Нидал Алгафари: Колко от нас потърсиха вината във всички нас?

От Фейсбук профила на Нидал Алгафари

Приятели,

през последните години се случиха много трагедии в Родината ни. Много невинни деца, жени и младежи им бе отнета възможността да пораснат, да се влюбят, да изживеят щастливи мигове. След всяка една от трагедиите, оцелелите търсим мъст в конкретни човеци или институции. Рисуваме плакати. Излизаме на протести. Блокираме пътища. Искаме оставки и очакваме някой да поеме вината, друг да бъде осъден, за трети пък искаме по-строга присъда.

Колко от нас потърсиха вината във всички нас?

Колко от нас видяха причина и в самите нас?

Всички ние, поне моето поколение, че и предишното, допуснахме възпитанието на децата да е на това ниво, което е сега? Не бяхме ли ние, тези дето си мълчахме, когато мутрите ни биеха, рекетираха и ограбваха? Не си ли мълчахме, когато ни задължаваха да поставяме стикери на колите си срещу кражби от тези, които ни задължаваха? Мълчахме ли, когато приватизираха - ограбиха- труда на родителите ни и така се създаде богатата класа? Не гледахме ли с любопитство или четяхме с такова вестниците с новини от "хай лайфа" - тези които ни ограбиха? Всички ние не насърчавахме ли тарикатите и не търсихме ли далаверата? Не допуснахме ли момчетата ни да имат за идоли, нискочелите, дебеловратите, мускулестите, преметнали чантички пред гърдите и каращи мощни коли, неспазващи правилата?

Всички ние допуснахме ли момиченцата да заприличват на западни магистралки? Ценностите им да са силикон в гърдите, хиалурон в устните, изкуствените мигли и батката с парите да ги вози?

Не въртяхме ли задните си части на "Пиратки", Шушани и сини прашки?

Възмущавахме ли се, протестирахме ли, когато родители биеха учители?

Мълчахме! Да, някой ще напише или ще си каже: Ама аз се възмущавах! Може и да е така, но с това си остана.

Всички сега искаме справедливост. Искаме възмездие. Искаме максимални присъди и чакаме това да го сторят институциите, забравяйки първата и най-важната институция, възпитанието в семейството. Смачкахме втората по сила институция, образованието. А за третата, културата ... няма я въобще във всекидневието ни.

Виновни сме всички заедно, точно толкова, колкото и причинителите на трагедиите. Когато в щайгата с плодове се оставят няколко изгнили плода с времето изгнива цялата щайга.