Мрежата за визитата на Петков в РСМ: Можеха да пратят да го посрещне и чистачката, при Борисов премиерът пръв тичаше

Вълна от коментари в социалните мрежи предизвика посещението на премиера Кирил Петков в Република Северна Македония. Припомняме, че министър-председателят бе посрещнат от външния министър на съседката ни, а не от колегата си. „Добро начало е, можеха да пратят чистачката на летището да го посрещне. Ако бях премиер, щях да запаля самолета и да се върна обратно на летище София“, гласят част от коментарите.

Вижте и другите коментари: 

Виктор Димчев:

Родният премиер беше посрещнат на летище Скопие не от своя нов колега-премиер, а от външния министър на РСМ.

Добро начало е, можеха да пратят чистачката на летището да го посрещне.

Ако бях премиер, щях да запаля самолета и да се върна обратно на летище София.

То бива позор, бива излагация...

Просто е:

1. Когато сядаш, копчетата на сакото се откопчават

2. Когато си прав, закопчаваш копчалъка

3. Вратовръзката ти я връзва човек, който има понятие от материята

4. Когато се подиграват с държавата ти, не им ходиш на крака

 

Владимир Зарков

Баче Кики днес пристигнал в Македония.

Посрещнал го някакъв разсилен министър. Нормално. Когато американците ти пращат слуга, ти пращаш твоята прислуга да го посреща.

А навремето при Бойко Борисов премиерът Зоран Заев пръв тичаше да му опъне червеното килимче…

Различни времена, различни премиери!

ПП: Абе, макетата даже пушките не са извадили за баче Кики.

 

Младен Шишков

Уважаема Промяна! "От тук нататък" е вече осем месеца и шест дни! До тук нищо. Супер нищо. Хайде вече свършете нещо! Хората чакат. Сметките чакат. Цените полудяват. Вирусът върлува. Никой не го интересува какво ще става "от тук нататък"! Важното е какво ще направите СЕГА!

 

Соня Колтуклиева:

Случи се в годините, когато границата между Народна република България и Социалистическа федеративна република Югославия беше строго охранявана и затворена. Ние, жителите на Петрич и околността, имахме привилегията само със зелените паспорти, без други документи, да влизаме 12 пъти в годината до съседите, където почти всяко семейство имаше роднини.

В един нечовешки горещ ден, с родителите ми и брат ми, бяхме отишли на пазар в Струмица. На майка ми й стана лошо, потече й кръв от носа. Хората се разтичаха, извикаха лекар, а мъж и жена казаха: карайте след нас, отиваме у дома. Така се запознахме с една фамилия, с която искреното ни приятелство продължи десетилетия. Чичо Гошо и майка ми Мария люто спореха дали всички сме българи или сите сме македонци. Шумните спорове завършваха миролюбиво, но често се възобновяваха. Ние продължавахме да пътуваме до Скопие и Белград, за да си пазаруваме “западни стоки”, те идваха в Петрич и Сандански, за да се прошетат и да си купят невижданите плодове “киви” от нивите, които чичо ми Димитър Мазнейков, един истински новатор, беше създал; той, впрочем, в младежките си години е бил пребиван в македонски затвор, защото се е наричал българин…

Ние, следващото поколение, много-много не се интересувахме от история; имахме право да пътуваме по чужбина и вече не се сравнявахме помежду си, а с останалите, с по-напредналите от нас. Само племенницата ми Мария пазеше живи уроците на баба си Мария, че македонците са си чисти българи и много се дразнеше на наглостта им да пренаписват историята, а да се натискат за български паспорти.

Като студентка по журналистика и репортерка, бурно се възмущавах от скопските учебници, които изопачаваха историческите истини, от помакедончването на Яне Сандански, Гоце Делчев, Никола Вапцаров, даже насред град Охрид щях да си изкарам боя… Всичко това беше гарнирано с пренебрежението на моите колеги в София, които, като ми се ядосат нещо, остро ме навикваха: а, бе, ма’ни я тая, к’во очакваш от нея - македонка от Петрич. Чужд сред свои, свой сред чужди…

С поколенията, споровете започнаха да избледняват, на никого не му се разправяше за историческите факти, децата учеха английски и гледаха на Запад. И все пак… преди 5 години, с дъщеря ми бяхме в Бъкингамския дворец, на изложба с подаръци за рождения ден на кралица Елизабет Втора, от коронясването й до наши дни. Много се ядосахме, че има показан “исторически артефакт от Македония” и нищо от България. Написахме възмутено писмо до канцеларията на кралицата…

Днес Кирил Петков, българският премиер, отиде на крака в Скопие, за да се срещне с новоизбрания македонски премиер. Следваше да бъде обратното, според мен.

Харвардският възпитаник говори непрекъснато за икономизация на отношенията. Добре, но те са икономизирани отдавна: идете на границата на Златарево и вижте потока от камиони в двете посоки; бизнесмените не са чакали досега “Промяната…” да ги огрее, търгували са и ще търгуват. И въздушна линия не им е трябвало и няма да им трябва - стигат им шосетата, дано да станат по-добри от двете страни.

Аз си мисля така - имаме потребност от разбирателство за миналото и хоризонт за бъдещето. Но без да се съгласяваме на компромиси и без да търгуваме за визи Историята.

Борислав Цеков

Срамно е това, което се случва в Скопие днес. Срамно е за България. А най-срамното е, че държавата ни дотам пропадна, че такова "манджурско" тамагочи й е министър-председател. Национално предателство, въздигнато в ранг на държавна политика.

Александър Ненков

Капанът за мишки хлопна

След всичките хубави приказки за “космически кораби”, самолетни линии, влакове, магистрали културни и други събития, накрая в очите на целия свят ще излезем ние виновните, че  Северна Македония е имала желанието, но България просто си търси причина да не отвори вратата‼️

П.с. В тази връзка, някой дали си е задавал въпроса: Защо всъщност 30години по-късно, нито едно от гореизброеното не се е случило?….отговорът е лесен: Защото никога не са го искали

Димитър Стоянов

В опит да се изкара дипломатически супермен заради визитата си в Скопие Кирил Петков се оплете по абсолютен начин не по коя да е тема, а точно по историческата.

Конкретен период от историята на България беше определен от действащия министър-председател като "фашистки режим", визирайки най-вече времето на Втората световна война (макар че неговите коалиционни партньори от БСП принципно го връщат чак до времето на Александър Цанков).

Тук би следвало да се зададат няколко въпроса (ако, разбира се, ПР-ът на "Продължаваме промяната" Александър Бойчев позволи):

1. Запознат ли е премиерът Кирил Петков, че по времето на Втората световна война българската държава спасява 50 000 евреи? В този цялостен процес участват хора като Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание, Тодор Кожухаров, Атанас Буров, Александър Цанков, митрополитите Стефан и Кирил, общественици като Елин Пелин, в небивало за времето си обединение на представители на държавата, политическия, културния и стопанския елит.

2. Запознат ли е Кирил Петков за ролята, която има Н.В. Цар Борис III в спасяването на българските евреи по време на войната? Чувал ли е за думите, които произнесени през 1961 год. от главния израелски обвинител Яков Бар-Ор на процеса в Йерусалим срещу Адолф Айхман, а именно "Борис е бил герой. Той е блокирал напълно Айхман и е защитавал българските евреи". Бих му препоръчал настолно четиво - "Извън хватката на Х. Героичното спасяване на българските евреи" от проф. Михаел Бар-Зоар. И въобще за цялата непреклонност на Царя по този въпрос.

3. Чувал ли е Кирил Петков за думите "Докато съм цар, българска майка няма да върже черна забрадка заради загинал във война син или съпруг", отново произнесени от Цар Борис III? И знае ли, че по време на Втората световна българската държава не изпраща НИТО ЕДИН български войник да се бие на страната на Германия, независимо натиска за български войски на Източния фронт, че дори и в Африка?

4. Дава ли си сметка Кирил Петков, че единствено системната позиция на България по това време я е спасила от превръщането ѝ в зона на конфликт? Отново една книга - "Спомени и размисли" на маршал Жуков, където се описват приготовленията на Червената армия за операция срещу България. В която е трябвало да участват 258 000 души, 6 305 оръдия и минохвъргачки от всички калибри, 470 танка и самоходни артилерийски установки и 726 самолета. И страната да бъде разсечена на две с фронт, който се простира по линията Гюргево-Попово-Котел-Карнобат-нос Св. Агалина. Но това не е случило.

Знае ли Кирил Петков за какво изобщо говори? Запознат ли е министър-председателят с не толкова далечното ни минало? Защото отвъд всички напудрени фрази и умишлени усложнени мисловно конструкции в стил "Това, което имаме като отношения", прозира едно доста плашещо неразбиране не само на македонската тема, но и на последните над 100 години българска и балканска история.