На мястото на старата върба са посадили нова. Ужас - липсва ми опасността старата да убие някого

Милена Фучеджиева, Фейсбук

Лошо. На мястото на старата върба са посадили нова. Същата. Но млада. Ужас. Липсва ми опасността старата да убие някого. Сега как ще минавам от там. Как ще свикнат очите ми с това ново дърво. Ново. Дърво. Ужас. Искам си старото. Не искам промяна. Искам промяна. Промяната е хубаво нещо. Старото е хубаво нещо. Дървото е ново. Старото дърво повече ми харесваше, защото беше старо. Новото е гадно, защото е ново. Няма да доживея сянката му. Сега мога само да се завра отдолу едва-едва, но не и да въздъхна на пейка и да си кажа, ей каква сянка има тази стара върба. Други ще се възползват от нея. Защото ще остарее без мен. Аз ще умра, без да доживея сянката на тази върба. Макар и никога да не съм седяла под сянката ѝ. Но няма да доживея момента, когато бих могла да седна под сянката му. На това ново дърво. Ново дърво. Ужас. Старото е незаменимо. Можеше да убие някого и да обвиня властите за това, че не са забранили да се минава под него. Сега ми липсва не само дървото, но и възможността за обвинение. Това не е демократично. Пристъп на безпокойство ми носи тази нова върба. Това е диктатура. Паническа атака изпитвам от тази промяна. Седмочисленици пък е била джамия. Това е демократично. Може някой ден пак да е джамия, но сега е църква. И това е демократично. Но тази върба е пак върба, но не е същата, с която съм свикнала от дете.