Нещо е генерално сбъркано

От профила във Фейсбук на Диана Дамянова

         Има нещо генерално сбъркано в моралната, човешка, политическа и естетическа преценка на хората, които смятат себе си за единствено „добри сили“.

          В началото ми се струваше, че имаме общи цели.

          Държавата ни, която обаче в никакъв случай не бих нарекла кочина (дори понякога си мисля, че е райско кътче), безспорно трябва да се промени към по-добро.

         Затова „Промяната“ беше идея. Идея как всички ние се стягаме и правим държавата си по-добро място за живот, как начертаваме пътя и как го извървяваме заедно.

         После разбрах, че промяната ще дойде, като сменим хората – техните хора с нашите хора.

          После разбрах, че „нашите“ хора са безпогрешни, че ако направят някаква малка грешчица, това задължително е обусловено от Борисов и Пеевски, ако пък случайно нашите направят престъпление – то тогава си затваряме очите и подкрепяме престъплението, дори ако трябва, излизаме на улицата в негова подкрепа.

         После разбрах, че държавата ни е кочина, защото се управлява от свине, а когато някой „добър“ се добере до властта, то кочината веднага го заобикаля и се опитва да го унищожи.

         Днес, когато целокупното „демократично общество“, начело с ленчетата, е възмутено от това, че полагащата се на софийския кмет слава, а именно да открие, проведе и закрие Евровизия и с това хем да влезе в историята (че досега не му се отдаде), хем да се бори за втори мандат, та това полагащо се на софийския кмет събитие било, така да се каже, „откраднато“ от един гербаджийски кмет, това било резултат (дори Кики проговори) от ужасяващи политически договорки и т.н., и т.н., та днес се питам следните простички неща:

           Това, което определя себе си като демократична общност, не вижда ли кочината, в която е затънала София? Не вижда ли, че три години след началото на мандата на „своя представител“ столицата ни е достигнала до нечувана мръсотия, че е неподдържана, че е сякаш във война и че единствените обяснения, които се чуват за това, са борба с мафията.

         Дори по едно време се оказа, че мафията е победена (в резултат на това цената на почистването се увеличи с има-няма 2–3 пъти в сравнение с откогато мафията почистваше града), но резултат няма, в смисъл, има – положението се влошава!

           София затъва в собствения си боклук и единствената, ама единствената, за съжаление, надежда, която остава, е някога да се смени кметът.

           Това, което определя себе си като демократично общество, не вижда ли, че освен шумната и твърде спорна дейност по една велоалея, която тук няма да обсъждам, нищо, ама нищо положително не се случва в този град., като изключим тик-ток изпълненията на самия кмет, де.

         Тротоарите са абсолютно непроходими, всяка крачка представлява предизвикателство, което носи риск за целостта, а понякога за живота ти, и надежда отнийде взорът не види.

         Тази част от обществото, която нарича себе си демократична общност, не вижда ли, че единствената промяна в парковите пространства на София, ама единствената, се състои в премахнатия антифашистки паметник, че парковете са мръсни, разбити и неуютни, често по вечерно време и опасни.

           Тези, дето се самонаричат демократична общност, не виждат ли, че градът е затънал в нескончаеми ремонти и че дори най-елементарното уважение към жителите, а именно да бъдат осведомявани за хода на тези ремонти, не се извършва.

          И всичко това е, защото управляват „нашите“. А нашата кочина е по-добра от тяхната кочина и ние в нея си живеем разкошно и искаме тя да продължава, щото вече сме овъргаляни в тази кал и ни харесва.

         И днес чета един от политическите лидери на това „демократично общество“ да казва, че известни нему идеологически кръгове били вдигали много шум на тема Петрохан, но не били вдигали такъв на тема съдистичното убийство в Пловдив.

         Защото и на лидерите на това общество не е ясно, че в единия случай говорим за държавна подкрепа – силна, многопластова, трайна и в нарушение на законите – на едно НПО, което извършва незаконна дейност, а в другия – за извращение, плод на продължителна обществена и властова безотговорност.

         В единия случай четвъртият в държавата по ранг финансира безобразието, като никога дори не се изяснява на това финансиране платени ли са поне данъците и как.

         И не, не е едно и също, защото  когато сте вие – сте прави, когато са другите – те са криви.

          Простички обяснения и, разбира се, неверни, както всички прости обяснения за сложни неща.

         И днес (аз все още вярвам, че това е фейк, но никога не мога да проникна в дълбоките мисли на „добрите сили“, та може и да се окаже истина) те – добрите сили – ще протестират.    Не срещу мръсотията в София, не срещу непроходимостта в града, не срещу изоставения град, не. Ще протестират, защото им е отнето полагащото им се – те да организират Евровизия 2027.

           За целта са били подготвили какви ли не забавления (искрено вярвам, че не са пропуснали драг шоу между тях), а едни мръсници, чиито имена те искат да научат поименно, са отнели на многобройните туристи възможността да се запознаят със забележителностите на най-мръсната и неподдържана столица в Европа (дали само там).

          Нямам никакво съмнение, че са потрошени стотици часове в обсъждания и планове и сега изведнъж онези политически мръсници „дават“ шоуто на друг.

          А щеше да е толкова хубаво да посрещнем близо милион туристи и да ги запознаем с прелестите на София.

         Но мръсни политически игри са развалили този естествен ход на събитията и са дали шоуто на някакъв крайморски град, който бил вече десетина години най-добрият град за живеене в България.

        Което, разбира се, не е аргумент.

         Не и за „демократичната общност“.

         Затова – на протест до дупка и да се даде поименен списък на тези, които са избрали друг град за събитието.

         После – митингът си знае, ще прочете имената им публично, ще предостави на недоволните граждани техните адреси и телефони, а ние ще продължаваме да си живеем в софийската кочина, защото тя си е наша, управлява се от нашите, а нашите – те не могат да грешат.

          Никога.