Менда Стоянова пред Marica.bg: Манипулациите с шаржове и клипчета няма да съборят правителството

„Единственият ни конкурент е БСП, но те са затънали в своите вътрешни противоречия“, смята депутатът от ГЕРБ

Интервю на Валентина Йеремиева, Marica.bg

- Г-жо Стоянова, след горещите дебати парламентът намали ДДС на 9% от 1 юли до края на 2021 г. за книги, учебници, бебешки храни, както и за туризма. Вие видимо не бяхте привърженик на промените, но ги гласувахте. Защо?

- Аз лично съм противник на диференцираните ставки на ДДС, защото смятам, че всички в държавата трябва да бъдат равнопоставени. Надделяха обаче политическите аргументи, затова намалената ставка на ДДС беше гласувана от нашата парламентарна група и подкрепена от коалиционните ни партньори. Тя е временна. Приехме я, защото това е един от механизмите за подкрепа на най-ощетените сектори в бизнеса в условията на кризата. Безспорно е, че в хотелиерския и ресторантьорския бизнес има голям спад.

- Ще спечелим ли от това и ние, потребителите?

- Лично аз съм настроена скептично. Самият бранш заяви, че намалената ставка по ДДС няма да намали цените на предлаганите услуги. ДДС-то е косвен данък и се плаща не от бизнеса, а от потребителите на услугите. Плащайки същата цена /най-малкото същата цена!/, част  от тези 11% си остава в бизнеса. Дали бизнесът ще даде спестеното на своите служители или ще намалят крайните цени, тепърва ще го видим.  Вносителите на бебешки млека, храни и памперси декларираха, че намалението на ДДС трябва да доведе до намалението на цените, като по този начин косвено да се подпомогнат  младите семейства. Ще направя експеримент и на вас го препоръчвам - идете в един магазин, докато още не е влязла новата ставка, снимайте цените на тези артикули и проверете през октомври дали са намалени. Съмнявам се.

- Тази антикризисна мярка в помощ на бизнеса и сериозен спад в други приходи няма ли да ни докарат криза в държавния бюджет и да се наложи да се реже от парите за образование, социално подпомагане, инвестиции в инфраструктурата?

- Категорично няма да посягаме на тези сфери. Не бих казала, че намалението на ДДС ще има много съществено влияние за приходите в бюджета, тъй като туризмът тази година е с много по-малки обороти. Дори и при 20% ДДС постъпленията в хазната не биха се отразили чувствително. Разликата ще е около 150 млн. лева в сравнение с миналата година, когато бизнесът работеше на пълни обороти. В началото на кризата направихме актуализация на бюджета, като увеличихме разходната му част и от нулево салдо планирахме дефицит.

Може би през есента ще се наложи и втора актуализация на бюджета,  защото заради стагнацията в бизнеса има спад и в много други приходи.

- Ще се запазят ли останалите данъчни ставки? БСП отново настоява за премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивен.

- Това е тяхна стара теза, която лансират всеки път, когато обсъждаме данъчните закони. Предлагат въвеждане на необлагаем минимум и по-големи данъчни ставки за по-високи доходи. На пръв прочит това звучи добре, но когато се направи сметката така, че да се компенсира необлагането на минималния осигурителен доход, вероятно ще се засегнат средните доходи на почти всички българи. В момента ние имаме добре работеща данъчна система и няма да я променяме до края на мандата.

- Премиерът неведнъж беше упрекван от опозицията, че по време на извънредното положение безотчетно се харчат бюджетни средства. Има ли контрол и наясно ли сте като законодателна власт как са разходвани парите на данъкоплатците?

- Това са популистки твърдения. Всички разходи в държавата се извършват на базата на планиран бюджет. Непредвидените разходи, които се наложиха за справяне с кризата, мога да ги разделя на две групи. В едната са средствата от европейските фондове по много програми, особено в социалното министерство и министерството на икономиката, за които не бяха сключени договори. Те бяха пренасочени към други програми за подпомагане на определени бизнеси. Втората група е финансиране от бюджета. Бяха получени много дарения, предимно за апаратура и предпазни облекла, за които се води точен регистър и всеки може да провери как са разпределени тези средства. Всякакви приказки от рода, че безконтролно се харчат средства са спекулация. Лаически прозвуча съветът на президента разходите да се водят в специален регистър. Г-н Президент, такива регистри се водят в самите министерства според утвърдените правила, а разходите се проверяват от Сметната палата.

- Каква финансова помощ ще получим от Европейския съюз като антикризисна мярка в условията на пандемията?

- Засега няма яснота. Тепърва ще се постига съгласие да има дългосрочен кредит, който да бъде изтеглен от Европейската комисия и да бъде разпределен между държавите-членки при условие 70% от него да се предоставят като грант.

Все още обаче не са определени и критериите, по които ще се разпределят тези средства.

-  В битката срещу COVID-19 позабравихме влизането на България в Еврозоната. Да не би да се обмисля крачка назад?

- Не, напротив. Очакваме през юли окончателното решение на Европейската централна банка и на страните от Еврозоната за одобряване и влизане на България в чакалнята. България изпълни всички изисквания по отношение на законодателството и останалите критерии като дълг, бюджетен дефицит, инфлация и стабилността на банковата система, за която ни бяха поставили по-високи условия в сравнение с останалите държави като допълнителна гаранция. Така че вървим уверено към Еврозоната.

- Лидерите на европейските държави предупредиха за втора вълна на пандемията и призоваха за повишено внимание. Готова ли е България да посрещне още една криза?

- Не трябва да се създава паника, защото никой не знае дали ще има „втора вълна“ и как ще се развие. България се справи отлично и едва ли има хора, които ще го отрекат, без да си кривят душата.

Перфектни сме в сравнение с държави с много по-висок стандарт и с по-развити здравни системи. Успяхме да разгърнем нов капацитет в здравната система по отношение на заразни заболявания - осигуряване на отделения с възможност за изолация на болни, с предпазни средства и апаратура. По-важното е, че медицинските специалисти се научиха как да работят в подобни екстремни условия. Не по-малко важно е  всеки от нас да спазва хигиенните мерки и физическо дистанциране, за да не се стига до такива огнища като в Сърница и Доспат. Всеки ден следя каква е ситуацията в Пловдив и съм щастлива, че нямаме много заразени, защото хората явно са дисциплинирани и спазват мерките. А и специалистите твърдят, че вирусът отслабва.  Дали ще има втора вълна, или не, ние сме готови да се справяме с подобни бедствия.

- Може ли атаките на Васил Божков от Дубай да доведат до оставка на правителството и предсрочни избори?

- Категорично не. Няма как шаржове и клипчета без никакви доказателства да доведат до политическа криза. Според мен г-н Божков цели друго - от една страна да дестабилизира държавата, а освен това да покаже на властите в Дубай, че той е един политически изгнаник, за да не го екстрадират в България.

- Струваше ли си рискът, който се пое с промените в Закона за хазарта? 

- Категорично да. Адвокатите на г-н Божков явно са го съветвали да чете текстовете превратно, което доведе до 700 милиона по-малко внесени данъци през всичките тези години. В текста ясно и точно са изброени видовете хазартни игри, включително и най-разпространената моментна лотария, които се облагат с 15% данък върху залозите. Във втората част на същото изречение е казано, че за хазартни  игри, за които се получават такси и комисиони -  20 процента върху разликата между залози и печалби. Не може да тълкуваш втората част на изречението за игри, които изрично са изброени и за тях се плащат 15% върху залога. Тепърва предстои произнасяне на съда, но подобни текстове имаме и в други закони.

- Лично вие като председател на финансовата комисия по какъв начин участвахте в подготовката на този закон?

- Моето участие е много малко и в никакъв случай не е в полза на г-н Божков, въпреки че той се опита да ме въвлече в неговите инсинуации. Текстовете на този член 30 от Закона за хазарта са приети още през 2013 г. във варианта, писан от правителството на Орешарски. След това приехме корекция, внесена от колегите от БСП, но в тази корекция те бяха изпуснали лотариите, бинго и кену и през цялата 2014 г. те са били освободени от данъци.

През ноември 2014 г. като председател на бюджетната  комисия направих предложение за добавяне в закона на лотариите, бинго и кену и всички останали хазартни игри, за  които изрично е записано, че се облагат с 15 процента върху залозите.  Всеки човек, който чете закона, не може по никакъв начин да ме обвини в лобизъм.

Разковничето, на което г-н Божков и неговите клакьори от БСП разчитат, е, че обикновеният българин няма да чете законите, но ще чете „сензационните“ разкрития и лесно ще се хваща на манипулации. А и българинът обича да казва: „Е, не може там да няма далавера“.

- Познавате ли се с Васил Божов?

- Да. Познавам го, както и всеки голям бизнесмен у нас. От 2009 г. работя на висока позиция в парламента и съм се срещала със стотици бизнесмени по тяхно искане. На тези срещи те винаги са искали едно - промяна на един или друг закон в полза на техния бизнес. Не ме разбирайте криво - това е нормален диалог между законодателната власт и бизнеса, част от тези искания са разумни и ние ги приемаме, други не можем да приемем, защото биха навредили на държавата или не биха били равнопоставени с останалите субекти в бизнеса. Този диалог не съм спирала през всичките тези години и не смятам, че е редно да се отказваме от разговори с представители на бизнеса.

- Защо вие в ГЕРБ сте против предложението на Валери Симеонов хазартна дейност да се упражнява само в петзвездни хотели? Не защитавате ли по този начин опасния порок?

- Лично аз съм изключително раздвоена дали трябва да подкрепим предложения текст или не. На заседанието на бюджетната комисия колегите се въздържаха, но аз гласувах за този законопроект с ясното съзнание, че в предложението на Валери Симеонов има и положителни страни. Според мен трябва много внимателно да преценим плюсовете и минусите от въвеждането на тези текстове и да дадем шанс да ги преосмислим.

Няма съмнение, че хазартът се разпространи изключително много, особено през последните години.

Айсбергът бяха талончетата, които ние спряхме и които накараха българина само за 1 година да даде над 1 милиард лева за тези лотарии. Надявам се, че това надлъгване приключи. Но игралните зали са твърде много, включително и в малки населени места. От една страна, това изкушава хората да си пробват късмета, дори с цената да останат без пари или да си разбият семейството. От друга - навеждат на мисълта, че някои от тези зали се използват за пране на пари. Мисля, че в тази посока трябва да се направи следващата стъпка, като се прецени доколко това ще се отрази върху бюджета и какво ще прави заетият в хазарта персонал. По-искала съм да ми дадат разчети. Другият въпрос, на който трябва да се намери отговор, е дали намаляването на игралните зали няма да доведе до нелегален хазарт, който ще бъде по-трудно контролиран. Имаме данни, че по време на извънредното положение, когато всички зали бяха затворени, са се появили нелегални свърталища, защото хазартните играчи са като наркоманите. Много е сложно да се намери баланс. Но продължаваме да обсъждаме тази тема, преди да гласуваме измененията на закона за хазарта. Наясно сме, че каквито решения и да се вземат, политическата отговорност ще носи ГЕРБ.

- До изборите остава по-малко от година. От „Обединени патриоти“ направиха смела прогноза, че ще управляват с ГЕРБ и в следващия мандат, въпреки че през месец се заканват да напуснат коалицията. Сигурен партньор ли са Патриотите, за да управлявате отново с тях като първа политическа сила?

- Заканите да напуснат коалицията са само послания на Патриотите към техните избиратели. Те са наясно, че нямат интерес от политическата криза и че едва ли ще извадят дивиденти, ако напуснат. Трудно е да прогнозирам дали биха били пак партньори на ГЕРБ в следващото управление, защото не е ясно дали ще влязат в новия парламент и в какъв формат ще се явят на изборите. Не знам каква ще бъде конфигурацията в следващото Народно събрание, тъй като има заявки за нови политически проекти - на Мая Манолова, на Слави Трифонов, че дори и на Васил Божков от Дубай.

Всичко зависи от това на кои политически сили българският гражданин ще даде своето доверие. Колкото повече вотът раздроби следващия парламент, толкова по-трудно ще се направи работеща коалиция на принципни основи. За безпринципни коалиции кандидати колкото искаш. Но досега ГЕРБ винаги е заявявал и изпълнявал тази своя заявка - да влиза в коалиция само на принципна основа, на базата на ясни и демократични цели.

- Убедена ли сте, че ГЕРБ отново ще бъде първа политическа сила?

- Не виждам кой друг би могъл да управлява държавата. Единственият ни конкурент е БСП, но те са затънали в своите вътрешни противоречия. Ако Корнелия Нинова остане председател, политиката на БСП ще се запази и едва ли ще привлече повече избиратели.

- За ГЕРБ не е ли по-изгодно Корнелия Нинова да си остане на поста? С нея изглежда по-лесно ще преборите БСП на изборите.

- Не подкрепям тази теза. България трябва да върви напред и тепърва ще се взимат отговорни решения, включително за „зелената сделка“ в енергетиката, за начина как ще бъдат вложени милиардите от ЕС в следващите години. За нас е изключително важно да има конструктивна голяма партия, с която да водим диалог за постигане на консенсус за основните ни цели.

- Ще се кандидатирате ли за пети път като депутат?

- Нека не говорим за това сега.