Мария Спирова: Дилемата дали да приемем или откажем ковид ваксина изглежда проста

От Фейсбук профила на Мария Спирова, журналист, „Да, Бългрия“

Дилемата дали да приемем или откажем ковид ваксина изглежда проста. Опира до въпроса дали взимаме решения въз основа на това, което знаем, или на това което не знаем

За жалост в тези времена на информационно натравяне този въпрос има много коварни подточки.

Какъв е критерият, по който преценяваме, че знаем нещо - или обратно, че не знаем? Колко е здрава способността ни да преценим кое е достоверна научна информация и кое е псевдонаучна дезинформация? Какъв обем знание надмогва оставащия обем незнание?

Защо, например, в българските медии отсъства обсъждането на дългосрочните ефекти и усложнения от ковид? Защото това знание, макар и налично, не е търсено. То е обект на натрапливо неглижиране. То е пометено под килима на един трескав отказ от изследване на реалността, заедно със фактите за стряскащата смъртност в страната. 

Затова пък твърдението, че ваксините са несигурни, защото се разработиха бързо, е фетишизирано до степен, че доминира целия дискурс. Фаталистичното настояване, че не знаем и няма как да знаем, заглушава всякакви съобщени до момента факти. Да, знание за дългосрочната трайност на имунния отговор все още няма как да имаме, но защо знанието, което вече е налично от изпитванията върху хиляди хора - че трите ваксини, които очакват лиценз, към момента имат добри показатели за поносимост и безопасност - упорито не се възприема като реално? Този екзалтиран пазар на страховете не иска успокоение. Това пиршество на рейтинговата паника заглушава всякакъв адекватен дебат, който би помогнал за смислено сравнение между рисковете от ваксинация спрямо рисковете от разболяване. И всички сме сърдити в бункерите си.

Но как бихме могли да излезем от тях? Как бихме могли да преценяваме кой източник е авторитетен, когато правителството, телевизиите и социалните медии ни заливат само с това, което са изчислили, че искаме да чуем - защото в противен случай ще "излезнем на улиците", ще сменим канала или ще напуснем групата?

Истерията около РНК ваксините, породена от масовото убеждение, че те променят човешкия геном, е отражение на един стряскащ и неловък факт - мисленето ни за науката е всъщност магическо мислене. Не умеем да вникваме в сравнително елементарни научни обяснения и прикриваме това с вулканичен изблик на враждебност. И по-важното - веднъж налапали стръвта, не искаме да вникнем в никакви научни истини, които биха ни накарали да се почувстваме заблудени и неадекванти в първите си инстинкти.

Как да повярваме, че някой някъде ни мисли доброто и не ни лъже, когато смятаме за непростима и жалка идиотщина да се доверяваме на каквато и да е институция, било местна, национална или международна? Как да вярваш на експерти, когато да си интелигентен е станало равносилно на това да си яростен циник? Онзи ден коментиращи настоятелно ми изтъкваха неморалното поведение на унгарски евродепутат като довод, че на Европейската комисия и лекарствена агенция не може да се вярва за ваксините. Сякаш депутатът има нещо общо с регулацията на лекарства и ваксини, понеже има сричките "евро" в длъжността си.

Ако действително искаме да вземем рационално решение относно ваксините като важна част от усилието ни да овладеем пандемията, да закрепим здравната ни система и да се върнем към нормален начин на живот, трябва да си отговорим и на този въпрос:

Как изобщо можем да научим нещо ново и полезно за предмет, който не познаваме, ако единственият аршин за достоверност на информацията, който признаваме, е дали този, който говори или пише, изразява пълно съгласие с убежденията и възгледите, които ние вече сме приели за безпрекословна истина? Ако източникът не потвърждава нашата първа интуиция, то той е дисквалифициран като невалиден. И така до пълно зазиждане в собствените представи. Как правим разумен избор във време, когато чувството за правота е станало наркотик и признаването на грешка или промяната на мнение се преживяа като тотална загуба на контрол?

Сякаш сме забравили, че контролът е средство, а не цел. Целта на всеки избор, който можем да направим в този случай, е съхранението на здравето и живота на колкото се може повече от нас. Всички други цели, които ни съблазняват, са фалшиви и прескъпо платени.