Нашите заплати са по-ниски от френските. Ами по-ниски са. И продукцията ни е с по-ниско качество и по-евтина

От Фейсбук профила на журналиста Евгени Петров

По-долу публикувам снимка на три вида картофи в една известна верига. Да обясня защо.

Омръзна ми всякакви експерти по търговия, производство, прекупване и продажби да ми обясняват къде точно е проблемът, колко хубаво е да регулираме цените и т.н. и т.н. За да опростя максимално нещата - ето ви това, което ви интересува като клиент пред стоката. Цената и качеството.

Ако увеличите снимката ще видите следното. Най в дясно са българските картофи. Те са на цена от 1.59/кг. Дребни, някои леко спаружени, леко мръснички, никакъв търговски вид. До тях по средата са картофи от Словения. Едри, светложълти, измити и определено вкусни, опитвал съм. Цена - 2.49. Най в ляво са леко червеникавите и също така чисти и здрави френски картофи. Цена - отново 2.49. И също много вкусни. Обзалагам се на 100 юана и 100 дирхама, че във Франция същите тия картофи са на същата цена - малко над едно евро, но ще го проверя.

Ама то... нашите заплати са по-ниски от френските. Ами по-ниски са. И продукцията ни е с по-ниско качество и затова е по-евтино. А нещата ще си дойдат на мястото, когато нашите прочути самоковски компири отгледат продукция като френската и словенската, а не нещо, което става за храна на прасетата. И което е по-важно - пуснат я на конкурентна цена.

И нали не подозирате веригите, че извиват ръцете на френските и словенските търговци да продават на ниска цена?

А, и не съм отчел разликата в заплащането на фермерите и транспортните разходи, не че са много. Та оставям вие да си отговорите от кои картофи да си купите по оста цена-качество.