил облечени в специални предпазни комбинезони, с каски, гумени обувки и ръкавици. Превежда им местна преводачка "с лятна рокля и сандали". От Генералния секретар до портиера - храненик на системата, всички крият истината: "Пътувах в таксито, а шофьорът се чудеше защо птиците като слепи се удрят в стъклото, размазват се. Като луди...Сънени...Нещо като самоубийство...След смяната, за да забрави, отиваше да пие с приятели."

        Чeрнобил продължава да убива! Поклон пред невинните жертви на престъпната политика на „братските“ – съветска  и българска, комунистически партии!

      __________________

В публикацията са използвани страници от книгата ми "Украински записки. 2013-2018."(2020)