Любо Огнянов: Площадните десни на колене – роденият да пълзи, не може да лети

Любо Огнянов – журналист, Фейсбук

Роденият да пълзи, не може да лети. Тази фраза, чието авторство част от литературните критици приписват на Максим Горки от „Песен за сокола” като че ли най-добре описва групата площадни революционери от жълтите павета, които маршируват в центъра на София. В началото на седмицата няколкостотин привърженици на „Да, България” за пореден път протестираха срещу избора на главния прокурор Иван Гешев.

На сбирката присъстваха лидерът на партията Христо Иванов, водачът на листата за общински съветници на Демократична България Методи Лалов, неуспелият кандидат за кмет на София Мая Манолова и дори бившият ни посланик в Москва Илиян Василев. На жълтите павета, които се оказват в центъра на политическите кариери на голяма част от либералната коалиция "Демократична България" и обръча от НПО-та, прозвучаха призиви към президента Румен Радев да не подписва указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор и да сезира Конституционния съд.

Да оставим настрана, че това е призив към държавния глава да наруши основния закон. Миналата седмица написах, че привържениците на „Да България” са стигнали дотам да клечат под прозорците на президента Румен Радев, за да просят да върне указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор. Дори не си и представях, че тази либерална група ще възприеме думите съвсем буквално. И ще удари дъното в политическата си хамелеонщина.

С оправданието, че се молят за светлината и достойнството на българския президент протестърите от „Да България” решиха да коленичат пред сградата на „Дондуков” 2. Може би, защото Румен Радев беше възкликнал „Светлина, повече светлина”, цитирайки великия немски поет Гьоте. Може би точно затова в последните седмици същите тези протестъри разнасяха седем лампиона, за да светят бутафорно по улиците на София.

Изглежда обаче са забравили, че това всъщност са предсмъртните думи на Гьоте. След това той умира. С връзването на наколенките пред „Дондуков” 2, площадната десница се самоуби политически. Не че някой е очаквал нещо друго от подобни хора. Но аз поне си мислех, че им е останало малко достойнство.

Пред кого коленичат либералите от Да България? Пред този, когото вчера наричаха кукла на конци на Леонид Решетников? Но пък защо да не се извъртят още един път, след като влязоха в колаборация с БСП тук в София и подкрепиха Мая Манолова. На принципа аз на тебе ти на мене. Те гласуваха за Манолова, нейните леви привърженици – за либералните кметове на Демократична България. Който няма гръбнак, обича да пълзи. Или да коленичи. За да проси.

Жал ми е за всички десни хора, защото това е и тяхно унижение. И тяхно падение. И ако не сте чели „Песен за сокола” на Горки, може пък бившият ни посланик в Москва Илиян Василев да я разтълкува. Ето и един цитат от финала на приказката за смока, който искал да полети.

„Забравил това, падна на камък, но не уби се, а се разсмя. Ето що значи полет в небето! Значи - да паднеш!”. Роденият да пълзи, не може да полети. Истинският автор на фразата е Иван Хемницер в баснята „Мужик и крава”, в която се разказва за нелепия опит на един мъж да язди крава, вместо кон.

Кой кого язди е въпрос, на който трябва да си отговорят от така наречената десница, в която са останали вече предимно розово-зелени либерали. И дали са клекнали или наведени. Колко ли още може да паднат в самоунижението си площадните десни. Кой знае – може следващият път и една свещичка да запалят пред „Дондуков” 2. Жалка история, господа. Болката ви е малка, срамът – голям.