Кристалина Георгиева: Нужни са ни политици, които имат волята да се вслушват в гласа на хората

България е в добра позиция за по-бързо приемане в еврозоната - дисциплинирана, има стабилна и добре управлявана банкова система, казва главният изпълнителен директор на Световната банка

Интервю на "24 часа"

- Г-жо Георгиева, пристигате в България дни след изборите за български представители в Европейския парламент, чухте ли се с премиера да му честитите?

- С премиера се чуваме от време на време. Естествено, това е много добре за страната ни - че победиха проевропейските партии. Заслужава поздравления, както и групите, които ще представляват България в Европейския парламент (ЕП), заслужават доверието и подкрепата на българския народ.

- Следите ли вътрешнополитическите теми? Как ще коментирате оставката на Цветан Цветанов от всички ръководни постове в партия ГЕРБ?

- За всяка една страна има моменти, в които стават промени в политиката. За лекцията във Великотърновския университет идвам от Румъния, където имаше много активно обсъждане точно по такива промени. Там влезе в изпълнение присъда на най-влиятелния им политик, председател на долната камара на парламента, и това създаде доста напрежение в обществото. А преди това по случайност бях във Виена - точно когато канцлерът Себастиан Курц подаде оставка, така че такива новини има много често на много места.

- Стигнаха ли до централата на Световната банка скандалите, които съпътстваха нашата предизборна кампания с т.нар. “Апартаментгейт” и къщите за гости?

- За институцията Световна банка е много важно да кажем, че ние, по силата на нашия договор за учредяване, не се месим и нямаме отношение към политическите въпроси в нито една от нашите страни членки.

Като българка, разбира се, следя новините в България. Това, което видях, е, че имаше много силно обществено вълнение и че се взеха доста решителни мерки. Аз нямам начин да знам какво точно е станало, но това, което видях, е, че имаше вълнение в обществото по една тема, която с основание е много чувствителна за хората, че българският премиер взе много решителна позиция, направи много решителни стъпки и хората го оцениха. Това се вижда в положителния резултат на изборите.

Трябва да кажа, че подобна ситуация се разви в Австрия, където скандал възбуди общественото мнение. Там канцлерът също взе много решителни мерки и ние видяхме в евроизборите, че партията на Себастиан Курц получи повече доверие, отколкото предишния път.

Какъв е изводът? Имаме нужда от политици, които се вслушват в гласа на хората и са решителни, ако трябва да се вземат мерки.

- Какви са предизвикателствата пред ЕС, които новата конфигурация в Европарламента и разпадането на старите политически съюзи поставят?

- Погледнато отстрани, вотът за ЕП, макар и да постави повечето проевропейски партии в позицията да търсят партньорство, не оправда страховете, че евроскептицизмът и популизмът ще победят.

Трябва да празнуваме този вот на доверие на хората в единна Европа

Много впечатляващо за хората отвън е колко се увеличи активността на тези избори. В България имаше 3 дни празници и това повлия малко на вота, но навсякъде видяхме - хората отиват да гласуват и голямото мнозинство гласува за общо европейско бъдеще.

Ако погледнем историята, конкуренция между партии за програма не е лошо нещо, стига да се конкурират от обща основа. И това ще видим в следващия парламент.

Разбира се, конкуренцията на тези различни платформи означава, че ще трябват повече усилия, за да се стигне до обща позиция. Но аз съм убедена, че има обща позиция. Ще ви кажа, че когато отговарях за бюджета в Европейската комисия (ЕК), преговарях по много трудни теми. Когато опре до пари, преговорите са много трудни, но винаги намираме решение в интерес на европейския гражданин.

Когато не си мислите за някаква тясна позиция, която сте защитавали, а си мислите за жените, мъжете, децата, възрастните хора в Европа, винаги се намира път за решение.

Аз се гордея с това, че държа рекорда за приключване на бюджетни преговори една седмица преди крайния срок. Никога не се беше случвало. Постигнах го, защото поставих пред хората това кое е добре за нашите граждани. Не кое е добре за вашата група или за позиция, която сте заявили. Това обединява.

- Как изглежда България днес в икономически план? Преди време казахте, че когато големите икономики кихнат, малките хващат пневмония. Заплашена ли е България?

- България има предимството да е имунизирана от горчивия опит през 90-те години, когато се сринаха банковата система и икономиката на страната. Тази имунизация очевидно е дълготрайна. Ние

днес сме в много по-добра позиция, отколкото много други страни,

да посрещнем промени в световната икономика, които могат да създадат трудности за света. Виждаме напрежението между двете най-големи икономики - САЩ и Китай. Виждаме, че прогнозите за икономически растеж на еврозоната се коригират надолу.

Прогнозата за растеж на България също малко се коригира, но в сравнителен план - над 3%, това е добра позиция, за да влезем в този период на по-голяма несигурност. Разбира се, ако светът върви надолу, ако в този голям океан големите кораби забавят скорост или обърнат посоката, за малките лодки ще бъде по-трудно. Затова нашият съвет не само към България, но и към всички малки икономики е, първо - бъдете много внимателни с вашата фискална политика. Бъдете много внимателни какво правите да стимулирате повече растеж в по-трудни условия. Пазете се от висок дълг. България тези условия ги изпълнява.

И второто нещо, което казваме на малките икономики - не се подвеждайте по големите да въвеждате тарифи, да влизате в това търговско напрежение. Защо? Защото малките икономики не могат да повлияят на големите и ако се поддадат на общата тенденция да въвеждат тарифи, те вредят сами на себе си.

Ние направихме много интересен икономически анализ на Световната банка, който каза следното: за малките икономики в условията на търговска война е много по-добре да не правят нищо, отколкото да се опитват да отговарят със същото. Ако използваме Библията, това ще рече, ако ви ударят по едната буза, обърнете другата.

Реагирайте с повече отваряне, а не със затваряне, за да можете да продължите да сте привлекателни в условия, в които тарифите правят някои други икономики по-малко привлекателни.

- Тази търговска война между двете големи икономически сили засяга все повече хора. Какви са вашите прогнози за развитието на ситуацията?

- Ние работихме заедно с Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и със Световната организация по търговия, за да дадем обективен съвет на всички страни членки, който е:

няма победители в търговски войни

Затова е много важно да се търсят решения. Но също така им казахме, че светът се променя и условията за търговия също трябва да се променят. Трябва да отчетем това, че все още няма достатъчно ясни търговски правила за сферата на услугите.

А услугите са все по-голяма част от търговския обмен и ако няма добро регулиране, това компрометира правилата в търговската система. Ние нямаме яснота какво да правим с дигиталната икономика, която става все по-голяма част от икономиката, но не е ясно как могат страните правилно да налагат данъци, да ги събират и да търгуват честно помежду си. За да няма едни, които много печелят, и други, които много губят.

Затова, когато САЩ и други страни говорят за необходимост от модернизиране на търговските правила, това е вярно. Но модернизирането на правилата не трябва да е извинение за погазване на сега действащите. Да се надяваме, че следващия месец, когато ще има условия за продължаване на разговорите между САЩ и Китай, ще се намери изход от сегашните проблеми. На тази основа ние ще търсим решения на проблемите, които обективно съществуват в регулирането на световната търговия.

- Кога според вас ще ни приемат в чакалнята за еврозоната и какво да очакват българите?

- Това е решение на страните - членки на еврозоната. Погледнато от страна на Световната банка, ние смятаме, че България е в много добра позиция за по-бързо решаване на този въпрос, защото страната е дисциплинирана, има стабилна, добре управлявана банкова система и в продължение на десетилетия на валутен борд е доказала, че българите и българските политици са единни в подкрепата си за устойчива парична политика. Т.е. ние сме си го заслужили.

Кога ще стане, не мога да гадая, но според мен не говорим за далечно бъдеще. Това, което е важно, е медиите и тези, които се интересуват от темата, да обясняват на българите какви са ползите, но и това какво ще ни струва влизането в еврозоната. Ползите ги знаем - това значи да участваме в политиката на еврозоната, която де факто през валутния борд и през това, че левът е закачен за еврото, определя посоката в България. Ще имаме достъп до защитните механизми на еврозоната, която естествено ни поставя в по-добра позиция в търговските отношения, за туризъм и за имиджа на страната ни.

Какво ще ни струва? Ще ни струва това, че ако сега хипотетично е по-лесно да излезем от валутния борд, с влизането в еврозоната това става по-трудно. Аз не смятам, че това е проблем, защото българите подкрепят валутния борд и стабилността, която той ни носи.

Второ - ще ни струва пари. Ние също трябва да участваме в тези защитни механизми

Но като се има предвид колко относително малка е България спрямо размера на еврозоната - ние слагаме малко, печелим много. Печелим пълната защита от еврозоната. Трябва да се внимава как преминаването от лев към евро ще рефлектира в цените.

- Което е най-големият страх.

- Има митове, които за мен са странни, защото българите сме образовани хора, знаем да смятаме. На мен са ми задавали този въпрос: “Има ли опасност цените и заплатите да не се транслират в една и съща пропорция, така че заплатите да се намалят почти на две, защото е 2 лв. за евро, и от 1000 лв. да станат на 500 евро, а цените, ако са 1000 лв., да си останат 1000 евро?”

Щом хората се притесняват, значи има страх от недобре регулиран преход. Опитът във всички страни, минали към еврозоната, е, че в първите месеци трябва да се внимава с това как се регулират цените. Най-вече да се внимава с риска от мошеничество. Една възрастна жена идва, там пише 100 лв., безотговорен продавач сменя етикета от 100 лв. на 100 евро. Жената не знае така ли трябва да бъде, или не.

Затова много разчитам, че опитът на други страни ще бъде използван в България. Ние имаме време да се подготвим. Да има по-голяма защита, повече обществен контрол, повече възможности да се сигнализират такива нарушения, за да защитим хората и да защитим също така еврото.

- Какво ви впечатли най-много при връщането в България този път?

- Впечатли ме, че Велико Търново е един от четирите града в този регион, където населението расте не само защото се раждат повече деца, а и защото идват хора от други места, включително и извън страната, да живеят тук.

Ние трябва да обърнем посоката на демографската тенденция в България. Да растем, да младеем, за да сме производителни и силни.

- За 9-и път в Елена се проведе срещата на Кършовия род. Вие сте председател на инициативния комитет, какво ви дава това?

- Казват, че дървото е силно, когато има силен корен. За мен срещата в Елена ми дава чувство на принадлежност към един род, който в цялата си история се е борил за свободна и силна България. Над 1500 са потомците на болярина Кършо, които сме издирили, включително дедите и прадедите ни. Догодина ще е десетата юбилейна среща.

Визитка

Главен изпълнителен директор на Световната банка

От 2010 до 2014 г. Георгиева е европейски комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи

От 2014 до 2016 г. – зам.-председател на Европейската комисия

Завършила политическа икономия и социология в УНСС

Специализира корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт и в Харвардското бизнес училище по учебна програма за кадри на Световната банка

Семейна, с една дъщеря