Крайната цел на протестите – партия около Радев, Манолова и Слави

Коментарът е от Фейсбук профила на журналиста Недялко Недялков

Крайната цел на протестите е формирането на партия около Румен Радев, Мая Манолова и Слави Трифонов. Лидер вероятно ще е Манолова, Трифонов ще подгрява от телевизията, а Радев – от президентството.

Популистко-левичарски проект от авторитарен тип, който ще се мъчи да управлява в коалиция с БСП.

Концентрацията на енергии около неподражаеми егоцентрици тип троицата, изредена по-горе, е политическата свръхзадача на своеволията, които се случват на улицата.

Ситуацията обаче се радикализира и по обективни обстоятелства.

В света тече някакъв нескопосан ерзац на социалистическа революция. Аморфни маси от предимно млади хора с наглед разнопосочни интереси и идеология (впрочем отличителното е, че идеите липсват) претендират за нов обществен ред. А всъщност искат да реанимират света на Желязната завеса и да заживеят в източната му част.

Бунтове за по-високи заплати. За по-ниски данъци. За правителствена регулация на цените. За ренационализация на корпорации и производства.

Всъщност – за повече държава в държавата, за окрупняване на пазарите. Маркс в жълта жилетка (по аналогия с метежите във Франция и Белгия).

Какво ни казват недоволните от автопоходите, включително и в България?

Дайте ни повече пари, не се грижите достатъчно за нас, няма справедливост. Ерго – искаме смяна на системата, за да поставим доброволно екзистенцията си под контрола на новата, която със сигурност ще е по-справедлива, ще разпределя благата еднакво, ще ни нахрани.

Бягаме от отговорност за собствената си съдба, не можем да се справим, проваляме се като индивидуалности и като поколение...

Логично е, ако смяташ, че заплатата ти е ниска, да попиташ първо работодателя си. Да се поизпотиш в офиса. След това да излизаш на улицата.

Но…кого да попиташ, ако предпочиташ да не работиш, да не учиш, да чакаш наготово – или от родителите, или от държавата (трудовата борса)? Ако „чукаш частно“ дребни далаверки, висиш по фитнесите или във фейсбук – нали само там се чувстваш значим, фактор с мнение, „лайкнат…Иначе никой не те харесва.

Онова, на улицата, е реваншът на мързеливия илитерат. На „НародА срещу партиите“. На липсата на всякакъв ценз, която отпушва деструктивизъм. На неяснотата какво да правиш с живота си.

По-умните и нахаканите успяха и се реализираха в чужбина. Аз съм лузър, останах тук и сега ще си отмъстя на шибаната система, която ме прецака. Защо всъщност да не я сменя, пък и да изкарам някоя петдесетарка, докато блокирам Орлов мост или Кулата?

Не се заблуждавайте – това не са сърдитите млади хора на Джон Осбърн, които модулираха интелектуалния гняв в Западна Европа през 50-те и 60-те години на 20.век.

Това не е революцията на хипитата, на цветята. Това е революцията на анцузите.

Вопиюща простотия, морално неслучили се, декласирани елементи, обществена утайка от безидейни конформисти – класически базисен материал на тоталитаризма от комунистически/фашистки тип.

Те щедро предоставят бита и битието си за употреба от политическите кариеристи Румен Радев и Слави Трифонов.

Не съм пророк, но вече провиждам – нищо добро не ни чака с тези момчета напред.

Бойко пада. И?

Ще тръгнете ли на работа? Ще скочат ли заплатите ви? Ще научите ли граматиката и пълния член? Ще се образовате ли изобщо? Ще вземете ли живота си в свои ръце, ще решите ли какво искате да правите с този живот?

Каква е платформата ви – как искате да подредим България? Ще продължаваме ли по пътя на цивилизацията и Европа, или ще се връщаме в пещерния социализъм? Ще разграждаме системата в посока планово стопанство, или само ще реформираме либералния капитализъм? Ще забраняваме партиите като при Кимон Георгиев, или ще ни управлява само една партия, президентската?

Подигравате се на Борисов, че библиотеката му е празна. Прочел бил само „Винету“.

А лентяите от блокадата колко книги са изчели?

А Слави Трифонов – с подареното му висше образование от Консерваторията?

Давате ли си сметка кого искате да докарате на власт?

„Слепи, слепи… бесовете на анархията…Само тях Господ няма да ви опрости“

Достоевски, „Бесове“.

Хм, спомняте ли си този роман?