Младен Шишков за земеделските протести: Държавата да не хвърля някакви числа, а да вникне в детайлите

Не бива да унищожава стадото, заради няколко черни овци, коментира депутатът от ГЕРБ

От профила във Фейсбук на Младен Шишков - депутат от ГЕРБ/ СДС

Роден съм и живея в земеделски регион. Регион, в който оперират едни от най-едрите земеделци, както и земеделски производители с малки семейни стопанства. Оперират и животновъди с различен капацитет – от огромни ферми, до дребни животновъдни обекти.

Съдбата обаче ме завъртя по начин, по който да нямам нищо общо със селското стопанство. Не разбирам нищо от земеделие и животновъдство.

Но за сметка на това вече съм понатрупал доволно житейски опит. Опит, който ми подсказва, че нищо не е черно и бяло. Че има нюанси.

Да, част от фермерите са свръхбогати. Но не всички. Вероятно някои от тях злоупотребяват с благата, които им предоставят европейските и национални механизми. Но не всички.

Знам, че вероятно има дисбаланс на подпомагането на различните сектори. Но не за всички.

Но! Познавам огромна част от хората от родния ми регион, които протестират. Знам, че те не са мрънкачи. Знам, че точно те никога не биха злоупотребили с права. Знам, че след като са предприели подобни мерки, има основателна причина за това. Знам, че са сериозни хора, които наистина мислят за прехраната на българите.

От друга страна селското стопанство е бизнес. Бизнес като всеки друг. С приходи и разходи. Не съм счетоводител и не мога да преценя дали този бизнес е печеливш или не. Но знам, че това е жизнено важен бизнес и затова е най-субсидиран. Няма друг такъв. Никой друг сектор не получава подобно подпомагане.

Трябва ли да има подпомагане? Категорично – да. Защото освен бизнес, това е стратегически сектор. Въпрос на национална сигурност.

Бих направил аналогия с близък до моята специалност сектор – ВиК. Той също е стратегически сектор. Сектор, който няма как да съществува без субсидиране. Защото приходите са много по малки от разходите. По ред причини – субективни и обективни. А без вода не можем. Въпрос на оцеляване е. Както и без земеделие и животновъдство не можем.

Каква обаче трябва да бъде субсидията – това не мога да преценя. Това е експертна работа и въпрос на диалог. Трябва ли да има диалог – категорично да!

В този ред на мисли, в заключение бих искал да подчертая, че според мен държавата трябва да се срещне, да изслуша, да вземе под внимание всички гледни точки. Да не хвърля някакви числа на алангро, за да настройва едни сектори срещу други, едни българи срещу други. А да вникне в детайли и да вземе най-доброто решение. Най-доброто за всички. Държавата не трябва да бъде мащеха, а майка на гражданите си. Не бива да унищожава стадото, заради няколко черни овци. Това е моето скромно мнение.