„Монитор“: Поправката „Полфрийман“ – предложена от него и прокарана от Христо Иванов

Коментар на в. „Монитор“*

Джок Полфрийман е освободен предсрочно по процедура, предложена като законова поправка от оглавяваното от самия него затворническо сдружение и лансирана от бившия правосъден министър и настоящ лидер на олигархично обвързаната партия „Да, България“ Христо Иванов.

Осъденият за хладнокръвното убийство на студента Андрей Монов австралиец бе пуснат от пандиза цели 6,5 години преди да изтече 20-годишната му присъда с окончателно решение на Софийския апелативен съд (САС). То беше взето в четвъртък от състав, оглавяван не от друг, а от скандалния шеф на грантаджийския Съюз на съдиите в България Калин Калпакчиев.

Грантаджийството е основна червена нишка в целия случай, защото именно по линия на организации, издържащи се със спонсорства, са приети промените в Закона за изпълнение на наказанията, както и в НК и НПК, благодарение на които Полфрийман излиза на свобода. Сред въпросните изменения бе прокаран текст, според който излежаващите наказанията си престъпници могат директно да пускат молбите си за освобождаване до съдилищата, без да преминават през затворническата администрация. Именно от него се е възползвал и австралиецът сега, за да поиска да бъде пуснат от пандиза.

Макар да няма нищо общо с лошите условия зад решетките, заради които – по настояване на европейските институции, бяха направени промените, това изменение бе лансирано и прието с целия пакет през 2016 г. Самият пакет пък бе роден от работна група от експерти и неправителствени организации под шапката на Министерството на правосъдието още по времето, в което начело на ведомството бе Христо Иванов. В групата пък основен активист бе НПО-то „Българско затворническо сдружение за реабилитация“. Представител на организацията в дискусиите бе бившият затворник Валентин Иванов, но самата тя се оглавява от Полфрийман.

От мотивите на съдебния състав, оглавяван от Калпакчиев, лъсва, че именно подкрепата от БХК и фактът, че има НПО, са използвани като аргумент за решението. От протокола от заседанието става ясно, че прокурорът по делото изрично е казал, че жалбата на Полфрийман е неоснователна и решението на първата инстанция – СГС, с която му се отказва предсрочно освобождаване, трябва да бъде потвърдено. От държавното обвинение са посочили, че макар да е изпълнено първото изискване – да е излежал поне половината от присъдата си, от приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че Полфрийман е дал доказателства за своето поправяне.

Прокурорът се аргументира с мотива, че в първоначалния доклад за поведението на Полфрийман - от 11.2.2012 г. е посочено, че той не поема отговорност за извършеното престъпление, не осъзнава жертвата, враждебен е към правната и съдебната система, трудно овладява импулсивността си, рядко мисли за последствията от действията си. А в докладите от 2013 г., 2014 г. и 2015 г. не е установена промяна в неговото отношение към извършеното престъпление. Едва през 2016 г. започва да дава признаци за осъзнаване на вината му, но процесът на превъзпитанието му не е приключил.

В същото време между 2010 г. и 2018 г. осъденият за убийство е извършил множество нарушения на правилата в затвора, за което са му били налагани наказания. Представителят на затворническата администрация също иска от САС да не освобождава предсрочно условно Полфрийман с мотив, че все още няма трайни, несъмнени и категорични доказателства да се е поправил. След тайно заседание обаче съставът на Калпакчиев отменя решението на долната инстанция – СГС, като посочва, че първата инстанция неправилно е взела предвид факта, че не е изплатил обезщетение на близките на жертвата. След което се позовава на данни за „изцяло положителна промяна“ в поведението му. Какви според шефа на грантаджийския ССБ и колегите му са тези данни? „Полфрийман се е посветил на това да осмисли със съдържание изпълнението на наказанието, като включително е регистрирал и сдружение, развиващо активна дейност“ за подобряване на положението в българските затвори. Както можем да се досетим е спестен фактът, че сдружението стои зад промяната в законодателството, посредством която Полфрийман излиза, но пък като примери за активна дейност са посочени преводи от български на английски език, както и че помагал на затворници да пишат жалби в различни процедури. Взети са предвид и положителни характеристики от пастора и свещеника в затвора, а също от вече споменатата БХК.

Важно е да се знае също така, че макар именно неговото НПО да е работило по налагането на процедурата, елиминираща затворническата администрация при комуникацията между излежаващите присъди и съдилищата, Полфрийман не е първият, възползвал се от нея. Пътя прокараха двама от бандата „Наглите“ - Любомир Димитров-Гребеца и Ивайло Евтимов – Йожи, които бяха пуснати именно по този начин на свобода на първа инстанция от СГС през 2017 г. След това обаче решението бе обжалвано.

*Текстът е публикуван със съкращения