Лъжите около “Стратегията за детето”

 Изтоник: Наука и критично мислене, 6nine.net

Напоследък в България се случва нещо много притеснително, но в същевременно интересно за наблюдение. Всеки опит за вкарване в ежедневието на хората малко нормалност завършва катастрофално с масова паника, психоза, протести без някакъв смисъл и искания, които граничат с абсурдността. Вече е повече от ясно, че това се постига с малко чужда помощ и естествено възможността на новите технологии, до които всички имаме достъп. Някой е превърнал играта със страховете на хората в истинско изкуство, което остава отпечатък в живота на хората в цялата страна. А скритата тематика е винаги една – западът е безкрайно лош!

В България много събития и политически решения имат нужното да предизвикат масово недоволство, но нищо напоследък не предизвика по-голямо възмущение от проекта зад “Стратегията за детето”. Може би по-голямо недоволство ще настъпи, ако данъците за автомобилите се увеличат с 5 лева. И макар повечето от идеите да са добри в този проект, това, което се чува, е “Те ще ни вземат децата, ще ги изпратят в Норвегия, ще ги дадат на гейове” . Това се дължи на факта, че в българската народопсихология боят е важна част от възпитанието на децата. В някои анекдотни истории се вижда, че боят с пръчка до посиняване е нещо съвсем приемливо, но не и след приемането на промените. Така реалността влиза в много силен конфликт с народните разбираня, при което много хора изпадат в агресивен когнитивен дисонанс.

Каква е целта на Стратегията за детето?

Целта на въвежданите промени в пакет, обозначен като Стратегия за детето, е просто да се гарантира едно пълноценно детство, изпълнено с възможно най-малко стрес, агресия, насилие и пълноценно здраве. Детското здраве се поставя на първо място, като мерките, които се предприемат са превантивни. Цели се да се създадат условия, които да предпазят детското здраве, защото превенцията е най-добрият инструмент в една здравна система. Цели се да се осигури на всяко дете достъп до адекватна медицинска помощ. Цели се и разширяване на мрежата от детски кухни, които да гарантират и достъп до качествена храна дори на деца в семейства с по-скромни финансови възможности. Цели се превенцията на агресивно поведение и насилие над децата, което може да остави тежки физически и психологични последици. Цели се да се гарантира равен достъп до качествено образование на децата, както и много други добри практики.

Стратегията практически дава повече права на децата, с които всички трябва да се съобразяваме. Децата се превръщат от обикновен предмет или придатък, които дълго време са смятани за частна собственост, с която родителите могат да се разпореждат както си поискат, в личности, чиито права трябва да бъдат зачитани. Децата практически стават равни по права с родителите, но надделява един егоистичен страх, че децата ще придобият повече права от родителите.

Какви са лъжите около “Стратегията за детето?

За жалост повечето от разпространяваните лъжи са повече от инфантилни, но въпреки това хиляди хора вярват в тях безкритично и без да проверят дали информацията е вярна. Дори “известни” личности (като певицата Деси Добрева) вярват в тези повърхностни лъжи и правят трогателни обръщания в подкрепа.

Никой няма да вземе детето ви след анонимен сигнал в рамките на 24 часа. Цитираните членове (36г и 36д от Закон за закрила на детето) се разпореждат със ситуации, в които децата са поставени в изключително опасна ситуация или са обект на системен тормоз. Дирекция ”Социално подпомагане” приема сигнали за извършено насилие върху деца, което е нещо хубаво. Все пак някой трябва да окаже помощ в такива ситуации. Отговорният социален работник има 24 часа, но не за да отвлече детето след анонимния сигнал, а за да направи оценка дали този сигнал е реален и да предприеме съответни действия. Действията се ограничават до свикване на комисия, ако сигналът се потвърди – тоест, ако има системен тормоз. Комисията се състои от социалния работник, полицай, член на местната прокуратура и медицинско лице. Тяхната роля е да установят дали върху детето има следи от насилие и следи от някаква форма на тормоз. Ако някой насилва беззащитно дете, той трябва да бъде наказан. При сериозно нарушение детето може да бъде настанено при роднини, докато родителите преминат курс за повишаване на родителската квалификация.

Или с други думи – ако не пребиваш детето си, никой няма да те накаже.

Според законите и конституцията на България никой не трябва да доказва, че е невинен, защото всеки е невинен до доказване на противното. Първо трябва да бъдат внесени обвинения, които да бъдат доказани. Ако не сте в нарушение, няма място за притеснение.

Чл. 27(2) от Закон за закрила на детето не се занимава с доказване на вината/невинността на родителите или настойниците, а с настаняването на детето, за което е установено, че е жертва на насилие, при роднини или при приемно семейство, ако роднините откажат да се грижат за него.

Чл. 10(1) от наредбата задължава социалния работник да изготви проучване за дете, което се намира в риск от изоставяне. Това са новородени деца, чиито родители са избягали от болничното заведение. Деца, чиито родители са подали заявление, че не искат да ги отглеждат. Деца, чиито родители не са се появили в лечебното заведение повече от 24 часа след изписване. Този член не дава правомощия на социалния работник да влиза в дома ви.

Промените в закона имат за цел да гарантират правата и безопасността на децата. Те не се занимават с правораздаване и наказания.

Дете в риск е дете (според допълнителната разпоредба в Закон за закрила на детето):

чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;
което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;
за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

Ювенальная юстиция
Но какъв е фундаментът на тази драматична сага с елементи на трагикомедия? По стар български обичай, когато има сериозни обществени спорове по абсурдни проблеми винаги се намира тънка чуждестранна следа.

Всичко започва в… Русия. През 2009 година избухват огромни протести след въвеждане на промени в законодателството, които дават повече права и закрила над децата. Както и в България, и в Русия основният аргумент против тези промени са, че те не са характерни с местната култура. Те противоречат на всички традиции, на руската идентичност и на дългогодишния маниер на възпитание на местните деца. Законопроектът се опитва да изравни всички (човешки) права на децата с тези на родителите, което разярява обществото (Източник 2). Въпросните промени са приемани за прозападни, а срещу тях застава и самият Патриарх на руската църква.

Любопитното е, че всички рекламни материали, които се разпространяват в България са по дизайн на материалите, които са против Ювеналната юстиция в Русия.

Вярват на всичко, но най-вече на лъжи
За да тествам колко силно е критичното мислене на членовете в групата против Стратегията за детето, реших да пусна една очевадна лъжа. Нужно бе само една абсурдна история свързана с деца, която в същото време е и леко трогателна, но и богата на множество термини за достоверност. За минути тази публикация събра стотици харесвания, споделяния и коментари, членовете вече бяха готови на масови протести и бунтове. По-късно съобщих, че всичко това е лъжа от моя страна, за да проверя колко са лековерни, а в резултат бях изгонен за вечни времена от групата.

Тъжното в тази абсурдна ситуация е, че страхът, че детето ще има повече права от родителя надделява над страховете, че някъде там има куп деца, които остават без защита от хора, които са родители само на хартия.

Източници:

1) ЗАКОН за закрила на детето в сила от 2020 година.

2) Tatyana Shishova Tatyana Shishova: “The imposition of juvenile justice is beneficial to forces interested in the collapse of Russia . ” rusk.ru . Date of treatment January 12, 2019. // Russian Line, 07/11/2007