Любо Огнянов: Легитимирането на Божков е стратегическа грешка и на българския президент, и на опозицията

От Фейсбук профила на журналиста Любомир Огнянов

Избягалият в Дубай хазартен бос Васил Божков продължава да гради кариера на един от най-влиятелните инфлуенсъри в социалните мрежи. Но докато седмици наред създаваше трепетни очаквания във всички опозиционно настроени българи, че ще разкрие корупцията по високите етажи на властта, той взе, че обяви намерението си да участва в политиката.

Както се казва: корупция е всяка далавера, в която не участваш. Без категорично да заяви решението си да създаде партия, но с обещанието да свали Бойко Борисов от власт, Божков преписа опорните точки на всички кресливи протестърски формации. Като оставим настрана идеята издирван с 18 обвинения, сред които и организиране на убийства, да се обявява за върховенство на закона, докато се крие от закона в слънчев Дубай, това не е първият екзотичен политик.

През 2009 година Районната избирателна комисия в Кюстендил регистрира местния феодал Пламен Галев за кандидат-депутат на парламентарните избори. Това се случи в деня, в който Софийската градска прокуратура внесе обвинителния акт срещу него и съратника му Ангел Христов за организирана престъпна група. За да не остане по-назад, Ангел Христов беше кандидат за независим депутат от Перник, забележете, от Партия за либералната алтернатива и мира – съкратено ПЛАМ. По този начин двамата получиха имунитет.

Това обаче не помогна на известните като братя Галеви и през 2012 г., Пламен Галев беше осъден на 7 години, а Ангел Христов на 5 години за рекет. Преди да влязат да изтърпят присъдата си в Самораново обаче, двамата изчезнаха. И до момента вече осма година братя Галеви са в неизвестност.

През същата 2009 г., когато двамата дупнишки феодали поискаха да влязат в парламента, Златомир Иванов-Баретата беше регистриран като застъпник на независимия кандидат Ивайло Дражев.

Далеч по-бляскава политическа кариера има Николай Банев, загробил не едно предприятие. През 2016 г. той е издигнат от Инициативен комитет за кандидат за президент. Съпругата му Евгения Банева пък се пробва да щурмува Европейския парламент през 2014 г. Когато обръчът около двойката се затегна, Банева отново се пробва на евроизборите миналата година като водач на листата на Българско национално обединение. Зад формацията стои Георги Георгиев-Готи, който се изявява като чалга изпълнител. През 2016 същата формация издигна Митьо Пищова и Радо Шишарката за президентските избори.

Излишно е да споменавам какви са резултатите на всички тези пишман-политици. Всъщност проблемът не е, че подобни хора виждат в политиката и изборите начин да се спасят от разследванията срещу тях. Проблемът е в системните партии и хора от върховете на държавата, които ги легитимират в общественото пространство. Президентът Румен Радев например обяви, че Васил Божков звучи по-убедително от неговите обвинители.

Може би трябва да припомня историята на Пабло Ескобар. Легендарният колумбийски наркобарон изгражда много футболни игрища, счита се, че е финансирал Атлетико Насионал, който печели Копа Либертадорес през 1989 г. Ескобар е подкрепял обсадата на Двореца на правосъдието от социалистическото Движение „19 април”, които протестират срещу възможността наркодилъри да бъдат екстрадирани в Съединените щати. Той дори става депутат в Конгреса от Колумбийската либерална партия. Президентът на Колумбия Сезар Гавирия обаче обявява, че страната ще поведе война срещу Ескобар и неговите привърженици.

Разбира се, Васил Божков не е Пабло Ескобар. Както и Румен Радев не е Сезар Гавирия. В същото време Корнелия Нинова легитимира твърденията на Васил Божков, като реши да пренесе обвиненията му в Народното събрание. Поредната стратегическа грешка и на българския президент и на опозицията.

Това разбира се не означава, че твърденията на Васил Божков трябва да се неглижират, но работата по разследването е само и единствено на правоохранителните органи. Адекватната реакция на системните партии предполага да се дава доверие именно на държавните органи, а не да се превръщат в рупори на обвиняеми. Но в държава, където всеки пети вярва, че коронавирусът е измишльотина на Бил Гейтс, който иска да чипира мозъците на хората, за да ги контролира, всичко е възможно.

Поне знаем, на какъв електорат може да разчитат проекти като този на Васил Божков, Слави Трифонов или пък Мая Манолова. Проблемът е след изборите всички да не заприличат на карикатури или скални рисунки от пещерата на Али Баба.