Люлинчанин: Уважаеми кмете, пак съм аз

От Фейсбук групата на столичния квартал Люлин

Автор: Георги Николаев

Уважаеми г-н Кмете, пак съм аз!

Три дни ядене, пиене и музика – банкетът приключи! Турнирът по канадска борба на масите на кварталното заведение също завърши с епични схватки и две счупени маси . И сега... може би е време за малко работа? Да, тревата беше окосена в Люлин 9. По-скоро напомня на фризура тип "сам си се подстригах по тъмно с лъжица", отколкото на грижливо поддържана зелена площ. Но – благодарим. Все пак поне се виждат вече децата.

Но наетата фирма за косене има ресурс колкото фризьорски салон в отпуск!

A за събирането на тревата не се притеснявай - има време, ей го къде е зимата.

Остава обаче проблемът с:

1.        Дърветата зад блока. Седят си горди, изсъхнали и вдървени – резултат от това, че хората сами са рязали клони и са ги струпали в купчини като мини-олтари на безхаберието. В Call.sofia.bg има сигнал за тях отпреди два месеца, ама явно чакат кастинг за нова екранизация на Джуманджи. И впрочем има 660 сигнала в call.sofia.bg. Толкова има за нашия район в платформата. Те търпеливо чакат от месеци!

2.        Поддръжка на дърветата. Клоните вече стигат до земята. Тези, които не са изсъхнали, са се превърнали в капани за глави и очи. А там, където някога имаше фиданки, сега има джунгла – люлинският вариант на „Амазония“. Години наред никой не ги е пипал.

3.        Договорът за поддръжка на зелените площи е хубаво да го покажете! С коя фирма е? Какъв е бюджетът? Какво включва? Колко човека работят? Има ли изисквания, срокове, неустойки? Говорим за публични пари. А не за тайна рецепта за боб.

4.        Осветлението е трагедия в Люлин след 20:00 не знаеш дали вървиш по улица или се снимаш в нискобюджетен филм на ужасите. Лампите са по-уморени от нас след 12-часов работен ден.

5.        Видеонаблюдение. Време е. Не "би било добре", а крайно време е. Хората искат сигурност. Не можем да разчитаме само на баба Гина на балкона и камерата на магазина за алкохол да решават всички случаи в квартала.

Г-н кмете, ние сме от Люлин – можем да изтърпим много. Но между тревата, клоните, тъмнината и пълната липса на контрол, започваме да се чудим дали не сме участници в социален експеримент. Искаме кварталът ни да прилича на място за живеене, а не на тренировъчен лагер за оцеляване в дивото. И не, не сме "вечно недоволни".

Поздрави