На едно място видяхме всички болести, от които боледува нашето съвремие

От Фейсбук профила на Дахер Фарид Дахер - Ламот

Евровизия се превърна в една от най-големите пародии на нашето време.

На едно място видяхме всички болести, от които боледува нашето съвремие, като почнем от лицемерие, двойни стандарти, кич и безпомощност да се създаде нещо ново в изкуството, разтегнати до крайности идеологии, политическа пропаганда, брутална цензура, омраза, безотговорност, фалш и какво ли още не.

В текстовете на песните се възхваляваха ЛГБТ, сатанизъм, вещерство, псевдо-феминизъм, екология, паганизъм, евроцентризъм, национални комплекси, политически "послания", които клонят към пропаганда, а малкото, които не бяха такива, останаха на опашката в класирането.

Организаторите се принудиха да използват изкуствен интелект за да заглушат масовите освирквания към представителката на Израел, за която честно казано, се наложи да положи огромни усилия за да запази самообладание. Дори се появиха клипове как преди излизане на сцената, целият израелски екип крещи срещу нея, за да свикне и да не се притесни от негодуванията и освиркванията от публиката.

Миналогодишната победителка Лорийн обяви, че няма да връчи наградата на израелската представителка, ако я спечели, с което щеше да наруши традицията. Водеща от Норвегия се оттегли, представителят на Нидерландия бе изключен заради "тормоз", макар на всички да бе ясно, че истинската причина са въпросите, които отправи към представителката на Израел.

Представителката на Португалия си лакира ноктите с цветовете на "куфията", палестинската забрадка. Италианската пък излезе с черна рокля и италианското име и ги кръстоса, като по този начин наподоби палестинския флаг. Гръцката представителка откровено подкрепи нидерландския й колега. Австралийската делегация също заяви подкрепа за Палестина. Изпълнителят на една от откриващите песни, Ерик Сааде, който е от ливанско-палестински произход, пък излезе директно с куфията вързана за ръката му, с което предизвика пристъпи от шок и ужас на организаторите.

 В същото време пък израелците пощуряха по мрежите и призоваваха всички евреи по света, както и привърженици на Израел, да подкрепят с вотовете си тяхната представителка. Започна да пуши и гори и по мрежите, протестите бушуваха около залата, а пожарът на разделението сякаш обхвана цялата вселена.

Още преди състезанието бях убеден, че вотовете от зрителите ще идат за Израел, следвайки тенденциите, или по-скоро формулите на Евровизия. Всичко е предвидимо и обяснимо.

Йей, всички в Европа и света ни подкрепят, крещят израелци и сочат резултатите от нагласените вотове. Йей, всички по света подкрепят Палестина, крещят опонентите, сочейки освиркванията в залата, протестите и скритата подкрепа на всички други участници.

Всеки си живее в собствен свят.

Това разделение дори не е и идеологическо. То бе на база про- и анти-израелските действия в Газа, без значение от леви или десни изпълнители, или хора по улиците. Всичко дори не е истинско, бе мода и популярност. Левски срещу ЦСКА. Тук видяхме дори розовото левичарство вече да се обръщат срещу кукловодите, техните създатели, на този черен парад. Както нерядко са казвали много хора, когато елиминираш и канселираш всеки противник на дадена система, накрая отвътре се появяват пукнатини и раздори.

 Има нещо гнило в системата, нали?

Но карайте да върви. Всичко е красиво, цветно и прекрасно. Камерите показваха щастливи хора (избирателно), а изкуственият интелект изчисти освиркванията. Всичко бе перфектно, цветя и рози.

Важното е задници да лъщят!