Николай Малинов потвърди схемите на Цветан Василев и Константин Малофеев за отклоняване на активи от КТБ

Разкритието на Малинов за търсене на „влиятелни руски кръгове“ от страна на Василев компрометира изцяло тезите на бившия банкер, както и желанието му да получи защита в САЩ

Източник: Труд

Българската прокуратура не е повдигала обвинение за шпионаж от десетилетия, а фактът, че го направи по отношение на председателя на движение „Русофили“ Николай Малинов, който съвсем не е случайна фигура в българския политически живот, говори сам по себе си за сериозността на ситуацията. Забраните спрямо генерал Леонид Решетников и Константин Малофеев да влизат в България за срок от 10 години също е твърде знакова, и то не само заради влиянието им в Москва, а и заради това, че когато тази мярка се прилага спрямо толкова високопоставени чужди граждани, се предполага, че службите разполагат с достатъчно данни за тяхна дейност, която е от естество да застраши националната ни сигурност.

Очевидно е при това положение, че заставайки във вторник пред медиите, главният прокурор Сотир Цацаров, заместникът му Иван Гешев, вътрешният министър Младен Маринов и директорът на ДАНС Димитър Георгиев, са били наясно какъв отзвук ще имат тези действия не само в страната, но и в Русия. Поради което и всяка нова информация от страна на разследващите органи по случая, със сигурност ще бъде не само чакана от обществото, но и дълго анализирана впоследствие.

Изненадващо, още на следващия ден първи повдигна завесата около фактите по обвинението не прокуратурата, а самият Николай Малинов. В интервю пред бТВ, в желанието си да се защити и може би да омаловажи поставянето му в центъра на скандала, Малинов сподели неща, които обаче постигнаха точно обратния ефект – нагледно разкриха както неговата роля в събитията, така и тази на Цветан Василев и руските им приятели. Дали и как тези разкрития ще се отразят на делото за шпионаж, тепърва ще стане ясно, но е безспорно, че след изявлението на Малинов, събитията от 2015-2016г. година, свързани с КТБ и активите й, които досега бяха предмет само на журналистически разследвания, включително и от „Труд“, вече се потвърждават „от първа ръка“.

Оказва се, по думите на Малинов, че Цветан Василев го е потърсил след бягството си в Сърбия, с цел осигуряване на контакт между бившия банкер и „влиятелни руски кръгове“. Очевидно е също, че такъв контакт наистина е бил осигурен от председателя на движение „Русофили“, защото срещата между Малофеев и Василев реално се е осъществила в Белград. За нея, в свое интервю, потвърждава и самият Малофеев още през 2015г., а след това събитията започват да се развиват с главоломна бързина, като договорките между тримата (а вероятно и четиримата, ако схемата е била контролирана от бившия резидент на КГБ в България Леонид Решетников), не само са се изпълнявали, но са довели и до реална опасност за националната сигурност.

Какво се случва след тази среща е известно, но е добре фактите да бъдат припомняни, защото те до голяма степен обясняват защо, как и на каква цена са били накърнени държавните ни интереси.

В началото на 2015 г. Цветан Василев и никому неизвестния дотогава французин с руски паспорт Пиер Луврие, обявиха, че Василев му е прехвърлил в комплект БТК, Дунарит, Авионамс, НУРТС, ГАРБ и Фърст диджитъл, на обща стойност около 1 милиард евро, срещу „крупната“ сума от 1 евро. Разбира се, този подарък беше публично обяснен с факта, че Луврие бил “сериозен инвеститор“, който щял да покрие дълговете на предприятията към фалиралата КТБ. Само няколко дни обаче бяха достатъчни на българските медии, за да разконспирират схемата, защото се оказа, че Луврие е твърде близък с руския православен олигарх Константин Малофеев, а напъните му да се представи за „инвеститор“ – твърде ялови. Разбра се, че тепърва Луврие уж щял да търси стотиците милиони евро от други инвеститори и от световните пазари, а през това време щял да бъде собственик и да управлява подарените му активи. Съмненията, че има нещо гнило се подхраниха и от факта, че в публичното пространство изтекоха снимки, на които Луврие позира гордо с командира на руските сепаратисти в Донбас – Игор Гиркин – Стрелков.

При положение, че както Гиркин, така и Александър Бородай – премиерът на самообявилата се Донецка народна република, са бивши служители на Малофеев, а самият той заради действията си се намира в забранителния списък на САЩ, връзката по оста Василев – Луврие – Малофеев не само е твърде притеснителна, но и показва ясен интерес на „влиятелни руски кръгове“ (от които сега става ясно, че Василев е поискал закрила), към стратегически български активи от военно-промишления комплекс и комуникациите. Цената за тази закрила също е повече от очевидна – срещу тези активи Цветан Василев да получи опрощение за аферата КТБ и да се завърне на бял кон, като невинен репресиран гражданин, или поне да му бъде осигурен безметежен живот в чужбина (всъщност последното е факт, защото Сърбия упорито и без никакво правно основание пази вече пета година Василев в Белград – очевидно под давлението на същите влиятелни руски кръгове). Явно Малофеев е протегнал ръка над Василев в братската на Русия Сърбия и нито екстрадицията, нито повдигането на обвинение от страна на сръбската прокуратура срещу Василев (за което коментират сръбските медии), някога ще стане факт. Естествено, в публичното пространство през всичките тези години Василев и платените от него медии и „журналисти“ се опитваха да представят нещата по съвсем различен начин – как бившият банкер бил много загрижен за активите, как щял да ги опази от лошите, как някой друг бил срутил банката и как единствената му и съкровена цел била да се погрижи за изгорелите в КТБ вложители. Но ако двуличието е запазена марка за хора като Василев, то действията, които го съпътстват, не оставят нещата скрити.

След като аферата с Луврие гръмна и стана ясно, че всъщност получател на тези подарени активи е самият Малофеев, двамата изиграха втори сценарии. Формално Луврие „върна“ предприятията, а Василев ги прехвърли на друг „инвеститор“ – отново руснак – Дмитрий Косарев. Същият и досега се представя за независим „бизнесмен“, но отново медиите разкриха, че е сключил с Василев скандален договор да получи активите, срещу задължение да осигури охраната на бившия банкер и семейството му, а след като фирмите бъдат продадени, двамата да си разделят получената а тях сума в съотношение 80 към 20. Медиите разкриха също, че офисът на Косарев се намира не къде да е, а в същата сграда и на същия етаж, където е регистриран и се помещава фондът на Константин Малофеев. В тази голяма схема, опитът за овладяването на ТВ 7 (дължаща над 300 млн. лв. на КТБ) от страна на Николай Малинов, с откритата подкрепа на Малофеев, е само брънка, но пък пряко свидетелства за верността на твърденията на прокуратурата, че е бил налице заговор за прехвърляне на активи срещу създаване на политически проект и средства (включително медийни) за промяна на геополитическата ориентация на страната ни. И то по „таен“ начин. Защото в нито един момент замесените в схемата „почтени“ бизнесмени Василев, Луврие, Косарев, Малофеев и Малинов не обявиха публично, че целта им е точно тази. Напротив, трябваше да стане 2019г., да бъде открита и иззета от дома на Малинов докладна записка на руски език, в която схемата да е разписана.

Мащабът на заговора и целта на заговорниците всъщност не е лесно да бъдат дори асимилирани. Да искаш с пари от активите на фалиралата КТБ да се финансира смяна на политическата система и на евро атлантическата ориентация на страната, за да може хора като Цветан Василев, ограбили целия български народ, и хора като Николай Малинов, поставили се в услуга на чужда държава, да извлекат изгоди, за сметка на цялото общество, е твърде отчаяна постановка. Но постановка, реализацията на която, оказва се, е била започната. И ако не беше българската държава, в лицето на своите институции – блокиращи през годините всеки опит за овладяване на стратегическите за страната активи, закупени с парите на КТБ, както и медиите, които осветлиха схемите, нищо чудно и да беше успяла.

Естествено, на този фон опитът на Василев да получи закрила по процедурата „Магнитски“, при положение, че не е спирал да работи именно с руски представители за скъсване на връзките между България и нейните партньори, включително САЩ, звучи изключително нагло и цинично.

Сега, разбира се, Малинов публично говори за „омерзение“ спрямо Василев и че не искал вече да има нищо общо с него, защото последният го измамил, но се поставя въпроса защо през 2015г., след като твърди, че толкова обича България и защитава нейните интереси, не е съдействал именно на държавата (а не на Малофеев) Василев да й прехвърли безвъзмездно активи за 1 милиард евро? Или излиза, че българофилството е едно, а желанието за бизнес с подсъдим за най-голямата кражба в историята на страната, както и сътрудничеството с хора, поставили си за цел овладяването на цяла една държава, по таен начин, друго?

Защото ако е вярно записаното в оповестената от прокуратурата докладна на руски език, че Малинов лично е съветвал по никакъв начин тези стратегически за страната ни активи да не попадат в ръцете на българската държава, за да могат да бъдат използвани за користни цели от чуждестранни лица, то едва ли има текст в Наказателния кодекс, който да приляга за тежестта на стореното.

А когато в близките дни поставилите се в услуга на Цветан Василев медии в България започнат усилено да тиражират поредните му порции лъжи, както и тези на руските му приятели, начело с Малинов, добре е всеки един от нас да си зададе най-после въпроса този път не са ли преминати всички граници на нормалността. За да можем да оцелеем изобщо като държава. И тук „русофилството“ няма нищо общо.