Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Кой и защо кара Румен Радев да отлага връчването на проучвателен мандат на партията на Слави

Мрежата

Кой и защо кара Румен Радев да отлага връчването на проучвателен мандат на партията на Слави

Снимка:

Президентът рискува дори да изпадне в процедура по импийчмънт, ако задкулисно осигури време за прокарването на лобистко законодателство

Димитър Николов, Правен свят

В правото липсата на ясно разписани срокове, означава, че изпълнението на дадено задължение следва да става веднага или в разумни и кратки срокове. Така най-общо следва да се отговори на въпроса – колко време президентът Румен Радев може да бави връчването на следващ проучвателен мандат за съставяне на правителство.

Казусът възникна, след като изненадващо в събота държавният глава обяви, че парламентът трябвало да поработи повечко и заради това той щял да отложи връчването на мандат за съставяне на правителство на партия „Има такъв народ“. По конституция Радев има това право, макар то да е лишено от логика, в момент когато самата процедура вече е стартирала и дори има върнат първи проучвателен мандат.

Това няма как да не породи следващите въпроси – кой и защо кара президентът да удължава изкуствено живота на 45-то Народно събрание, особено ако вече е ясно, че партиите в него нямат съгласието да се стигне до формирането на стабилно управляващо мнозинство.

Дано държавният глава си дава сметка, че умишленото използване на празнотата в Кконституцията относно сроковете за връчване на мандатите, може да му донесе и цялата политическа отговорност за последиците. Дори не е изключено в един момент Радев да се окаже на прага на процедура по импийчмънт, макар да е малко вероятно тя да успее. Мотивите за нея обаче ще са налице, особено ако Радев действа с умисъл, различен от този да даде възможност на парламентарно представените политическите партии да намерят съгласие за правителство.

Президентът би нарушил конституцията,

ако осигурявайки времеви коридор със задържането на мандатите, подпомогне опитите на оформилите се тематични мнозинства да прокарат лобистки изменения в определени закони.

Държавният глава вече получи упрек от премиера в оставка, че „действа в интерес на задкулисието“, като тук аргументите на Борисов имат своето основание. Би било редно в момент на тежка здравна криза и финансово-икономически сътресения президентът да търси единомислие, а не да заема страна, с което да тласка държавата към още по-голямо политическо противопоставяне. Поради това Радев е длъжен да обяви – в какви времеви граници ще предостави мандат на втората политическа сила и да посочи кои са конкретните закони, които иска Народното събрание да се опита да приеме. Мълчанието по тези въпроси ще е равносилно на признание от страна на държавния глава, че действа непрозрачно, а всеки акт, включително и изменение на нормативната уредба, би бил порочен.

Формално Румен Радев винаги може да мотивира действията си с необходимостта от актуализация на бюджета, тъй като в мандата на едно служебно правителство няма законодателен орган, през който да се осигури допълнителен финансов ресурс за поемане на последиците от пандемията. Наред с това президентът може да изложи като мотив и очакванията от приемането на поправки в изборното законодателство, по които да се проведат предсрочните избори. И това е необходимо, защото всяко друго нормотворчество, осъществено в Страстната седмица и между празничните майски дни, би извадило на показ порочни задкулисни договорки. Още повече, че именно Румен Радев бе този, който през лятото и есента на 2020 г. настояваше за незабавни предсрочни избори, а след това насрочи редовните за втората възможна седмица след изтичане на мандата на 44-ия парламент.

Оттук насетне цялата политическа отговорност пада върху държавния глава,

който, ако не иска да бъде упрекван в задкулисни действия, трябва да обяви публично мотивите за своите решения. Дори, ако с безпринципното удължаване на мандата на новия парламент Радев пробва да подпомогне онези политици, които искат ударно да ликвидират органите на специализираното правосъдие и антикорупционната комисия.

Това е така, защото президентът се намира в своеобразен конфликт на интереси по отношение на част от тях. Именно Специализираната прокуратурата беше тази, която уличи в търговия с влияние президентския секретар по правните въпроси и антикорупция Пламен Узунов, а КПКОНПИ разследва конфликт на интереси, свързан с назначаването на Десислава Радева като ПР на Военновъздушните сили, когато техен командир е бил Румен Радев.

И, ако се окаже, че в следващите часове депутатите се заемат с разглеждането на предложенията за изменения на НПК, ЗСВ и ЗПКОНПИ, то онези критици на президента, които виждат синхрон в действията му с тези на обвиняеми и подсъдими олигарси, ще се окажат напълно прави по отношение на това, че, за да си решат проблемите с правосъдието, използват депутати от новопоявилите се в парламента формации с цел атака на правомощията на разследващите и антикорупционните органи.

В случай че това стане, то президентът ще даде аргументи и за засилване съмненията относно неговата външнополитическа ориентация. Защото именно спецпрокуратурата бе тази, която разкри в голяма степен неправомерната дейност на осемте руски разузнавачи, ползващи прикритието на дипломати у нас, заради което същите бяха принудени да напуснат страната.

Така Радев рискува да се окаже съучастник

на кръговете, провеждащи атака срещу разследващите институции, които предотвратиха разузнавателната дейност на чужди служби в България.

Разбира се, всички тези обстоятелства не биха били валидни, ако президентът действа открито и публично аргументира решението си да отложи връчването на мандат на партията с лидер Станислав Трифонов. В своя защита Радев дори може да се позове и на своя предшественик Росен Плевнелиев, който в края на 2016 г. не изпълни задължението си да назначи служебен кабинет и да насрочи предсрочни избори, след като Борисов подаде оставка при загубата на ГЕРБ на президентския вот. Плевнелиев обаче имаше солиден аргумент – да предостави правото на новоизбрания държавен глава да излъчи свое служебно правителство. Така Радев получи възможността да назначи кабинета със служебен премиер проф. Огнян Герджиков, а голяма част от служебните министри после влязоха в екипа на „Дондуков“ 2.

Отговорността и оттук насетне отново е на президента, с тази разлика, че се намираме в края на първия му мандат. От самия Радев зависи как ще завърши той, както и дали с действията си, вместо да търси решение на политическата криза, ще рискува да я задълбочи. От това пък ще зависи и дали няма да се окажем в ситуация, при която бъдещи дела и решения на Конституционния съд ще се окажат по-важни от всякога.  


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още