Кратък урок за начинаещи „антифашисти“

„Борбата срещу фашизма в България” е основната митологема, върху която българските комунисти изграждат основанието за собственото си съществуване. Фашизъм в България е не просто митологема, това е измама, комунистическа измама.

 За комунистите е разбираемо, не е нито първата нито последната им лъжа. Но не разбирам с каква лекота, граничеща с национален нихилизъм, български политици, в това число със статут на държавници, говорят за фашистки режим в България.

Явно е необходим кратък урок за начинаещи “антифашисти”.

След края на Втората световна война понятието “фашизъм” започва да се използва масово за окачествяване на определен тип диктаторски режими и най-вече за режима на Хитлер. Всъщност фашизмът като термин обозначава по-меката диктатура на Мусолини в Италия, установена 10 години преди завземането от Хитлер на властта в Германия.

Националсоциализмът на Хитлер е далеч по-опасен и антихуманен, защото включва изтребването на цели народи като еврейския. Болшевишко-комунистическият сталинов режим обаче и комунистическите идеолози упорито  избягват употребата на  коректния термин за хитлеровото творение - “националсоциализъм”, за да не се прави асоциация със съветския социализъм. Дори това словосъчетание(наионалсоциализъм) впоследствие е масово заменено от “нацизъм”.  Все пак Сталин е главен участник в победата срещу хитлеровия райх и стигмата на палач е трябвало да му бъде спестена, макар да са публично известни чистките, Гладоморът, убийствата на хиляди полски офицери в Катин масовите еврейски гробове край Виница и други зверства.

Коректното генерализиращото определение на различните форми на тоталитарна диктатура според  Роберт Конкуест е: тоталитарна политическа система, при която напълно централизираната държавна власт контролира всички аспекти  на политическия, икономическия, социалния и интелектуалния живот, и налага строги ограничения върху вътрешната свобода на индивида.(1)

Тоталитарните режими в Европа са установени през първата половина на XX век:  в Русия - болшевишки комунизъм, в Италия - фашизъм, в Германия - националсоциализъм и в Испания - фалангизъм/франкизъм/, без да се броят наложените марионетни управления в окупираните държави през годините на войната и след нея.

Тяхната обща характеристика и някои специфични особености включват:

— еднопартийна държава с въоръжена управляваща партия и срастване на партията с държавата. Партийните лидери стават държавни ръководители, оглавяват министерствата и всички висши административни длъжности, а в държавния апарат се назначават масово партийни членове. Ръководството на Съветския съюз е от болшевишки комисари, кабинетът на Хитлер е изцяло от националсоциалисти, на Мусолини от фашисти, а на Франко предимно от водачите на Фалангата;

— култ към водача, който придобива изключителна власт.  В Съветския съюз Сталин е обявен за Баща на народите, в Германия Хитлер става Фюрер, в Италия Мусолини е Дуче, а в Испания Франко е Каудильо;

—  опозицията е забранена със закон, а опозиционните дейци са изпратени в затвора или избити; ликвидирани са всички форми на либерална демокрация и  е наложен нов обществен ред;

— псевдопарламентаризъм - кандидат-депутатите подлежат на предварително партийно одобрение;

— силен държавен контрол над икономиката. В СССР частната собственост е унищожена, предприятията и земята са одържавени, а селяните са насилствено кооперирани в колхози; в Италия е създаден т.н. корпоратизъм - корпорации на работодатели и работници според икономически отрасъл, като работодателите по правило са членове на фашистката партия; Хитлер ликвидира дребния и средния бизнес и предоставя големи възможности на картелите, които са подкрепили идването му на власт.  След първоначалния подем, икономиката е подчинена на нуждите на войната. Следва полагане на робски труд до смърт от милиони евреи и военнопленници; в Испания частната собственост е относително запазена, като държавата си оставя правото да се намесва “в интерес на нацията”, а стачките са забранени;

— свободните профсъюзи са ликвидирани и държавата си присвоява правото да регулира производствените отношения, създавайки казионни профсъюзи;

 — всички масови обществени, творчески, младежки, спортни и др. организации  са  поставени под държавно-партиен контрол.

Задължителни организации са: Ленински Комсомол в СССР, Хитлерюгенд в Райха и Балила (млади черноризци) в Италия;

— цензура на печата, радиото, кината, театрите, строг контрол на публичното поведение и личната кореспонденция от специалните служби;

— репресии над вероизповеданията: в СССР стотици храмове са разрушени и свещениците са изпратени в концлагери; в Германия новоназначаваните духовни лица са задължени да полагат клетва за вярност към Фюрера, в Италия Мусолини се стреми да изолира папството, което впоследствие нарича “злокачествен тумор”, а в Испания Франко използва католическита църква в борбата срещу социалисти, комунисти, либерали, анархисти и други републиканци, които са останали в страната след края на гражданската война през 1938 г.;

— военна агресия. Хитлер и Сталин си поделят Полша слагайки началото на Втората световна война. Райхът завзема почти цяла Европа, а Съветския съюз присъединява прибалтийските републики и Бесарабия. Мусолини започва война в Абисиния, Северна Африка и Гърция;

— масов терор. При сталиновите чистки са разстреляни над 600 000 души. В съветските концлагери - ГУЛАГ, според Конкуест, са затворени над 9 милиона души и броят на загиналите се измерва в стотици хиляди.

Националсоциалистическият режим избива 6 милона евреи и още няколко милиона от други националности. В Италия е въведено антиеврейско законодателство, но не са изградени концлагери. Интересна особеност на фалангисткия режим е липсата на расови репресии. Франко счита, че вестготите, маврите, каталунците, баските, евреите и др. са формирали многообразието на испанската култура и ограничава гоненията до преследване на политически противници.

Какво се случва в България?

Опит за налагане на тоталитарен режим е направен след извършен държавен преврат на 19 май 1934 г. от политическия кръг “Звено” и Военния съюз, които симпатизират на италианския фашизъм. Новото правителство оглавено от Кимон Георгиев просъществува само 8 месеца, но разпуска Народното събрание, суспендира Конституцията, забранява политическите партии, премахва общинското самоуправление и управлява с наредби-закони. Създава Главна дирекция на обновата, която налага цензура на печата, радиото, кината, театрите и публичните събрания. Тази политика не печели обществено доверие и Цар Борис постепенно взима властта в свои ръце. През 1938 и 1939 г. са проведени  избори за 24-то и 25-то Народното събрание, като опозицията печели съответно 67 и 18 места. Веднага след започналата световна война България обявява неутралитет. През есента на 1940 г. Хитлер нарежда на Вермахта да се подготви за битка в Гърция, където дебаркират британски войски. Той заявява, че огромната му армия ще навлезе в България и 5 пъти ултимативно приканва страната да се включи в Тристранния пакт.

На 12 януари 1941 г. премиерът Богдан Филов заминава за Русе и произнася забележителна реч, докато германците строят понтонни мостове за преминаване на Дунав, а небето трепери от ръмжащите самолети на Луфтвафе. Речта е предавана по националното радио и широко отразена в печата. В шифрограма до Вашингтон американският посланик Джордж Ърл цитира: “Днес министър-председателят Филов заяви, в една поразяващо силна реч, че националсоциализмът може би е добър за Германия, фашизмът за Италия и болшевизмът за Русия, но  нито един от тях не е желан от България, нито България желае да бъде легионерска държава.”(2)

Речта е цитирана и в американската преса с бележка, че тя отразява мнението на Цар Борис:  “Ние не трябва да се влияем от нашите чувства, симпатии или желания. Ние трябва да останем, преди всичко друго българи и да работим само за България, да бъдем готови да направим жертви единствено за българските интереси и никога за нечии чужди…”(3)

За да не бъде окупирана от германските войски България е принудена да се присъедини към Тристранния пакт, но категорично отказва да участва в бойните операции на Вермахта. След началото на междусъюзническата германо-съветска война страната отново обявява неутралитет. Този статут е признат и по молба на кремълската дипломация правителството става посредник за репатриране на всички съветски задгранични служители от окупирана Европа. Двустранните отношения са запазени, нито един български войник не воюва на Източния фронт или някои от другите фронтове, въпреки че по нареждане на Сталин, компартията обявява въоръжена борба за сваляне на властта и в страната са изпратени  десетки съветски диверсанти.(4)

Цар Борис и българските правителства не се поддават на германския натиск. Провежданата политика и формата на държавното управление остават непроменени, и не покриват нито един от посочените критерии за тоталитарна държава. Нито един!

Запазен е животът на всички живеещи в пределите на царството над 50 000 евреи и на други 12 000 еврейски бежанци от  Европа е осигурена свободна емиграция към Палестина с влакове и кораби под български флаг.(5) Твърденията относно българска вина за нещастната участ на 11 343 евреи от Беломорието и Македония са спекулативни. Прибързани квалификации е неуместно да се правят, защото не отразяват отношението на българските управляващи към евреите и не са обстойно изследвани възможностите  за предотвратяване на тяхното изселване в окупираните полски територии. Управляващите са правили това, което е било по силите им, без да застрашават самото съществуване на държавата.

След като на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България и Червената армия нахлува в страната, същите деветнадесетомайски конспиратори водени от същия Кимон Георгиев извършват държавен преврат с цел  да предадат България под болшевишката власт на Сталин.

Наложеното за следващите 45 години марионетно комунистическо управление напълно съответства на  всички критерии за тоталитарна държава. Без изключение.

Характерни за новата власт са: еднопартийна система с култ към председателя на компартията, ликвидиране на опозицията и псевдопарламентаризъм, национализация на собствеността с държавно-планова икономика, създаване на казионни профсъюзи и обществени организации, пълна цензура, репресии на веризповеданията, забрана за пътувания в западните страни, военна агресия срещу “братски” страни, които си позволяват да не следват кремълската партийна линия. Наложен е масов терор — несъгласните с новия ред десетки хиляди общественозначими личности са вкарани в концлагери и затвори. Политическият елит на царството - регенти, министри, депутати, висши военни и царски съветници са разстреляни през нощта на 1 февруари 1945 г. и заровени в кална яма на софийските гробища.

Някога президентът Желю Желев написа книгата “Фашизмът”, която веднага бе инкриминирана поради пълната аналогия с комунистическата тоталитарна система, но ако все пак някой предпочита да ползва понятието “фашизъм” — да започне от 9 септември 1944 г.

Георги Боздуганов за Faktor.bg

*******

(1) Conquest, R.,  Reflections on a Ravaged Century, N.Y., 2001.W.W Norton & Co., p.74.

(2) FRUS, 1941, Volume 1, P. 278.; в.Заря, бр.5817, 1941г.

(3) TIME Magazine, World War: Lowlands of 1941. Jan. 20, 1941.

(4) История на БКП, Партиздат 1980.

(5) Боздуганов, Г.,  Почти невъзможно. Царство България и еврейската емиграция през Втората световна война, София, 2021