Митът, че в Германия цари перфектна организация

Текст на Дойче веле

В Германия всичко върви по вода, хората са дисциплинирани, навсякъде е подредено, навред цари перфектна организация. Доскоро можеше да се вярва на това клише. Днес обаче е друго.

Коментар от Зоран Арбутина:

В моята балканска родина Хърватия твърде рядко някой ще се сети да ме попита как е животът в Германия. Дълго време мислех, че хората просто си имат достатъчно други грижи, та да мислят и за Германия. Оказа се обаче съвсем друго: те просто са убедени, че знаят всичко за Германия. За тях това е една добре организирана държава, където всичко функционира по ноти. Е, хората може и да са малко хладни, но пък винаги дисциплинирани. Дори нощем пешеходците чакат на червен светофар - нищо, че надлъж и нашир не се вижда никаква кола.

Понякога се опитвам да обясня на моите сънародници, че не е точно така, че при германските железници „Дойче Бан“ например човек със сигурност може да разчита само на едно: на хроничните закъснения. Но всеки такъв опит предизвиква обвинението, че преувеличавам и черногледствам.

Горчивата истина

Доскоро клишетата за Германия като точна и подредена държава бяха популярни и в самата страна. Но после дойде пандемията и всичко се промени. Най-напред беше хаосът с маските: първо дълго обсъждахме дали маските изобщо предпазват, а когато станаха задължителни, изведнъж установихме, че няма достатъчно. Четвъртата държава в света по икономическа мощ така и не успя бързо да закупи достатъчно маски на световния пазар. И германците започнаха сами да си ги шият.

Когато бяха затворени училищата, изведнъж всички установиха, че почти никъде няма създадени условия за онлайн-обучение. Безгрижното лято отмина и внезапно се оказа, че вирусът се завръща, а никой не се беше погрижил за достатъчно добра вентилация в училищата.

Когато през декември училищата отново затвориха врати, платформите за онлайн-обучение рухнаха на места още на първия ден. Обещаните лаптопи за учениците от семейства с по-ниски доходи все още ги нямаше в достатъчни количества. А тъкмо тези деца са най-сериозно застрашени от образователната катастрофа, надвиснала над страната.

После дойде провалът с ваксините. Вярно, че първата ефикасна ваксина беше произведена тъкмо от германската фирма „Бионтех“ - и то с държавна подкрепа, но се оказа, че не са били поръчани навреме достатъчни количества. От едната конфузия бързо се стигна до следващата: имунизациите бяха зле организирани, а на места дефицитните ваксини дори залежаваха.

Ето, че сега възникна нова суматоха: около бързите тестове. Първо трябваше да се появят още в началото на март. После нещо стана и не се появиха. Сега се каза, че ще бъдат достъпни от началото на седмицата. Без пари. Но къде? В супермаркета, срещу заплащане.

Ето как зад самодоволното клише за добре организираната държава постепенно избива горчивата истина. И германците се озъртат все по-тревожно. Констатациите им се движат от „малко бавничко вървят нещата“ до „пълен провал“.

Още примери

Всъщност обаче няма нищо ново. Нека да си припомним пак за обекта на всеобщи подигравки „Дойче Бан“. Или пък надутите фрази в редица партийни програми за необходимостта от бърза и мащабна дигитализация - необходимост, която всички признават. Само дето осъществяването на дигитализацията куца. Закъснява и изграждането на мрежата 5G, която е толкова необходима за новата, „умна“ индустрия.

В Хърватия например човек трябва да се забие вдън гори тилилейски, сред мечките и вълците, докато открие някое усойно местенце без мобилно покритие. А в Германия за тази цел е достатъчно да вземеш влака от Кьолн за Мюнхен. Влака на „Дойче Бан“.

Много германски служби все още си разпращат информациите по факс (по-младите читатели на този коментар може би дори не знаят що за уред е това). А пък Бундесверът, който все пак е натовска армия, често пъти среща трудности в комуникацията между собствените си подразделения - просто защото те използват различни видове софтуер.

За мнозина германци всичко това води до сериозно отрезвяване. Защото хората в страната открай време смятат, че щом като е водеща в автомобилостроенето и във футбола например, Германия съвсем естествено трябва да е сред лидерите и в другите области.

И все пак не бива да драматизираме чак толкова: Германия все още играе в първа дивизия, тук все още е много по-добре, отколкото в повечето страни по света. Но за да настигне истинските лидери, Германия трябва да се прости с красивата, ала измамна представа, че е световен шампион по добра организация. И да се нагоди към действителността. В крайна сметка няма нищо толкова лошо в това да следваш примера на по-добрите.