Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Лъчезар Борисов: МФ потвърди провала на кабинета „Петков” във финансово-икономическата политика

Мрежата

Лъчезар Борисов: МФ потвърди провала на кабинета „Петков” във финансово-икономическата политика

Лъчезар Борисов: МФ потвърди провала на кабинета Петков във финансово-икономическата политика - Tribune.bg
Снимка:

От Фейсбук профила на Лъчезар Борисов

Министерството на финансите потвърди провала във финансово-икономическата политика на редовния кабинет и продължаващото влошаване на показателите

Днес и Министерството на финансите чрез дадената пресконференция и публикувано резюме на макроикономическа прогноза показа провала във финансово-икономическата политика на предходното правителство. Опорната точка, че съществуващият излишък през пролетта и лятото е основание за нови разходни политики, беше оборена. Напротив, предстои влошаване на бюджетните показатели. За пореден път се оказа, че макроикономическото планиране не е било на ниво, защото наблюдаваме влошаване на основни финансови и макроикономически показатели. Още в началото на управлението на служебния кабинет този проблем беше изведен, като беше откроен проблема в приходните агенции, а именно че в началото на годината разликата между декларираните и невнесени приходи е 210 милиона лева, а в средата на годината - 600 милиона лева. Тази разликата между декларирани и невнесени приходи е в частта за ДДС и за осигурителните вноски.

Министерството на финансите днес ни каза още, че на база на управлението на досега се прогнозират нови негативни тенденции:

• Дефицитът по консолидираната фискална програма ще нарасне до 6,8% от БВП през 2023 г. и ще бъде 6.5% през 2024 г.

• Дефицитът на сектор държавно управление ще нарасне до 6,4% от БВП през 2023 и 2024 г.

• Тези показатели отклоняват значително България от общоприетите норми за Европа и България.

• Направената от мен прогноза, че предстои да бъде изтеглен значителен по размер нов държавен дълг и то на значително по-висока цена вече е потвърдена и емисиите на нов дълг ще видим още през есента, като през годините новоемитирания дълг е възможно да достигне до 15 млрд. лв.

• Официалните данни на Министерството на финансите сочат, че за постигане на целевите нива по установените нормативи е необходимо подобряване в размер на 5,8 млрд. лева през 2023 г. и 6,2 млрд. лева през 2024 г.

• За съжаление обаче намаляване на предвидените и заложени вече разходи са невъзможни.

• Всичко това отдалечава България от членството в Еврозоната.

• Министърът на финансите потвърди още няколко от направените от мен твърдения, а именно:

o Предстои в бъдеще леко успокояване на инфлацията, което ще бъде провокирано от проблемите с потреблението. Както вече стана ясно НСИ обяви свиване на потреблението на основни хранителни продукти. В допълнение на това днес статистическия институт отчете понижаване на показателя за бизнес климата при търговията на дребно с 9 пункта.

o Потвърдена беше и тезата, че инфлацията най-силно се усеща при хранителните продукти, а от там най-силно засегнати са нискодоходните групи.

• Прогнозите ми за свиващ се ръст на БВП бяха потвърдени и от Министерството на финансите. Растежът през последните две тримесечия ще се свие, а допълнително основание за това е докладваното днес влошаване на състоянието на бизнес климата и вече отчетеното влошаване на показателя за доверие на потребителите, които на база на макроикономическите модели дават ясна прогностична стойност за състоянието на БВП.

• Под въпрос в макроикономическата прогноза е размерът на инвестициите в структурата на БВП. Последните данни на НСИ сочат срив в инвестициите в основен капитал, а е реалистично да бъдат преустановени и инвестициите в запаси, които бизнеса използваше като предпазна мярка за инфлацията.

• Нивата на растеж на потреблението се очаква да започнат да се възстановяват едва след 2025 г.

• Износът на стоки се предвижда да расте с по-бавни темпове от вноса, което е ясен признак, че нетният експорт вече ще има по-малък принос за икономическия растеж. Вече беше доказано, че състоянието на външнотърговското ни салдо се влошава предимно от търговията с Руската федерация. По-конкретно по данни на НСИ:

o Вносът на България от Руската федерация за периода януари-юни 2022 г. е 6,15 млрд. лева. Ръстът спрямо същия период на предходната година е 147,4%. За периода януари-юни 2021 г. вносът от Русия е 2.43 млрд. лева. Износът на България за Русия е съответно 389.9 млн. лева и 387,4 млн. лева през първото полугодие на 2021 и 2022 г. За този период отрицателното салдо по стокообмена е станало (-5,63) млрд. лева при отрицателно салдо от (-2.04) млрд. лева през предходната година.

• За първото полугодие при вносът от Русия най-значими ръстове са реализирани при:

o Група 2709 „Сурови нефтени масла от битумни материали – 135%. Вносът е съответно 1432 млн. евро при 609,6 млн. евро за същия период на предходната година.

o Група 2711 „Нефтен газ и други газообразни въглеводороди“ – 228.5%. Вносът по тази група е достигнал 927,46 млн. евро при 282,4 млн. евро предходната година.

o Група 2710 „Нефтени масла и биуминозни минерали – 157,9%. Вносът е достигнал 235,3 млн. евро при 91 млн. евро през предходната година.

Изводите са, че:

• Финансово-икономическото състояние на страната се влошава.

• Дефицитът по бюджета нараства.

• Ще бъдат теглени огромни нови заеми.

• България вече е много по-далече от членството си в Еврозоната.

• Средства за покриване на дефицита чрез преструктуриране на разходи не могат да бъдат осигурени.

• Инфлацията, ще доведе до снижаване на потреблението.

 


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети