Муравей Радев: „Да свалим ГЕРБ от власт” означава „и да доведем БСП”

Няма нищо по-логично от това десните партии да се коалират или обединяват около водещата дясна партия ГЕРБ, казва бившият финансов министър пред „24 часа“

- Защо смятате, че продължението на лозунга „Да свалим ГЕРБ от власт” е „и да доведем БСП”, г-н Радев? Това ли са алтернативите?

Защото мисля, че няма човек, който, ако поне малко познава днешния български политически пейзаж, да не разбира, че наистина това е естественото продължение на този лозунг. Единствено възможното продължение на този етап. Свалянето на ГЕРБ в обозримо бъдеще ще доведе БСП на власт. Такива са реалностите и който не ги признава, независимо дали му харесват или не, е политически дилетант. Или по-лошо. Знае, че е така, но премълчава последиците, защото уж е десен, пък… Питате това ли са алтернативите? Ами да. Днес са това. И не е лош симптом, защото времето днес е едно, вчера беше друго, утре ще е трето. Всяко време си има своя конкретен политически ландшафт. И който не го познава или не го признава, си губи времето, ако се занимава с политика.

- Ще сложат ли местните избори края на това управление? Такива очаквания не ги ли натоварват с критерии за подбор на този, за когото да гласуваш, които не предполагат верен избор?

- Не, тези местни избори не могат да сложат началото на края на сегашното управление, защото мисля, че те - управляващите, ще бъдат първа политическа сила в страната и няма да има причина за смяна на караула. А иначе, да, местните избори, ако сериозно разместят съотношението на силите, могат да се превърнат в катализатор за такава смяна, и то с основание, защото ще дадат ясен знак, че доверието на избирателите вече е на друго място. Затова на местните избори се обръща голямо внимание, въпреки че нямат пряко отношение към централната власт.

Колкото до гласуването не по лично предпочитание, а по друг критерий – например да се предотврати политическа криза при очакван икономически спад в света или да не се допусне до властта една или друга политическа сила, не се наемам да съдя кое е правилното. Всеки решава за себе си. Например някои гласуват с “отвращение” избирайки по-малката злина. Други за да не допуснат БСП до властта. На тази нереформирана, болшевизираща се откровено проруска партия. Такива хора, мисля, че заслужават уважение, защото са предпочели обществените интереси пред личните си предпочитания.

- Има призиви десните партии да търсят коалиция с ГЕРБ. Той ли е съюзникът на дясното?

- ГЕРБ е десен политически субект. С ясна евро-атлантическа принадлежност, надежден член на дясната ЕНП, води дясна политика и прилага десни пазарни принципи в управлението. Така че няма нищо по-логично от това десните партии да се коалират или обединяват около водещата дясна партия ГЕРБ. Това обаче важи само за автентичните десни партии. Не особено автентичните “десни” разбира се, имат алтернатива - съюз, подкрепа, дори коалиране с други политически субекти на безпринципна основа. На лични, или тясно партийни интереси.

Как иначе да разберем подкрепата на уж десните НДСВ – партията на Сакскобурготски, или на ДБГ- на Кунева, за доскорошното ляво острие на БСП Мая Манолова? Да не би да не са чели приказката за вълка, който си сменял козината. Или са я чели, но…по- важно е да свалим ГЕРБ на всяка цена, после ще му мислим. После обаче няма какво да му мислят. Защото идва БСП на власт, сменя “модела” по начин до болка познат в буквалния смисъл, и за тях остава само да се залепят до нея. Ако ги приемат. Ако не - отново в опозиция. Заедно с ГЕРБ. Защото нали и те са “десни”. Има ли нещо по - безумно и по - жалко от това?

- Разочарован сте от Демократична България, казвате, че тя пригласяла на БСП. Защо се разпарчетоса дясното?

- Неколкократно публично изразих разочарованието си от “Демократична България”. И не само от това, че напоследък усърдно приглася на БСП. Лидерите ѝ носят персонална отговорност за провала на Реформаторския блок в управлението, за неговото фактическо разрушаване, за безпринципното ново коалиране – няма ляво, няма дясно, за умишленото отблъскване на автентични десни формации, за проявеното политическо късогледство и измамно чувство за самодостатъчност, довели до провал на парламентарните избори и оставили без политическо представителство голяма част от градските избиратели. За мен основният виновник за разпарчетосването, както казвате, на дясното са именно лидерите му. И не само сега. Назад във времето лидероманията неведнъж е причинявала големи поразии. Сигурно и генът на десните хора има известен принос – по правило те са силно изразени личности с подчертано индивидуални характеристики, самостоятелни и независими хора, трудно понасящи задължителната партийна дисциплина.

- Да, но социолози предричат, че в големите градове при балотаж градската десница ще реши избора. Ще се случи ли десни хора да подкрепят леви кандидати?

- Сигурен съм, че в големите градове при евентуален балотаж градската десница ще има решаващо значение. И няма да подкрепи леви кандидати. Но това се отнася за автентичната градска десница. Защото освен нея, градската демократична (либерална) общност, която погрешно медиите, а и много хора схващат като десница, съдържа в себе си и други общности. Защото има десни демократи, но има и леви демократи. Има и демократи с центристки разбирания. Някои от тях със сигурност ще гласуват на балотажа за леви кандидати. Но не и хората от автентичната градска десница, които, вярвам, ще решат избора. Освен това конкретно за София за интелигентните и образовани демократи, които нямат партийни пристрастия, изборът между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова е предрешен. Защото те безпогрешно разпознават високия професионализъм, знания, умения и управленски качества на едната и политическата агресия, популизъм и обли клишета на другата - “независимия” кандидат Манолова.

- В Пловдив ще има ли смяна на караула, вие сте оттам? Автентичната градска десница си има кандидат Здравко Димитров. Чий беше Иван Тотев и защо той не успя?

- Така е. Автентичната градска десница в Пловдив си има кандидат – Здравко Димитров. И когато стане кмет, ще има смяна на караула, но в смисъл преди всичко на смяна на стила и методите на управление. Стил на висока диалогичност, прозрачност и публичност при вземане на важните за града решения - нещо, което Димитров носи в характера си. И нещо, което отсъства при Иван Тотев. Затова мисля, че почтената и цивилизована смяна на караула в Пловдив е положителна и печеливша. Тотев свърши много полезни неща за града, но не успя да убеди пловдивчани в мащабите и значението им. Днешният Пловдив е много по-различен от този преди осем години. Отвън това се вижда много осезаемо, но отвътре не толкова, защото ежедневието те поглъща и промените приемаш за нещо естествено и присъщо.

- Трябват ли промени в механизма за сработване между местната и централната власт, за да са успешни и двете власти?

- Отношенията между двете власти – местна и централна, са строго законово регламентирани. И понеже съвършен закон няма, разбира се, че е възможно усъвършенстването на тази нормативна база. Това обаче е сложно и деликатно упражнение, което може да се прави само от високо подготвени специалисти и при наличие на съответна политическа воля и обществено съгласие. Като слушам някои от днешните кандидати за кметове какви предизборни ангажименти поемат и какви обещания ръсят, ми става и смешно и малко тъжно. Ако си бяха направили труда да прочетат тези няколко закона, които уреждат взаимоотношенията между двете власти, може би щяха да намалят нивото на популизма. Всъщност тази материя е толкова обхватна и комплексна, че може да ѝ се посвети цял дисертационен труд. В рамките на интервю е непосилна задача. Къде взаимоотношенията им куцат най-много? В парите, разбира се.

В крайна сметка всичко се свежда до пари. Защото без достатъчно финансиране, общинската дейност е невъзможна. И тук идват противоречията между богатите общини с развита икономика, които имат значителни собствени приходи, и бедните общини с малко или почти никакви такива. Първите искат по-малка преразпределителна функция на държавата като по-голяма част от ново създадения национален доход да остава в общината, която го е създала. Вторите – обратно. На пръв поглед сякаш и едните, и другите са прави.

Но не са, защото сборът от всички общини прави държавата. Затова регулаторната функция на централната власт е задължителна и неизбежна. Което не означава, че сегашната преразпределителна система не трябва постоянно да се усъвършенства и актуализира в съответствие с динамичното развитие на общините и държавата. Но трябва да отбележим, че има и един страничен начин на общинско финансиране, който далеч не се използва пълноценно от много общини - финансирането на значими общински проекти с национални и европейски средства. Тук вече всичко зависи от инициативата и моженето на кмета и общинската администрация.

- Ще се ангажирате ли с прогноза - решаващи за управляващите ли ще са местните избори? Чии ще са големите градове? Ще има ли предсрочни избори?

- Тези местни избори - не. Няма да са решаващи за оцеляването на управляващите. Повечето големи градове отново ще бъдат с техни кметове, което няма да е аргумент за предсрочни избори. До края на този парламентарен мандат предсрочни избори може да има само ако управляващата коалиция ги предизвика - по една или друга причина.

„24 часа“