Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Кузман Илиев с анализ за кризите и рисковете пред България

Мрежата

Кузман Илиев с анализ за кризите и рисковете пред България

От Фейсбук профила на Кузман Илиев

Ясно е, че политическите интриги и сплетни се харчат повече, но в крайна сметка пред България има значими рискове, за които трябва да има разумен дебат. Съдържателен, с предложения и решения отвъд евтината партизанщина.

Икономика

Каквото и да става нови крупни “локдауни” не бива да има. Този път ударът би бил изключително тежък - предприемачите са наплашени. Като общество губим нагласата, че само работещата икономика може да изхранва гражданите, да произвежда медикаменти и да поддържа социалните системи при натиск. Осланяме се само на “държавата”, мерките и помощите й - а тя освен че оперира с нашите пари, без да има свои, всъщност и задлъжнява. Голямата й роля в икономиката значи и нещо срещу което ужким всички се борим - корупция.

Актуализацията на бюджета е лява в смисъла на силно раздута откъм разходи. Рискът е актуализацията да се превърне в упражнение по популизъм, “новите/стари” програми за бизнес и социални помощи да не бъдат напомпани под давлението на партиите в Парламента, с което дефицитът в хазната да се изстреля. Дългосрочно това значи вдигане на данъците и не привлича нови инвеститори, напротив. Вече чуваме гласове и от служебния кабинет за хубавините на прогресивното облагане. Истински “богатите” обаче у нас не разчитат на доход от заплата, като всъщност с такъв ход ще бъде ударена и наказана производителната средна класа. Разум - не истерия, гъвкавост - не забрани и санкции, спиране на смазващите данъчни проверки посред пандемия и криза. Това е правилният път.

Откъм приходите: парите, които чакаме по “Плана” може да закъснеят, растежът видимо е надценен, плюс това имаше еднократни приходни ефекти, които няма да се повторят - например от концесията на летище София. Вдигането на заплати в държавния сектор и пенсии, които през дефицита избиват в ръст в потребление и събираемост на ДДС - това е трик за наивници. И откровена стъкмистика. Откъм разходите се трупат скрити плащания за магистралите, “покриват” се вече извършени такива в здравеопазването, има дори отлагане на належащи, за да изглеждат нещата цветисти на касова основа. Познато като прийом и практика, но безотговорно.

Енергетика

Щом с “Плана за възстановяване” се ангажираме да затворим ТЕЦ-ове и въглищни мини  - половината от енергийната ни обезпеченост - в рамките на 2-3 години, то трябва да сме готови с алтернативи. Вместо да губим ценно време и само да “затваряме” съществуващи мощности, ключово е да се преборим поне 15 години отсрочка от “зелените” планове, като преобразуваме вече съществуващия у нас капацитет и дори отворим нов - газ, биомаса, слънце, водород, амоняк, улавяне и складиране на въглерод, модулни ядрени реактори. Това обаче са скъпи начинания и най-важното - изискват време, за да бъдат внедрени. Брюксел така и така раздава пари сега - поне умно да си изиграем картите, стимулирайки инвеститорите у нас, като се съберат конкретни налични проекти, с които в спешен порядък се действа своевременно. Изкривявания ще има, но поне да не сме балами, изиграни за пореден път.

Това ще даде възможност на доказаните професионалисти от сектора да се пренасочат към новите възможности, докато служителите в по-напреднала възраст излязат плавно в достойна пенсия. Така ще минимализираме социалната цена, която иначе ще е тежка. Важното е да свържем с пазара в Централна и Западната Европа, а не като в случая с пиковите цени от последните седмици - да захранваме необезпечената енергийно Гърция, докато икономиката ни потъва при недостиг на предлагане на електроенергия. И рекордни цени за бизнеса ни дори за мащабите на Европа. Токът за новите около милион електромобили, които до 10-15 години трябва да са норма по предписание у нас, както и за заводите за електромобили, които ще развиваме - този ток все трябва да дойде отнякъде.

Геополитика и миграция

САЩ, както преди три десетилетия СССР, окончателно се отказа пред лицето гробницата за империи - Афганистан. Герила войната на имащите относително стабилна подкрепа сред местните хора - талибаните (пащун) - винаги в крайна сметка побеждава дори най-силната армия. Реално, ако САЩ бяха напуснали контролирано през в края на 2002г. или началото на 2003г., мисията щеше да е относително изпълнена. Бин Ланден бе избягал в Пакистан, талибаните бяха слаби, нямаше да се налеят трилиони долари, да се загубят хиляди животи на американски и натовски войски, десетки хиляди на местни афганистанци. Урокът от Виетнам не бе научен - нация не се създава чрез външна намеса. Износът на демокрация не работи и няма да работи никога. Сега там предстои гражданска война, защото дори първоначално талибаните да влизат без бой, многото им врагове имат оръжие и ще чакат по-добри дни. Няма да се примирят лесно. Мигрантска вълна през Иран и Турция за Европа ще е свирепа - говорим за стотици хиляди, бягащи от смърт и мизерия. Ако ЕС не клекне на Ердоган за разширяване на споразумението от 2016г. за задържане на бежанците от Сирия да важи и за нови от Афганистан - той със сигурност няма да жали никого. И трябва да сме повече от готови - финансово, военно, политически и юридически.

Гледката на излитащия хеликоптер от американското посолство в Кабул ужасно наподобяваше тази на напускащия безславно Сайгон през 1975г. Историята действително се повтори като фарс. Острани в очакване стоят Китай и Русия. От една страна, това е възможност за тях да запълнят вакума. От друга - това е и грамаден стратегически риск - размирни процеси на самите им граници, населени с компактни мюсюлмански групи, както и проблеми в Централна Азия и Близкия изток генерално.  


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още