Мария Касимова-Моасе: Който нарани животно, утре ще го направи с дете, с беззащитен човек, със старец…

От Фейсбук профила на журналистката и писателка Мария Касимова-Моасе

В тези непоносими две трагедии, които преживяваме като общество - смъртта на децата в пламналата дискотека в Кочани и зверствата над животни, направени от двама "човеци" за пари - за първи път от много време реагираме като хора.

Когато умират деца, няма политика. Няма исторически претенции, шовинизъм, екстремизъм и опъване на тиранти. Няма заплахи, няма закани, няма условия. Когато ги няма децата, които искаха просто да танцуват, хората са единствено майки и бащи, осиротели майки и бащи. Мисля, че у Ели Визел бях чела, че болката от загуба на дете е толкова неописуемо голяма, че човечеството не е измислило дума за осиротели родители. Това е нещо, което не може да бъде назовано, за такава болка не може да съществува дума. На тази болка съчувстваме и тя ни кара да се молим за децата в болниците, да даряваме кръв, да се опитваме да помагаме на съседите с каквото можем. Ние не сме българи, те не са македонци - сега всички сме хора, майки и бащи, сестри и братя, приятели. И децата са наши, на всички ни.

Садистичните извращения над животни на една млада жена и нейния приятел, за които интервюираният в телевизионен репортаж съсед би казал "много кротки хора, не създават проблеми, поздравяват", ни оставиха в шок. Тези, които могат за пари пред камера да умъртвят морско свинче, мишле, зайче или коте, са хора около нас, едни от нас. Обмисляли са клипчетата  и хореографията в тях, набавяли са си костюми и жертви, действали са, монтирали са, пращали са готовия материал... Това е обмислен, дълъг и установен процес, през който са минавали абсолютно наясно и с цел. Убивали са животните, а вечерта са си лягали и са си заспивали. На сутринта са разхождали собственото си кученце. Окото им не е мигвало.

Ето това не можем да понесем - студенокръвието, жестокостта да отнемаш живот на същество, което с нищо не е застрашило твоя и не го е поискало. Реагираме не само защото обичаме животни, а и защото знаем, че който нарани животно, утре ще го направи с дете, с беззащитен човек, със старец.

При цялата ни всеобща ожесточеност, при взаимоомразата, при непоносимостта ни към каквото и да е различие, ние все пак изпратихме помощ на съседите и излязохме на протест, заради животните. Може би все още умеем да съ-чувстваме. В крайни ситуации може би все още се активира някакъв инстинкт на емпатия, който ни блокира чипа с политически пристрастия и влияния и ни връща в някакъв вид емоционална нормалност.

Колко е тъжно, че тази наша човешка нормалност може да се предизвика само от човешката ненормалност! Поредният парадокс на оглупяващото човечество, което се сеща за смъртта само, когато я види очи в очи.

Бог да прости тези мили недотанцували си деца и да ускопои в страданието им близките им!

Измъчените животинчета дано могат да ни простят - за разлика от човека, животното убива само от глад или страх, не за удоволствие.