Нелегално строили, крали ток, създавали сметища – сега настояват за жилища

Първата заповед за премахване на незаконните постройки в столичния квартал „Захарна фабрика“ датира още от 2016 г. Девет години по-късно, през 2025 г., действията по изпълнението ѝ предизвикват вълна от реакции в обществото – от остра критика към институциите до искания за по-голяма социална чувствителност.

Журналистката Лияна Панделиева припомня в своя позиция, че обитателите на гетото не само са ползвали терените незаконно, но и са настоявали държавата да им осигури безвъзмездно жилища. Според нея действията по събарянето са закъснели с години и са напълно основателни.

В коментара си Панделиева контрастира ситуацията на обитателите на незаконните постройки с живота на Зори – майка на две деца, едното от които с тежко заболяване. Историята ѝ е белязана от трудности, но и от достойнство и непрекъснати усилия. Въпреки че Зори и нейният партньор живеят под наем и са картотекирани за общинско жилище, една спешна хоспитализация по време на бременността ѝ води до заличаване от списъка с нуждаещи се – заради невъзможността да се яви лично в общината.

Впоследствие, с помощта на адвокат, Зори е върната в списъка, но вече на последна позиция. Малко преди раждането на второто дете, семейството прави ремонт на наетото жилище, за да го подготви за новия живот. В отговор, хазяите увеличават наема с 30% или ги принуждават да се изнесат. Това води до нова загуба – този път на адресна регистрация, което автоматично лишава бебето от шансове за навременно приемане в детска градина.

„Гади ми се от либералистите, заронили тежки сълзи над наглите самоуправци, които след 9 години предупреждения настояват държавата да им даде всичко“, пише Панделиева. Тя подчертава, че държавата никога не е поела разходите за терапията на детето на Зори, нито ѝ е помогнала, въпреки усилията ѝ да остане на светлата страна на закона, да работи и да отглежда децата си честно.

„Всички искаме общинската власт да спазва законите и да ни защитава от чуждите своеволия. След девет години разтакаване в „Захарна фабрика“, правилните действия са предприети – и о, не – сега ще роним сълзи“, заключава тя.

Коментарът завършва със силно послание, отправено към онези, които защитават статуквото в гетата:

„Аз не съм гето – аз съм Зори.“