Милост и Разкаяние… ако e възможно

Dilov.info

На този разпети петък се случиха доста странни неща, прелюбезни. Разбира се, нито едно не е достойно да бъде поставяно в какъвто и да било общ контекст с мъките и саможертвата на Богочовека Иисус, но аз мисля да поема този грях върху себе си и да ви поговоря за нещо преходно, политическо и суетно точно днес. Най-малкото, заради думите на Спасителя, че „истината ще ни направи свободни“.

И така за 3 дни, без всякакво задълбочено обсъждане, без проверка на приложимостта и ефективността на промените, без консултации с неправителствени организации и публично обсъждане, парламентът сътвори една рожба на д-р Франкенщайн, наречена Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс. За по-малко от 8 часа президентът се запозна с 90 страници изменения и допълнения и пусна закона в извънреден брой на Държавен вестник.

Това са факти, прелюбезни.

Забележете, дори не ги наричам „истина“, нито казвам кой е вносителя, кой как се съпротивлявал на това безумство и кой е виновен за ред направо смешни текстове. Например, превърналият се в афоризъм в петък вечер израз, който се появяваше след някои параграфи в законопроекта – „ако е възможно“.

Без да сте юристи, прелюбезни, сигурно знаете, че законът трябва да е категоричен и да оставя колкото се може по-малко несигурност и двусмислия.

Какво значи „ако е възможно“?

А какво става „ако не е възможно“?! Та ние с добавката „ако е възможно“ бих могли да направим изменения и допълнение в Закона за всемирното притегляне. Щото, нали „ако е възможно“...

На всички вопли в парламента: „ама какво правите; защо бързате; промените не трябва ли да засягат по-следващите избори, а не непосредствено предстоящите; недоволни ли сте от току-що приключилите; с какво точно сте недоволни, дайте него да оправим…“, отговорът на вносителите беше: „И ГЕРБ така правеха“.

Ами … тогава защо искате да сменяте ГЕРБ, като и вие ще правите като тях? Щото осанката на господин Тошко е по-добра от тази на г-н Бойко ли?!

Не могли много българи в чужбина да гласуват, въпреки че на тези избори гласуваха най-много българи в чужбина май от началото на прехода. С този довод се започна отново древната игра как да прецакаме ДПС, а пък да дадем на „нашите“ повече възможности. А можеше с едно изречение, например: ЦИК определя секция на всеки 500 заявления за гласуване, подадени по легитимен начин в двумесечен срок преди изборите. И да измислим какъв е този легитимен начин, и как да организираме тези секции, а не да се чудим как да прецакаме с гласуването едни българи за сметка на други. Едните били в ЕС, другите не били…

Е, и?! Какво? Или всички българи имат еднакви избирателни права, или правим като в Гърция: „за избори в Гърция се гласува само на територията на Гърция“. Нали няма да обвиним бащите на демокрацията в недемократичност, още повече, че гърците имат почти три пъти по-голяма от нашата диаспора по света от нашата?!

Така де, този текст може да стане много дълъг, обилно да се подиграва с нелепицата „следващите редовни избори няма да са по пропорционалната система“, без да казва по коя ще са. По този „поправен“ закон, следващите редовни избори биха могли да бъдат произведени и чрез лотария…

Наистина няма смисъл да се тровим в дните, когато възкръсват надеждите! Можеше резилът на 45-я парламент да бъде избегнат, ако имаше повече време за обсъждане и консултации.

В тази връзка повече от уместен е въпросът, защо е това бързане?

Бързате да поемете по пътя към ада, постлан с добри намерения ли? Вече сте на този път и това се вижда и от най-горещите ви привърженици, уважаеми вносители на поправката „ако е възможно“.

Иначе се надявам президентът да е бързал с публикацията на нелепия закон, за да може още другата седмица отново да го вкарат в парламента за „изменение и допълнение“, „ако е възможно“, разбира се… Всяко друго обяснение би било много жалко, въпреки че и едно вето би свършило хубава работа и щеше да го върне за преразглеждане.

Все едно. Законът беше заченат в грях, не само защото депутатите работиха на Велики четвъртък след мръкване, а и защото синовете решиха да повторят греховете на бащите. Смело и решително. Може би вярват, че ще има кой да ги изкупи вместо тях. Да. Има Кой, ама за да се осланяте на неговата Милост, трябва поне разкаяние…