Красимир Крумов: МВР е силово ведомство, в дейността му е заложена употребата на физическа сила

От профила във Фейсбук на журналиста Красимир Крумов

[Много дълго, за полицейското насилие, някои мои мисли]

В 36.6 на сто от случаите в работата си полицейските служители прибягват до използване на сила при изпълнение на служебните си задължения според вътрешноведомствени изследвания на МВР*.

МВР е силово ведомство и затова при осъществяване на дейността му е заложена употребата на физическа сила като са регламентирани основанията и редът за нейното използване, като по дефиниция употребата на сила трябва да се преустанови незабавно след постигане на целта на нейното приложение.

В 72.3 на сто от случаите физическа сила е прилагана при задържане на лица, в 6.2 на сто от казусите това е ставало при преследване на правонарушители, а в 17.8 на сто сила е прилагана по време на охрана на масови мероприятия. Има и по-нови данни, тези съзнателно са от периода 2004-2008 година, преди да дойде на власт ГЕРБ. Така да се каже като теоретична подложка.

На видеото, което видяхме през последните дни всичко изглежда фрапиращо за публика, която не познава полицейското ежедневие, нормативната уредба и кухнята на масовите мероприятия. Да, има с удари с ръка, има ритане, влачене, дърпане, носене. Според анализите на МВР законът регламентира основанията и реда за използване на физическа сила, но не казва каква можа да е тя по вид, сила и размер. Не казва коя сила е законна – удряне с ръка, ритане с крак, удряне със сопа, дръжка на табуретка или цял стол, използване на захвати на тялото, нито с каква интензивност се признава за законна – примерно два тупаника може, четири са много.

Решението за това, каква сила следва да бъде приложена във всеки отделен случай е оставено на усмотрението на полицейския служител. Той трябва да определи каква сила би използвал разумен полицейски служител с необходимия опит и подготовка в съответната ситуациия, като игнорира своите емоции и мотивация. Единственото изискване е да направи предупреждение (ако ситуацията позволява това), към лицата, че ще използва физическа сила или помощни средства, ако не изпълнят неговите разпореждания. В този смисъл разбирам политическата врява, но не очаквам да се появи писмена заповед на министъра на вътрешните работи или шефа на СДВР с разпореждане: „Набийте протестърите“. Законодателят е представил на полицая правото сам да избере коя техника, тактика или помощно средство да използва за да изпълни своите задължения и да постигне контрол над правонарушителя. И отговорност носи отделният полицай.

Това, което във видеоматериала ни изглежда като нехуманно, нечовешко и недопустимо, за съда след отчитане на всички обстоятелства около случая може да се окаже оправдана употреба на физическа сила. В нормативната уредба на МВР има 9 случая, в които може да се приложи физическа сила: При противодействие и отказ за изпълнение на полицейско разпореждане; при задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган; при конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица; при нападение срещу граждани или полицейски органи; при групови нарушения на обществения ред; при оказването на съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си; при освобождаване на заложници; при нападения върху сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства; при свобождаването на незаконно заети обекти след разпореждане от компетентен орган; при незаконното заемане на обществени или частни сгради, транспортни артерии и други при протести срещу решения на държавни органи или политически партии и като средство за оказване на политически натиск върху тях. Поотделно или в съвкупност при протестите ок. 10 юли м. г. наблюдавахме поне 5 от ситуациите, допускащи и налагащи употребата на сила, като част от тях бяха създадени от хора с профила на Хаджигенов, Минеков и Бабикян и на други, чиито имена няма да научим. Нормално е сега хора с този профил да експлоатират темата за полицейското насилие с политически мотиви, възползвайки се от вроденото отвращение, което всеки един човешки индивид, освен извратените, изпитват към насилието. Какъв е практическият смисъл? Полицейските служители, както разбирам, отдавна са идентифицирани и дисциплинарно наказани по силата на административни производства и наказанията са потвърдени от съда в случаите, когато заповедите за наказание са били обжалвани. Е? Ще ги съдим? Те вече са получили санкции в административно наказателно производство и, според беглата ми правна култура (възможно е да не съм прав) не могат да бъдат наказани втори път за едно и също деяние и, ако спрямо тях бъде възбудено досъдебно наказателно производство то следва да бъде прекратено на горното основание. Non bis in idem. Има тълкувателно решение на Върховния касационен съд по този въпрос, но не съм юрист и го хвърлям само така като тема за размисъл.

Не справедливост и не правосъдие искат кряскащите политици и част от колегите репортери. Просто страданието на задържаните и моралното унижение на заснетото с гола гръд момиче е политически инструмент за част от политическите играчи в битката им с предишните. И хич не им е мъчно за битите. Биха се радвали и убити да имаше, стига това да помогнеше за политическия им възход. Целта оправдава средствата. Хаджигенов Пикчърс, много слаба продукция.

Четох, че евродепутати ще се занимават със случаите на полицейско насилие у нас. Това по-скоро е рутинна практика, която се случва в много европейски страни след подобни събития. Европа няма да арестува ексминистър Маринов, а ще се интересува дали е имало ефективно разследване след получаване на данни за полицейско насилие, в хода на това разследване дали са установени нарушения, ако са установени нарушения дали съответните лица са наказани и толкоз. Като чета – каквото трябва е направено.

Изпитвам отвращение към всякаква форма на агресия и насилие. Без значение дали се случва в семейството, в бита, на работното място, на ниво администрация или от страна на силови или овластени структури (както и спрямо тях). В този смисъл отношението ми към кадри, на които се упражняват форми на физическо насилие и морално унижение към вече задържани хора е еднозначно негативно, смятам го за недопустимо. Но ме отвращават и гнусните игрички и продукцията на зрелища.

Сигурно позицията ми не е популярна, не е и престижна, за разлика от изпълнените с гражданско съзнание просълзени статуси на разголилите цици многобройни Жана д'Арк на перото и политиката. Но така ги чувствам нещата.

Тъй като имам много приятели юристи и полицаи - бивши и действащи, бих се радвал да чуя и тяхното мнение. Да си сверя часовника. Румен Райчев-Рум.Рай, Румба, обикновено с теб си говорим на лични, но какво мислиш ти по случая?

*Весела Генова, Кольо Колев "Използване на физическа сила от органите на полицията", Научно-изследователски институт по криминалистика и криминология, Център за полицейски изследвания към МВР.