Манол Пейков в среднощна драма, закъса с електрическата си кола

От Фейсбук профила на депутатът Манол Пейков

Днес, 950 дни след като се сдобих с електрическото си пежо 2008е, след 50,000 изминати километра (всеки от тях – с нескрито удоволствие), около 7,500 спестени лева от гориво и бог знае колко спестени главоболия от талончета за паркиране, за първи път закъсах на път.

На излизане от София след премиерата на "Случаят Джем" говорих по телефона (с хендс фрий, разбира се) и се разсеях, а когато си дадох сметка за това, беше твърде късно да обърна колата (а може би все пак не беше твърде късно, но аз подцених ситуацията, понеже продължавах да разговарям по телефона).

Хартисах на десет километра преди зарядната станция на Ихтиман точно в 21 часа и 26 минути (колата спря на 32-рия километър, а мотела е на 42-рия) и звъннах на колежката Зори да ме спасява.

Тя пристигна след около час с двама левенти и товарна платформа. Още час пробвахме да включим колата на свободна предавка – безуспешно. След дълго ровене в интернет и гледане на дузина ненужни клипчета, най-накрая се свързах с техник онлайн – не къде да е, а в Обединеното кралство! – и срещу пет английски лири проведох смислен разговор, от който разбрах, че единственото ми спасение са ролки, които да бъдат поставени под колата, след като бъде вдигната с крик. Уви, товарната платформа не разполагаше с такива.

Момчетата запалиха платформата и отскочиха до близката бензиностанцив, откъдето извикаха друга платформа, която пристигна още час и нещо по-късно – вече с ролки. (Програмата "Пежо Асистънс", рекламирана като 24-часова и напълно безплатна при аварии, се оказа безпомощна в моя случай – първо ми съобщиха, че разредената батерия не е включена в безплатната им програма и могат да помогнат само срещу заплащане; след като се съгласих, те разпитаха за подробности, а после прелюбезно се извиниха, че наличната им платформа... не разполагала с ролки.)

И така, точно четири часа и половина след "аварията", колата ми е чинно занесена до зарядната станция ма десет километра надолу по магистралата – срещу 420 лева, които, струва ми се, съвсем реалистично отразяват хвърленото усилие по идването от София по никое време, товарене, разтоварване и връщането до София в още по-никое време.

В момента седя в бензиностанцията, чакам колата да се зареди и си разнообразявам нощта, като ви разказвам всичко това.

Успокоявам се с мисълта, че на човек рано или късно му се случва нещо подобно – и е най-добре да му се случи в момент, кофато не бърза за никъде.

Но ако все пак решите да трупате опит в тази насока – за препоръчване е да го направите виртуално (например като прочетете поста ми и си вземете съответната поука) а не на терен.

П.П. Коментар на другата сутрин, след като станах, направих си кафе и видях, че под поста ми има 170 коментара от най-разнообразен характер:

Прочее, удоволствието от управлението на колата е толкова голямо и предимствата й (лични, обществени и планетарни) са толкова много, че ако ще се случва веднъж на 1000 дни (хем изцяло по моя вина!) – преглъщам го с усмивка и продължавам напред, без изобщо да ми прави впечатление.

П.П.П. Като разсъждавам за случката пост фактум, си давам сметка, че през тези над пет часа чакане (като включим и времето за зареждане), нито за м и г не се почувствах отегчен, досаден, раздразнен, уморен – нито пък изпитах съжаление (било за разсеяността си или заради факта, че преди почти три години съвсем съзнателно избрах да карам електрически автомобил).

Смятам това за удивително – особено предвид факта, че фитилът ми общо-взето е доста къс и често се раздразвам от къде-къде по-дребни на вид неща.

Изводът? Когато човек е убеден, че е направил правилния (мъдрия, отговорния) избор, това му помага да преодолява несгодите, свързани с този избор, с олимпийско спокойствие и неподозирана за самия него издържливост – като през цялото време съхранява сетивата си свежи и се радва на всяка дреболия, която освежава и разнообразява тегавата ситуация, в която се намира.

Защото си дава сметка, че това е цената, която трябва да плати за своя избор и (ако изборът е внимателно премислен и осъзнат) е готов да се наслаждава на всяка стотинка, която изтича от джоба му в дадения момент – защото по този начин открито и безусловно затвърждава своя избор.