Любен Дилов: Cui prodest – протестът на логиката

Любен Дилов, Фейсбук

По пътя на логиката се стига далеч, прелюбезни! Например: ако си купите джапанки на изплащане, логично е да нямате много щастливо лято. Когато питали Шерлок Холмс, защо никога не го виждат с жени, той традиционно отговарял: „Елементарно. Уотсън”

Някои неща не са толкова елемeнтeрни. Например, логично беше да предположим, че Кин Чен Ир няма довйник. Двама дебели корейци икономиката на КНДР просто не може да понесе! Но се подведохме и дълго време я дъвкахме тази дъвка само преди месеци. С протестите също е сложно и аз наистина се чудя, защо се морим с тези шествия и блокади?! При това в тях участват по-малко хора от агитката на „Лудогорец”! Защо направо не си спретнем една гражданска война? 

Събитията и на конференцията на ГЕРБ показаха, че има политически тестостерон в излишък. А, пък и последиците от гражданска война и 6-7 месеца без парламент в разгара на пандемия – общо-взето - ще са еднакви. Знам, ще кажете: за гражданска война се необходими граждани, а не селските пръчки на Кубрат, които – както е известно – събрани в сноп са непобедими. 

Това е, прелюбезни, харсева ни – не ни харесва, България е парламентарна република и въпреки съмненията ни, че много от депутатите трудно дъвчат дъвка и ходят в права линия едновременно, без тях ще е доста по-лошо.

Логиката показва, че незабавна оставка на правителството, поне месечна парламентарна въртележка с мандатите, разпускане на парламента, консултации при президента, насрочване на дата за предсрочни избори и... служебният премиер вероятно ще може да влезе в кабинета си в средата на ноември. Ще има месец преди Коледа, за осъзнае, че без парламент не може да направи нищо съществено, ако – недай си Боже – се усложни обстановката с пандемията. Нито да пренасочва бюджетни средства, нито да взима заеми – нищо! 

Следващото логично следствие – при конституционно предвидените процедури – нов парламент и нов кабинет ще може да приеме бюджета за 2021 година най-рано през април. И то, ако всичко върви като по часовник. През цялото това време месе’ните харчове на държавата ще са 1/12 от последно изменения и гласуван бюджет от този парламент. И стотинка за непредвиден разход не може да се отдели... Няма актуализации, няма закупуване на специални средства срещу грипа, няма индексации на социалните плащания. 

Всичи стартирани в момента програми – все едно дали харесваме управляващите, или не – ще бъдат вдигнати на трупчета, в очакване на новото правителство. Колко време ще му трябва пък на него да влезе в час? А колко време ще трябва на новите чиновници?

Cui prodest? Кому е изгодно това, както са питали древните римляни. Честният отговор на този въпрос може да ни закара на много неприятни места, като най-приятните от тях ще е президенството, или пък слънчевия Дубай. Има и по-неприятни, но със сигурност няма да ни закара в домакинствата, или офисите на протестиращите. 

Всъщност именно те - средната класа, заета най-вече в сферата на услугите - ще понесат най-тежкия удар. Световната икономика вече се свива със застрашителни темпове – в САЩ мина 30, а в ЕС – 15%. На българската статистика, която традиционно ми обяснява, че средната тежина на 3 слона и 3 мишки е 500 килограма, не вярвам много. Въпреки бодряшките и изказвания, всички виждаме каква е тенденцията.

От пресрочни избори два-три месеца преди редовните ще спечели само този, който иска да управлява без контрол и в условията на... Но, хайде да зарежем това „Cui prodest“! У нас латинските мъдрости още от времето на първите бракоразводни дела се превеждат в стил – „la dona e mobile – на жената са мебелите”! Няма значение на кого е изгодно. Важното за кого не е. За всички, които се опитват някак да преплуват през бурните води, които се задават. 

И сега логично е да попитаме желаещите влизането в незабавна политическа криза какви точно идеи имат за излизане от нея. Всичките явни и скрити триа, квартети и секстети е логично да кажат нещо за това как си представят България, примерно, на 17 февруари 2021 година. Някаква най-обща идея, ако могат да споделят...

Борисов, на чиято отстъпчивост пред камерни прояви на уличен натиски не веднъж сме се удивлявали, вече заяви готовност да говори по темата с всеки, който има предложение. Заяви готовност и да се оттегли като премиер, ако той е пречката за постигане на разбирателство. 

Нека наистина някой от името на протестиращите да предложи сценарий. Да предложи път, мерки, стъпки за постигане на онова, което иска протеста. Не е нужно да са смислени дори, просто да са демократични и да следват логиката, заложена в конситуционните процедури. Да не се окаже, че едни предсрочни избори ще ни отдалечат от ново правителство доста повече от редовните? Обещахме си да не питаме кой има изгода от това. Но мнозинството българи категорично няма да имат.

Да си спомним размирната първа седмица на август точно преди 30 години. Нито избора на Желев за президент, нито оставката на Луканов успяват да успокоят страстите и най-безобидното, което се случва е подпалването на Партийния дом. (Впрочем все още не знаем cui prodest от пожара в Партийния дом). 

Политическата криза блокира държавата за дълго и съвсем логично доведе до...Лукановата зима, купоните и всичко последвало. Може да се каже, че този месец от 1990-а година забави развитието на България с поне десетилетие. И ако тогава можем да си простим, че ентусиазма на улицата беше повече от мъдростта и опита, то днес радостното подприпване към подобен сценарий е необяснимо! На нищо ли не се научихме за 30 години?!

Очевидно, опитът е това, което получаваш, когато получиш това, което не си искал. Лицата на протеста са ми безкрайно симпатични. Не бих искал да ги виждам „посърнали от опит“, а и да сме получили отговор на въпроса Cui prodest, съмнявам се, че печално придобитото знание, ще ни направи по-умни в бъдеще.