Лявото ДСБ, дясната Мая или какви коалиции ни чакат, за Бога?

Когато освен умен и красив станеш и чалга-популист, сам си слагаш примка на шията

От блога на Евгени Петров

От някоко дни водим наистина странен за демократи ФБ-разговор с лидера на ДСБ Атанас Атанасов. Странен, най-малкото заради назидателно-ултимативния тон, с който по традиция умнокрасивите посрещат всяко различно мнение.

А различното мнение от един десен либертарианец като мен /поне това показва тестът/ е, че от ДСБ правят чудовищна грешка с идеите им да се колаборират с Мая Манолова и Слави Трифонов в името на падането на ГЕРБ от власт.

Както вече писах, годежните пръстени бяха разменени още на местните избори в София.

Спорът ни се води в удивително неконструктивно русло. Аз търдя, че достлукът с Мая и Слави е срам за дясното, а генералът ми опонира: Ти защо защитаваш ГЕРБ и властта. Иначе казано – що бесите негрите.

Единственото, което още не е употребено в тази наистина срамна ситуация е, че „Целта оправдава средствата“. Атанасов на практика я каза по заобиколен път – няма значение с кой, въпросът е защо…

За целта на настоящите редове да приеме мечтата Атанасов – че ГЕРБ дори да спечели изборите, няма с кого да състави мнозинство. Ето тук изникват куп въпроси. Първият е дали освен ДСБ и останалите в Демократична Блгария /ДБ/ мислят като Атанасов. Най-вероятно – да, защото там няма ляво, няма дясно. А в турлю гювечът със зелени, с маяманоловки, с чалга политиката ДСБ просто го няма, изчезва. Заедно с него и остатъците от т.нар. консервативно дясно, от което партията се отказа още при Радан Кънев.                                                                                                                                                                                                  

Но пък ще има евентуално мнозинство, ако друга схема – БСП-ДПС-Слави не им я измъкне под носа. Което е много по-вероятно. Тогава ще бъде особено занимателно да се гледа как ДБ се прави на опозиция и на БСП, и на ГЕРБ.

Този политически абсурд може да предизвика единствено нови извънредни парламенарни избори. И те най-вероятно ще бъдат проведени заедно с президентските в края на 2021 година. Но както любезният читател забелязва, аз говоря за ДСБ като партия. Тази, която след основаването си все играеше някаква роля /спомнете си синята коалиция/, а сега ако социолозите я измерят, ще отчетат около 1 процент влияние и е част от трохите, които няколко души, нарекли се лидери сбират, за да произведат с общи усилия един политически комат, зорлем влизайки в парламента.

Този политически комат обаче е твърде слаб, дори като  коалиция /ДБ/, за да окаже някакво парламентарно влияние. Камо ли да бутнат ГЕРБ. Именно затова се търсят още трохи по софрата като Мая Манолова /ако влезе/ и Слави Трифонов. Други просто няма. Но просто не може оня 1 процент, който Атанасов представлява да размахва назидателно пръст на партия, която от 10 години печели избори след избори. Слава Богу, че загуби президентските, за да се види какво значи БСП да спечели нещо.

Точно тук ми иде на ум една руска песен от втората световна война:

И значит, нам нужна одна победа,

Одна на всех – мы за ценой не постоим.

Да, цената няма значение. ДСБ вече са всеядни, няма помен от морал и принципи. Няма ляво, няма дясно – също така зелените са червени и всичко си идва на мястото, с малката разлика, че ДПС едва ли ще изпусне кокала и ще се съюзи с БСП, когато мандатът дойде до тях. Но всички от т.нар. либерален съюз /все повече ляв/ ще изгубят и лице и мозък. Когато освен умен и красив станеш и чалга-популист, сам си слагаш примка на шията.

Що се отнася до „Целта оправдава средствата“ – винаги съм намирал това праило и за неточно и за неморално.