Младен Шишков: Не дарявам заплатата си, за да се харесам на някой, а защото така усещам нещата

Депутатът от ГЕРБ Младен Шишков, Фейсбук

41 години съм се справял и без депутатска заплата. Натрупаните през годините знания и способности никой не може да ми отнеме. Само Господ разбира се! Мога да живея и месец, и два, и три, и година ... и така още 41 години. Ако Той реши естествено. Без депутатска заплата. Не е в това проблема. Проблемът е някъде другаде. Не знам точно къде, но той е някъде около нас. Близо до нас. Много близо.

Преди три години почти 3800 човека избраха освен партията, която представлявам и мен персонално. Да бъда техният представител. Убеден съм, че не съм ги разочаровал - виждам го в очите им. Но за съжаление не го виждам в публикациите им. Или поне на част от тях. Виждам някаква истерия, озлобеност, настървеност.

Да, темата със заплатите винаги носи пасив. За всички. Някои хора не го разбират, но ще го разберат. Ще разберат, че и депутатите са нормални човеци. Със семейства, ипотеки, кредити, лични, партийни и обществени разходи. Непрекъснати …

Проблемът е в отношението. Не, ние не сме на първа линия. Не сме и на втора. И на трета не сме. Но сме на линия. 24/7. Телефоните прегряват. Нон стоп. Казуси, въпроси, отговори… Непрекъснато. Извън 15 часовите пленарни заседания, на място през което със сигурност е минала заразата …

Една заплата не стигала, трябвало две. След това какво следва – единия бъбрек, втория бъбрек … Но и те няма да бъдат достатъчни. Сигурен съм! Ще кажат, че мога да си позволя да си купя нови. Ще искат още…

Драмата не е в това, че някой много иска заплатата ми. Ще му я предоставя. През последните 20 години съм давал много повече – естествено, че отново ще дам. Особено в тази ситуация. Колкото е необходимо. Колкото време е необходимо. Мога да живея още 41 години без депутатска заплата. Това няма да промени нищо в личен план.

Не, не дарявам заплатата си, за да се харесам на някой. Дарявам я, защото така усещам нещата. Когато регистрирах профила си във Фейсбук преди години, попълних нещо като анкета. В графата „Любими цитати“ написах: „Една от най-великите тайни на живота е, че единственото, което си заслужава да бъде правено, е това, което правим за другите.“

В това изречение се съдържа смисъла на всичко. И ако моя скромен принос помогне да бъде спасен живота на един баща, син или дядо, на една майка, дъщеря или баба – наистина ще си е заслужавало! Това е целта. Просто, човешко, честно!
Бъдете здрави!

Един от 240-те