Национална медия възкресява почит и признателност към кървавия сатрап Георги Димитров

Станислав Станев, Фактор.бг

„Той“, “великият българин”, „най-великият син на българския народ“
Тези думи ни принуждаваха да използваме, когато по литература имахме задача да пишем съчинение за Георги Димитров. Запомнил съм ги много добре, защото, когато ни поставиха (за пореден път) такава задача в четвърти клас, се смаях – в моето семейство бях учен, че Левски е най-великият българин. Не посмях обаче да питам или възразявам, защото моите родители вече се бяха сблъсквали с последиците на желанието ми да съм по-откровен с другарките (както биваха наричани учителките).
Мислех, че тази потресаваща пропагандна от отминала епоха вече изтича в канала и в ХХI век, а младите поколения ще могат да научат истината за

една от най-мрачните личности в българската история

и най-голям враг на българщината. Враг не за друго, ами защото съзнателно е работил за унизяването и смачкването на народа, от който е част. Мислех, но ... вчера категоричността на настоящето отново ме потресе.

В предаването „Политически НЕкоректно“, по Българско национално радио се изля благоухана пропаганда за Георги Димитров. Лайпцигският процес беше използван, за да се подготви публиката за посланията – че Димитров има ключова роля за Септемврийското въстание, както и че бил спасил България от териториално осакатяване – едва ли не той запазил Южна Добруджа и Родопите да не отидат в Гърция и Румъния. Все абсурдни тези, с които много хора спечелиха научно и социално величие, но тези внушения са толкова верни, колкото и кацането на извънземните във Воронеж.
Посочва се, че Георги Димитров бил на първо място световен политик и след това – български...
Истината е, че Георги Димитров

не е световен политик, но със сигурност е АНТИбългарски

Реално цялото му политическо съществуване е посветено на мащабна и агресивна война с България и нейното достойнство.
Действително това лице има пряк и сериозен ангажимент към Септемврийския метеж. Метеж, защото тук не става въпрос за въстание, при което народът да се освободи от нещо. Тук говорим за опит на една чужда и вражеска на България страна буквално да унищожи държавата ни. Показателен е примерът с една част от българските комунисти – тези, които първо са били българи. Комунистическият депутат Никола Сакаров и другите седем члена на групата му в Парламента категорично осъждат метежа. Никой от тях не вижда нищо хубаво след това, а имената им са забравени, заради големия им „грях“ - дръзнали да обичат България повече от СССР. Някои от тях дори стигат до още по-тежки оцнки. Фанатичният български комунист Петър Искров – Ради е погнусен: „тази компартия не е дело на българския пролетарият, а на група школници, научили азбуката на комунизма от учебници за неграмотници“, казва Ради, допълвайки: „под развалините на черквата ще погребем партията“. Друг български комунист Илия Василев е категоричен „Септемврийското въстание и атентатът в „Света Неделя“ са авантюра на Сталинско-Димитровско-Коларовската фракция, която принесе в жертва хиляди борци, с чиято памет кощунства сега“.

Неслучайно правоверните комунисти Искров и Василев са убити по настояване на Георги Димитров...

Начинът, по който съветският сатрап и неговите неуки, но жестоки палачи се разправят не само с десните български политици и патриоти, но и с комунисти (които са поставили България над другата идеология), показват само едно - Георги Димитров води мащабна и жестока борба с всеки, който се опитва да му пречи на целта на живота му – унищожаването на всичко свързано с достойнството на България и превръщането на българите в осакатено, наплашено и комплексирано общество.

Личността на българоубиеца (както го наричаше баба ми) е ясна, пропагандирането му днес обаче е симптом за нещо ужасяващо. Жалко е, че в България все още има хора, които се опияняват от личността на Димитров (вероятно и от целите му). Тези хора, славещи най-големия враг на България през ХХ век, получават удобна трибуна и ехидно се опитват да убедят българското общество да надене отново ярема и да прегърне философията на безправна маса от хора, която има само едно право, което е и задължение – да слуша и да се подчинява.

А най-тъжното е, че това се случва по националните медии – по тези медии, които данъкоплатците, които искаме България да бъде достойно за живеене и подходящо за развитие място, издържаме с данъците си.