Колегите скърбят за Милен Цветков

Журналисти и приятели скърбят за непрежалимата загуба на Милен Цветков. Само за няколко часа, откакто стана ясно, че е загинал в страшна катастрофа, хиляди хора изказаха съжалението си в социалните мрежи.

Ето какво споделят за Цветков колегите му в журналистиката:

Миролюба Бенатова:

Характер. Конфликт. Харизма.

Водещ на място. С въпроси и с позиция. Отдаден баща. Обичащ.

Беше.

Не е честно!

Анна Цолова:

Сблъсък на два свята. Защо отново смисленият, честният и талантливият се оказа излишен?

Милен, който запази достойнството си като човек и журналист, въпреки това, което му се случваше. Беше пример. Поклон!

Валерия Велева:

Дрогиран джигит отне живота на Милен Цветков. Както е чакал на светофар, 22-годишен с джип мощно се забива в колата му.

Нелепа смърт! Много тъжно!

Милен беше истински професионалист, който отстояваше позициите си. Плащаше за волностите си, но следваше принципите си. Оригинален, непокорен... И винаги доказваше, че може. Господ го прибира на светъл ден.

Поклон!

Светъл да е Пътят ти, Милене!

Петя Владимирова:

Мир на душата ти, Милене.

Непримирим, неудобен, свалян от екран колко пъти и къде ли не, оставя зад себе си онзи професионализъм, който не спестява въпроси на никого /канил ме е в "Часът" и съм си тръгвала със смесени чувства, но с дълбок и сърдечен респект/.

Остави в журналистиката еталони за стил - ярък и личен. Впрочем днешните звезди на сутрешните блокове да знаят, че Милен Цветков е пионерът-създател. Първият такъв беше неговият "Здравей, България".

Светъл път, Милене.

Соня Колтуклиева:

Милен Цветков е загинал в катастрофа, предизвикана от 22-годишен дрогиран шофьор; всъщност, не е катастрофа, убийство е... гневна съм и сломена.

Беше свестен. Беше приятел.

Бог да прости Милен.

Евгени Михайлов:

Бог да прости Милен Цветков! Светло да му е!

Кузман Илиев:

Загинал е Милен Цветков. Ще бъда кратък, защото не мога - и отказвам - да повярвам. И ми е доста мъчно. А и каквото и да се каже - ще бъде недостатъчно.

Ще ви разкажа какво бе за мен той. Приятел, ментор, професионален модел за подражание, от когото съм се учил, гледайки го в ръцете, “крадейки” си, както той казваше, “занаят”.

И най-важното - човек, с огромно сърце и желание да помага на младите, да открива потенциал и да му дава шанс - а той черпеше сила от това, което е най-големият признак затова каква вътрешна сила притежаваше.

На мен лично Милен ми даде житейски шанс - буквално от улицата. Запознахме през 2010-та година, след мое участие като студент в негово предаване. Прибрах се, легнах изморен и щастлив, че все пак съм стоял относително адекватно - а при него не беше лесно. Никак даже. Беше ми дебют в телевизия и искрено си мислех - как издържат тези хора да го работят това... за десет минути участие ме болеше буквално всичко. Внезапно телефонът извъня, непознат номер. Вдигнах, а оттам чух: “Здравей, Милен Цветков се обажда”. Помня, че изтръпнах и откровено се смутих. Благодарих му за хубавия разговор и честта. Последва: “Ти искаш ли да се занимаваш с телевизия?” Обясних, че не съм се замислял и съвсем чистосърдечно - не знам дали изобщо ставам. “Ставаш. И те очаквам в понеделник”. Ето такъв беше Милен Цветков - нестандартен, ексцентричен, но и знаеше какво иска от хората си, кое е важно, много прям. Шанс даде и на много други млади колеги - помня как бе видял изява на Дани Петканов и го бе поканил директно да почва.

С него не се работеше лесно - можеше да откаже 20 предложени теми, ако не успееш да ги защитиш, на следващия ден да ги предложи той... После да почнете да спорите, да се карате, дори да те “насоли” стабилно и след час - все едно нищо не е било. Просто работа. Който може да издържи на темпото и естеството й - може. Нямаше тинтири-минтири и скатавания. Абе, бачкаше се “мъжки”.

Прекарвахме часове заедно в разговори. За кръговете на вниманието в ефир, за телевизията като призвание, за децата и семейството. Милен беше човек с голям кръг от интереси - особено в психологията, напоследък караше курсове по материята, имаше идеи за своя практика. Човек с голям хъс и сила да надделява над трудностите, с потенциал дори в политиката, ако решеше.

В Нова ТВ отидох след като той вече не беше там. Парадоксално, но екипът на “Плюс-Минус” се оказа в неговата стая. В началото ми беше изключително странно и действително изпитвах страхопочитание - без да преувеличавам.

Завършвам с нещо лично. Видяхме се на телевизионни награди на морето миналата година. Пошегувах се, че неговото момче му е одрало кожата и все едно гледам него. Той се усмихна и каза, че е горд с него, че е умен и имат силна връзка. И няма как да не е така - с такъв голям баща.

Почивай в мир, приятелю - ти оставаш незаличима следа в моя живот. Сигурен съм, че и за драгия зрител ще е така, за колегите, с които си работил. В душата ми винаги ще остане огромна благодарност към теб. А за мен ти винаги ще си ТОП.

Георги Лозанов:

Милен Цветков… Човешката загуба някак пречи да говорим за професионалната. Човекът Милен обаче изцяло се проявяваше в журналиста Цветков, нямаше кой да го накара да държи емоциите и характера си в къщи, а на екрана да следва стереотипи. И в това е първата му голяма телевизионна заслуга, която по нещо прилича/следва тази на Нери Терзиева.

Втората е, че именно той беше водещият, който превърна сутрешния блок в политически праймтайм и свари политиците по… пижами. Така че бяха в състояние да му кажат това, което после успяваха да премълчат.

Третата заслуга е, че застана срещу отворените телефонни линии и вкара в политическия диалог поколението на „градските баби“ (Миленчо, Миленчо…), които имаха фамилна памет за демокрацията преди Девети септември и не им минаваха ерзаците й след Десети ноември.

Четвъртата му заслуга е иронията – тя е задължителна за журналистиката, особено в общество, в което нищо не е такова, за каквото се представя.

Петата му заслуга – знаеше, че за да можеш да правиш журналистика у нас, периодично трябва да престанеш да я правиш и да отидеш да караш сърф.

Милене, дръж се на сърфа по вертикалата!

Асен Генов:

Няколко пъти съм бил при Милен Цветков. Според мен, дори да беше съгласен с позицията на гостите си, не ги оставяше необезпокоявано да си говорят. Търсеше слабите им места. На мен това ми допада. Спорил съм с други, че не е задължително да е безучастно съгласен.

Липсваше и ще липсва водещ като него. И затова му следях предаванията дори когато ги набутаха посред нощ.

Нелепа смърт.

Съзнателно убийство.

Магърдич Халваджиян:

Поста ми ще е гневен! И ще е свързан с поста ми за безотговорните , които напуснаха София! Ако е вярно това, че надрусан младеж се е врязал в колата на Милен ,докато е чакал на червен светофар, всичко си идва на мястото! Да умреш в центъра на празна София по този нелеп начин, значи само едно: Безотговорни сме! Към всичко! Безотговорни към себе си, към децата си, към работата си, към здравето си, към обществото и към живота! Днес ще поработим между другото, утре ще си гледаме децата между другото, после ще спазваме правилата, ама уж, и накрая ще обвиним света, че ни е крив! Е, да, не всички сме такива! Но критичната маса е такава! Сигурно звучи болезнено! Но и мен ме боли! Зверски ме боли за Милен! Той все се мъчеше да разбере защо сме толкова криви! И си отиде убит от същата тази безотговорност! Днес, ще е дрогирано момче, утре ще е корумпиран и безотговорен към държавата политик, вдругиден мързелив и некомпетентен чиновник! Има ги много! И са навсякъде! Сбогом, Милене! Дано там горе откриеш истината за нас! Истината за това какво, по дяволите, ни има!

Лек път, човече!