Любомир Талев: Пировата победа на разединителите

От Фейсбук профила на юриста Любомир Талев

 

ПИРОВАТА ПОБЕДА НА РАЗЕДИНИТЕЛИТЕ

Резидентът Румен Радев, кохортата му от агенти и сътрудници на ДС и втората му съпруга Десислава, която в последните месеци бе скрита от публичното пространство, за да не вреди на кампанията му, постигнаха целта си: Радев бе преизбран, осигури си още пет години имунитет срещу наказателно преследване за опитите му да осуети проверката за конфликт на интереси срещу него и семейството му, а заинтересованите успяха да извият своето юдинско хоро напук на стотиците умиращи от ковид на ден, високата инфлация, най-скъпия ток за бизнеса в целия ЕС и препълнените бежански центрове - все резултати от седеммесечния провал на Радев начело на държавата.

Победата не дойде лесно и на ниска цена. За да си осигури преизбирането Радев трябваше да отпрати и отблъсне максимален брой хора от изборния процес. И той го постигна с помощта на партиите, коленичили пред размахания му юмрук: с помощта на венецуелските машини и предизвикания от тях хаос и манипулации, със системното бълване в публичното пространство на лъжи и черен пиар, с милиционерския терор на мутрокомуниста Бойко Рашков, с раздухването на истерия за масов вот в Турция, който така и не се състоя, и т.н. и т.н.

Резултатът е рекордно ниската избирателна активност и президент, избран с най-малко гласове в демократичната история на България. Числата са красноречиви:

Жельо Желев, 1992 г. - 2 738 420 души

Петър Стоянов, 1996 г. - 2 502 517 души

Георги Първанов, 2001 г. - 2 043 443 души

Георги Първанов, 2006 г. - 2 050 488 души

Росен Плевнелиев, 2011 г. - 1 698 136 души

Румен Радев, 2016 г. - 2 063 032 души

Румен Радев, 2021 г. - 1 539 650 души.

С толкова нисък резултат Радев загуби всякаква легитимност като държавен глава, чиято задача е да бъде изразител на единството на нацията. Оттук нататък задачата му ще бъде да закрепи тиранската си власт посредством продължаващите репресии срещу всеки, дръзнал да гласува срещу него или да му се опълчи по някакъв начин (показателна е кампанията срещу проф. Анастас Герджиков, подета вече във фейсбук от страна на троловете на подкрепящата го "Демократична България"), и чрез опитите за промяна на формата на държавно управление, гарантираща му пожизнено управление по модела на Путинова Русия, заявка за което беше дадена между двата тура на изборите с анонсирания проект за изменение на Конституцията.

Предвид на ниската обществена подкрепа, с която Радев получи втори мандат обаче, тези почини са обречени на провал, което дава основание победата му на 21 ноември да бъде определена като пирова. Продължаващото еднолично управление на Радев (сега вече под паранана на четворна коалиция) вече е вкарало страната в здравна, икономическа и хуманитарна катастрофа. Когато размерите на катаклизма станат очевидни, то ще се срине по начин, надминаващ падението на Андрей Луканов, Жан Виденов и Пламен Орешарски, а когато това се случи, думата "импийчмънт" ще надвисне със страшна сила над Разединителя на нацията.

За България това ще бъдат поредните загубени години. Вината за тях ще носят не само нарушилият Конституцията и всички закони Румен Радев, но и тези партии и стоящите зад тях олигархични кръгове, които се превърнаха в негови съучастници и ги направиха възможни.