Кристиян Шкварек ще хвърли ръкавица лицето на „Отворено общество“ и мрежата от либерални НПО-та

Снимка: БГНЕС

От Фейсбук профила на Кристиян Шкварек

Равносметка.

Преди 4 години взех за първи и последен път пряко участие в българската политика и избори, явявайки се като кандидат за Европейския парламент от гражданската квота в листата на ВМРО.

Заявих платформа, основана на идеята за европейско, но консервативно и антилиберално бъдеще. Същото, което съм отстоявал още от студентските си години и продължавам да правя до ден днешен. Веднага почнаха да ме "съветват" разни хора, че това не е добра идея. Трябва да си променя позициите.

Според тях в България няма такъв електорат - европейски, но консервативен. Ние сме били или европейци и либерали, или консервативни и русофили/комунисти. Друг, трети път, нямало и няма как да има. Следователно, съветваха младото и неразпознаваемо тогава момче в листата - Шкварек, да си промени платформата. Ако искам да сме европейци, трябва да стана либерал. Ако искам да сме консервативни, трябва да стана русофил. Това било, в другото нямало "почва".

Отказах. Политиката не е на всяка цена, успехът в нея - също. Ако няма такива хора у нас - европейци, но консервативни, здраве да е, имам си бизнес, кариера и бъдеще отвъд политиката. Днес ми се ще да направя една кратка равносметка за всички онези съветници тогава, всъщност кой се оказа по-прав:

- Още тогава на изборите като напълно неразпознаваемо хлапе с тази платформа се наредих сред челните лица в листата по преференции.

- Веднага след това успях да отворя официално представителство на Европейските Консерватори и Реформисти в София.

- През 2020-та оглавих Младежкия Консервативен Клуб, чийто състав удвоих с млади, консервативни, европейски настроени хора.

- През 2021-ва съорганизирах шествието за семейството, а година по-късно, през 2022-ра, заедно с РОД и МКК основах "Месец на Семейството".

- Само за две години шествието по случай "Месец на Семейството" премина 6000 души и се очертава да задмине "София Прайд", който е вече на 16 години.

- Събрах, тук на тази страница, 120,000 последователи, с които нерядко се караме и спорим, тъкмо по линията на европейския консерватизъм. Но намираме пътя към диалога, винаги. И се увеличаваме.

Следователно, въз основа на всичко това, ми се ще да опровергая онези, които ме съветваха преди 4 години, че нямало в България почва за такова нещо като "европейско, но консервативно". Това, от опита ми през последните 4 години казвам, че просто не е вярно. Вие не бяхте прави.

От 2015-та насам твърдя: мястото на българската държава е сред богатите и развити европейски страни, а мястото на българската душа - при Христос, при семейството, при здравите, нормални и естествени човешки и групови инстинкти за самосъхранение. Колкото и да им се иска на някои хора да разделят двете неща, за мен всеки друг път означава непоносима жертва за страната и народа ни. Ще продължа да настоявам за тази визия в българското дясно така, както го правих през годините, колкото и "последователи" и затворени врати да ми коства това.

Или да ми отваря... Защото не е вярно, че българинът е глупав и не може да мисли сложно, както му втълпяват политиците. Следващата голяма крачка предстои през Ноември и ще хвърли ръкавица директно в лицето на "Отворено общество" и мрежата от либерални НПО-та, която действа у нас от три десетилетия.