Любомир Талев за почитта на Радев към жертвите на комунизма: Срамна гавра

От Фейсбук профила на Любомир Талев

СРАМНА ГАВРА С ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА

На вчерашния ден за отбелязване на паметта на жертвите на престъпния комунистически режим президентът по волята на малко над 1,5 млн. български граждани Румен Радев, подкрепен от преименуваната Българска комунистическа партия (днес БСП) за първи път откакто заема поста благоволи да се яви пред паметника на жертвите. Направи го не като държавен глава, а като обикновен гражданин - сам и без церемониал, преди да започне честването - сякаш искаше да избегне срещата с жертвите на режима и техните потомци и да не чуе какво имат да му кажат те. Сякаш единствената цел на мероприятието бе да си направи снимка пред паметника, която да може да разпространява в интернет с пропагандни цели.

Изненадващо или не обаче най-ревностните разпространители на въпросния кадър се оказаха не служителите в прес-службата на президентството, а коалиционните партньори на радевата БСП от т.нар. „Демократична България“ начело с намиращия се по-скоро в ляво от центъра (по собствените му думи) евродепутат Радан Кънев.

Никой от клакьорите на Радев от „автентичната десница“ обаче не (си) зададе въпроса защо се реши на този "труден" жест чак във втория си мандат. Пет години не отиде да се поклони на жертвите на комунистите, които го издигнаха, сега вече гласовете им (на комунистите, не на жертвите) не му трябват (поне засега не е тръгнал да променя Конституцията и да се бори за трети мандат) и може да си позволи този половинчат жест към псевдодесните си съюзници, така че Христо Ивановци и Радан Къневци да могат да се оправдават за това, че коленичиха пред юмрука му и го подкрепяха в ущърб на собствения си кандидат-президент Лозан Панов, завършил надпреварата на унизителното пето място след лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, чиято партия се представи на едновременно провелите се с президентските парламентарни избори по-слабо от ДБ.

А нужда от такова оправдаване на доказалите, че слагат собствения си политически интерес над всичко друго лидери на ДБ има огромна, след като подкрепяните от тях два служебни кабинета на Румен Радев, преляли се в редовното правителство на Кирил Петков с активното участие на ДБ вкараха държавата и народа в икономическа, ценова и здравна криза, чийто края не се вижда и която всекидневно бърка в джоба на българските граждани. Нужда от легитимиране и подкрепа от страна на някакви заблудени десни избиратели има и Радев, който вижда, че настоящото правителство с провалите си във всички сфери е на път да погребе политическото му наследство, и вече бабува за смяната му с поредния партиен проект, чийто инженер се явява.

Срамно театро - както от страна на сценариста, така и на цвилещите от умиление по трибуните.