Мира Баджева: Паниката е по-страшна от всяка същинска опасност

Мира Баджева, Фейсбук

По-рано бях склонна да виня медиите, че (им е изгодно да) насаждат истерии. Била съм милостива към човешката природа.

Настоящата паника показва безпощадно ясно какъв е проблемът: той се корени в собствената ни човешка глупост и невежество. В атрофиралия ни инстинкт за самосъхранение (вие, хитрите българи, дето изкупихте от аптеките тамифлуто и маските, дето се презаредихте с ориз и консерви - ще ви изненадам, за вас се отнася).

Паниката е по-страшна от всяка същинска опасност. Паниката убива много повече, по-бързо и взима далеч по-ценни жертви. Първото, което ни напуска заедно с паниката, е достойнството, способността за емпатия и безкористна грижа за другия. А заедно с тях си отива и самоуважението, че сме рационални създания, които притежават - каква ирония! - здрав разум и способност логично да разсъждават.

Много ми е тъжно да го кажа, но случващото се тия дни навсякъде по света показва, че ние заслужаваме да ни лъжат. Не говоря (само) за българите, говоря за човеците.

Заслужаваме, защото не можем да живеем с истината. Не сме достатъчно зрели да я приемем, да я гледаме в очите, без да я игнорираме, без да я омаловажаваме, но и без да я оставяме да ни прегази и да счупи живота ни, ей така, предварително и за нищо. Тези наши инфантилни, ирационални страхове ни превземат и контролират в пристъпите на паника, защото вътрешно знаем, че сме виновни (че кой не е?!) и че заслужаваме да ни накажат. Затова постоянно търсим от какво да се боим - винаги. Нямаме мира, да.

Колкото е по-виртуална и неиздържана логически една квази опасност, толкова по-хваща дикиш. Потребителят обича драмата (особено чуждата), нещо повече - той е пристрастен към нея като към наркотик. Харесва му да се тресе, да си прожектира филми на ужасите (иначе щеше ли да има филми на ужасите?). Ние сме перманентни консуматори на драма, на тревога, на конфликти. Тъй че защо да не ни я дават: най-безплатното (а всъщност най-скъпото и за наша сметка) зрелище е онова, което сами си измисляме и режисираме. Ще ни го отнемат, когато - заради зрелището - свърши хлябът.

Тогава ще ни излъжат и всичко ще си тръгне по-старому. До следващия път.