Методи Лалов: В политиката отговорност се носи не само за съзнателни лъжи, но и за допуснати грешки

От Фейсбук профила на Методи Лалов, бивш председател на Софийския районен съд и общински съветник в Столичния общински съвет от ДБ

Наблюдаваме обезпокоителна метаморфоза и проява на класическо политическо двуличие в позицията на Борис Бонев от Спаси София спрямо Васил Терзиев от ПП-ДБ. По време на предизборната кампания той беше един от най-ревностните му защитници и глашатаи, гарантирайки пред обществото за неговата непоклатима компетентност, силен екип и готови решения за управлението на София. Днес обаче, вече във властта, Бонев рязко сменя плочата и остро критикува същия Терзиев, представяйки го като неспособен и зависим управленец.

Тази фундаментална непоследователност е фрапираща и повдига сериозни въпроси за автентичността и мотивите на Бонев: Кога беше искрен – когато се бореше за власт рамо до рамо с Терзиев, обещавайки светло бъдеще, или сега, когато очевидно се опитва да се дистанцира и да избегне отговорността за реалните резултати? Дали предизборните суперлативи бяха просто тактически ход за печелене на власт, а сегашната критика е циничен опит за бягство от отговорност и търсене на изкупителна жертва? Подобно поведение е характерно за политическата демагогия, променяща позициите си според конюнктурата, и подхранва единствено обществен цинизъм.

Трябва да е ясно обаче, че в политиката отговорност се носи не само за съзнателни лъжи и манипулации, но и за допуснати грешки в преценката и стратегически провали. Ако настоящите критики на Бонев са основателни и Терзиев действително демонстрира управленска немощ и несъстоятелност, това е именно признание за катастрофална грешка в преценката от страна на самия Бонев. Като ключов гарант на Терзиев пред избирателите, той носи пряка и неотменима морална и политическа отговорност за последствията. Неговите действия го правят съучастник в подвеждането на избирателите и в легитимирането на управление, което сега сам определя като неспособно и зависимо.

Впрочем, това не е първият случай, в който стратегически грешки на Бонев водят до спорни резултати и повдигат въпроси за неговата политическа преценка, а защо не е интегритет. Нека припомним как през предишния мандат (2019 г.) решението му да се кандидатира за кмет без издигната собствена листа за общински съветници на практика обезсмисли десетки хиляди гласове. Тези гласове, дадени за неговата кметска кандидатура, не получиха представителство в Столичния общински съвет, което обективно улесни ГЕРБ и Йорданка Фандъкова да запазят контрола си и да управляват по-лесно за още един мандат.

Вместо да търси виновни и да се опитва да се самосъхрани политически чрез критики, Бонев би трябвало да поеме своята значителна част от отговорността – както за настоящата ситуация с Терзиев, породена от собствените му гаранции, така и за минали грешки. Сегашните му критики изглеждат повече като опит за прехвърляне на вина, отколкото като принципна и последователна позиция.